Александър Симов: БСП тръгна по пътя на СДС

Александър Симов е един от най-острите оратори на Столетницата, който никога не скрива недъзите в БСП. Той бе кандидат за евродепутат, но малко не му достигна, за да отиде в Брюксел. Симов е дългогодишен журналист от в. „Дума".

Интервю за "Всеки ден"

 

- Г-н Симов, наказа ли народът БСП с тази тежка загуба на изборите?

- Да, определено. Това всъщност е наказанието. Преди това имахме предупреждение - на европейските избори през май. Сега наказанието става брутално и тежко. Ако трябва да бъдем напълно честни обаче, истината е, че народът наказа всички големи партии. Това са първите избори, на които големите партии изпадат в депресия и меланхолия, а малките могат да отворят бутилката с шампанско. Глобалният извод от този вот е, че не както ни говореха „умните" и „красивите" как има протестен избор, а че всъщност има хиляда малки протестчета и те се изразиха в този силно фрагментарен парламент.

- Тази констатация успокоява ли ви?

- Не, само го казвам като факт. Иначе БСП бе наказана по много причини. Те обаче са очевидни и дори намирам за банално да ги казвам. Наказаха ни заради цялата 2013 г., както и заради това, че позволихме да не отстояваме позициите ни. Наказаха ни и заради това, че БСП смени ръководството си, а то заложи на старите хора.

- Имате ли обяснение защо?

- Нямам представа, но е факт, че избирателите не ни гласуваха доверие и заради тези стари лица. Ние ги пускаме отново и искаме те да гласуват отново и отново за тях.

- Още удари може ли да понесе партията ви?

- По законите на Мърфи явно наистина трябва да стане лошо и безизходно положението, за да се случи промяната. Има още къде да падаме, но може би, когато подкрепата за БСП стане 4%, тогава най-накрая някой ще загрее, че ситуацията се движи в трагична посока.

- Върви ли БСП по пътя на СДС предвид разцеплението вляво?

- В по-общ план да. Не знам дали чисто политически тази пряка аналогия ни помага да разберем процеса. Да. БСП е тръгнала по тази спирала. Все още обаче този процес може да бъде спрян. За целта е необходимо партията да направи нещо уникално в своята история - най-накрая да седне и да си направи реалния анализ защо губи, а не с мантри като „още една морална победа, другари". Моралните победи звучат страхотно в стихосбирките, но не и в политиката.

- А да се огледа за по-широка лява коалиция?

Това също е една от възможностите. Видно е, че хората в България са социално изтощени и настояват за много лява политика. Това се е превърнало в голяма драма за някои парадесни формирования, които обаче биха могли да предложат много, но от същото. БСП би могла да зададе тон за такава коалиция и мисля, че би пожънала успех. Не казвам, че ще стане лесно, разделителните линии са много.

- Заявихте, че БСП остава в опозиция.

- Да. БСП не е добре да участва в нито един вариант на правителство при парламента, който се очерта.

- Като сте в опозиция, се владеете по-добре и приемате по-адекватни решения?

- Да, има такъв момент. Но не ми се ще в партията да се намерят хора, които да се хипнотизират от евентуални предложения за съставяне на кабинет на стабилността, на националното съгласие. Това би ни унищожило. Време е партията веднъж поне да помисли за собствения си интерес, за да може левите избиратели да бъдат представени по-добре.

- Как стои въпросът със съдбата на ръководството?

- Абсолютно съм убеден, че ще бъде поставен. След като процесът бе отпушен и дълги години смяната на лидера изглеждаше нещо лирично и невъзможно. Друг е въпросът дали за всичко трябва да обвиняваме Михаил Миков - в крайна сметка той имаше на практика едва месец преди старта на предизборната кампания, за да навлезе в управлението на партията. Няма как той да носи отговорността за всичко.

- А тези около него?

- Абсолютно. Те трябва да бъдат разпитани и всеки да си направи равносметката каква отговорност трябва да поеме. Крайно време е анализът на изборите да се направи в цифри и да се кажат проблемните организации и организатори. Признавам, и сега имам съмнения, че това ще се случи, защото ще доведе до много нерадостни изводи, а част от ръководството няма да иска да ги чуе. Време е да видим кои са истинските водачи и кои - картонени колоси на крака. Има такива.