Александър
Симов е един от най-острите оратори на Столетницата, който никога не скрива
недъзите в БСП. Той бе кандидат за евродепутат, но малко не му достигна, за да
отиде в Брюксел. Симов е дългогодишен журналист от в. „Дума".
- Г-н Симов,
наказа ли народът БСП с тази тежка загуба на изборите?
- Да,
определено. Това всъщност е наказанието. Преди това имахме предупреждение - на
европейските избори през май. Сега наказанието става брутално и тежко. Ако
трябва да бъдем напълно честни обаче, истината е, че народът наказа всички
големи партии. Това са първите избори, на които големите партии изпадат в
депресия и меланхолия, а малките могат да отворят бутилката с шампанско.
Глобалният извод от този вот е, че не както ни говореха „умните" и
„красивите" как има протестен избор, а че всъщност има хиляда малки протестчета
и те се изразиха в този силно фрагментарен парламент.
- Тази
констатация успокоява ли ви?
- Не, само го
казвам като факт. Иначе БСП бе наказана по много причини. Те обаче са очевидни
и дори намирам за банално да ги казвам. Наказаха ни заради цялата 2013 г.,
както и заради това, че позволихме да не отстояваме позициите ни. Наказаха ни и
заради това, че БСП смени ръководството си, а то заложи на старите хора.
- Имате ли
обяснение защо?
- Нямам
представа, но е факт, че избирателите не ни гласуваха доверие и заради тези
стари лица. Ние ги пускаме отново и искаме те да гласуват отново и отново за
тях.
- Още удари
може ли да понесе партията ви?
- По законите
на Мърфи явно наистина трябва да стане лошо и безизходно положението, за да се
случи промяната. Има още къде да падаме, но може би, когато подкрепата за БСП
стане 4%, тогава най-накрая някой ще загрее, че ситуацията се движи в трагична
посока.
- Върви ли БСП
по пътя на СДС предвид разцеплението вляво?
- В по-общ план
да. Не знам дали чисто политически тази пряка аналогия ни помага да разберем
процеса. Да. БСП е тръгнала по тази спирала. Все още обаче този процес може да
бъде спрян. За целта е необходимо партията да направи нещо уникално в своята
история - най-накрая да седне и да си направи реалния анализ защо губи, а не с
мантри като „още една морална победа, другари". Моралните победи звучат
страхотно в стихосбирките, но не и в политиката.
- А да се
огледа за по-широка лява коалиция?
Това също е
една от възможностите. Видно е, че хората в България са социално изтощени и
настояват за много лява политика. Това се е превърнало в голяма драма за някои
парадесни формирования, които обаче биха могли да предложат много, но от
същото. БСП би могла да зададе тон за такава коалиция и мисля, че би пожънала
успех. Не казвам, че ще стане лесно, разделителните линии са много.
- Заявихте,
че БСП остава в опозиция.
- Да. БСП не е
добре да участва в нито един вариант на правителство при парламента, който се
очерта.
- Като сте в
опозиция, се владеете по-добре и приемате по-адекватни решения?
- Да, има такъв
момент. Но не ми се ще в партията да се намерят хора, които да се хипнотизират
от евентуални предложения за съставяне на кабинет на стабилността, на
националното съгласие. Това би ни унищожило. Време е партията веднъж поне да
помисли за собствения си интерес, за да може левите избиратели да бъдат
представени по-добре.
- Как стои
въпросът със съдбата на ръководството?
- Абсолютно съм
убеден, че ще бъде поставен. След като процесът бе отпушен и дълги години
смяната на лидера изглеждаше нещо лирично и невъзможно. Друг е въпросът дали за
всичко трябва да обвиняваме Михаил Миков - в крайна сметка той имаше на
практика едва месец преди старта на предизборната кампания, за да навлезе в
управлението на партията. Няма как той да носи отговорността за всичко.
- А тези около
него?
- Абсолютно. Те
трябва да бъдат разпитани и всеки да си направи равносметката каква отговорност
трябва да поеме. Крайно време е анализът на изборите да се направи в цифри и да
се кажат проблемните организации и организатори. Признавам, и сега имам
съмнения, че това ще се случи, защото ще доведе до много нерадостни изводи, а
част от ръководството няма да иска да ги чуе. Време е да видим кои са истинските
водачи и кои - картонени колоси на крака. Има такива.
No comments:
Post a Comment