Пореден
обществен бисер. Зам.-кметът на Столична община Тодор Чобанов обяви вчера, че
обмисляли смяната на името на Паметника на съветстката армията, защото той е
""загубил значението си като символ на съветската армия". Изящна
логика. Нека да обясним - според Чобанов, ако нещо е изчезнало, но за него има
паметник, то последният губи значението си на символ, защото това, което
означава и символизира, вече го няма. За да има значение на символ, един
паметник трябва да е паметник на нещо, което го има. Тоест паметниците на
Левски вече са една отживелица, защото Османската империя отдавна я няма и
Левски е загубил значението си като символ на борбата срещу нея. Чобанов би
трябвало да се подпише под такова твърдение, защото той казва абсолютно същото
за Паметника на съветската армия.
Загадката е и
как Чобанов реши, че въпросът е актуален. Актуален е, защото му се върти из
главата. Ако главата е на началник, въпросът става много актуален. Ако си
идиот, то въпросът би трябвало да стане актуален за всички.
А иначе в
прекръщаванията има хляб. Толкова е лесно да се прави политика по този идиотски
начин. Ето защо предлагаме паметникът на цар-освободител вече да се казва:
"Монумент на Джордж Буш-младши", за да отбелязва радостният ден, когато България стана член на НАТО и
доброволно почна да изпраща пушечно месо за американските мисии в чужбина.
"Св. Александър Невски" моментално да се прекръсти на "Св.
Хамбургер", а бул. "Руски" моментално да бъде прекръстен на
"Ню Йорк".
Левчев
навремето правилно казваше, че талантът е Мамаев Курган (също паметник), а
бездарието е фашизъм. В България винаги стигаме до момумент на бездарието.
Винаги.
(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)
No comments:
Post a Comment