Метросексуалните анализатори
на новото статукво са голяма работа. Нито един автор на романтично фентъзи не
може да постигне техните литературни висоти в описването на абсолютните
измислици. Така само минути след като бе гласувано най-безпринципното
правителство в новата история на прехода - кабинетът "Борисов" 2
част, гръмокипящ коктейл от псевдореформатори, ексмилиционери, измислено леви и
пишман националисти, някаква част от шаманите се събудиха от своя розов грантов
сън и започнаха да говорят как парламентът бил разделен на две части. Дръжте се
за столовете - едната част от парламента била бодра и реформаторска и ставала и
лягала с клишето за "съдебна реформа на уста", а в очите им греели
звездни блясъци и обществени поръчки, а другата част била контрареформаторска,
което в поръчковата политология е образ, сравним с този на сатаната - досадни,
нагли, черни типове, които постоянно дрънкат за социална политика, неравенство
и доходи, без да се усещат, че това не се вписва в изящният свят на
евроатлантическите ценности.
След като един месец
основният патос се въртеше около консултациите и "новия дух" в
политическия живот, след баналното гласуване на правителството, се оказа, че
този нов дух може да си вземе ваканция, а в страната да нахлуят батальоните от
калинки, алчните за власт и, разбира се, Божидар Лукарски, който в телевизионна
изповед защити своята компетенция за икономически министър с философският
аргумент, че жената с която се развежда и тъщата му са работили в
министерството на икономиката.
Безспорно обаче най-голямата
изненада беше включването на АБВ в кабинета. Нещо повече - Ивайло Калфин,
дясната ръка, или по-скоро основното пуделче на Георги Първанов бе овластен
като вицепремиер, който ще има повече власт дори от Меглена Кунева. Ако една
партия може да има киселини сигурно Рефоматорския блок цял ден се е нуждаел от
хапчета срещу тях, защото като подкрепящ кабинета в който те участват изведнъж
бе инсталиран и Георги Първанов, който в последните пет години бе описван като
основен архизлодей в дясното пространство. Из фейсбук тръгна дори една шегичка,
че с влизането в кабинета Първанов вече е взел скалпа на Радан Кънев и ще си го
окачи над камината, някъде там, където са окачени рогата на митологичния архар,
отстрелян в Узбекистан.
От гледна точка на левите
избиратели окачването на АБВ като брошка на ревера на Генерала е не по-малък
кошмар. Хората, които подкрепиха партията на Първанов като нещо алтернативно
ляво на БСП едва ли са очаквали такъв парламентарен колаборационизъм, който
завинаги отнема възможността за каквато й да морална критика към опонентите.
Росица Янакиева, бивш кмет на Перник и настоящ заместник-председател на
парламента, се опита да опише маневрата в наратива на саможертвата. Тя обяви, че
АБВ влизали в кабинета и залагали собственото си съществуване на карта, но го
правели в името на България и в името на това да бъдат преодолени тежките
времена и изпитания, които стоят пред страната.
Подобно лирично изстъпление
не бива да ни хвърля прах в очите. По-скоро действията на АБВ поставят по нов
начин и по нов ъгъл битката в лявото пространство, която започва отново, но при
съвсем други условия. Тази битка в левицата сигурно ще бъде тежка и ще е
изключително важна, защото в основата й вече ще лежи борба за смисъла на
социалните идеи и за автентичността на формациите там.
С оглед на новата роля на
Калфин в правителството на Бойко Борисов е добре да си припомним изходните
позиции на неговите бунтове в ляво. В началото на януари тази година настоящият
първановист-талибан написа писмо на Сергей Станишев с което обяви, че се
отказва от шефското място на делегацията на БСП в Европейския парламент.
Епистоларният жанр винаги е бил добре застъпен във ветровитата атмосфера на
българската политика на прехода, но писмото на Калфин жанрово може да бъде
определено като "моралистичен писък". В него новият вицепремиер на
Борисов обвинява партията, която го направи евродепутат, а и вицепремиер преди,
че е направила недопустими компромиси. "Каква е цената на компромисите,
които се правят заради коалиции, заради бизнесмени с много власт и пари, заради
лични конфликти и амбиции?", пита Карлфин, но уверява, че неговият основен
опонент ще бъдат "ГЕРБ и десницата".
10 месеца по-късно Калфин е
вицепремиер в кабинет на ГЕРБ и десницата и това поставя един изключително
болезнен морален казус. Означават ли нещо политическите идеи в българското
общество или всичко се диктува от сенчест и задкулисен интерес, който като
паяжина е оплел сърцевината на политическите пространства. АБВ се оказа част от
заблатената територия не на партиите, а на модерната дума "проекти".
Проектът има смисъл и краткосрочна цел. В случая АБВ добавя някакъв фалшив
социален грим на едно чисто дясно управление, а псевдолевицата най-вероятно от
време на време ще се обажда театрално, за да имитира някаква наченки на
социално съчувствие и имитация на състрадание към най-бедните и уязвимите,
традиционно забравяни във високопарните десни речи.
Когато в началото на януари
АБВ се появи на политическият небосклон, те обявиха, че ще бъдат алтернативата
на статуквото на "Позитано" 20. Представяха се като някакъв кипящ
социалдемократически освежител на лявото пространство и като вентилатор, който
ще изпъди надалече всеки мирис на олигархия там. И точно тук е капана за който
винаги трябва да се дебне. Всяка буйна антиолигархична реторика обикновено е
ясен знак, че някой се опитва да ви продаде огромна лъжа. Действията на АБВ
показаха, че всъщност нито една от техните заявки за социална алтернатива не са
били истински, а са представлявали единствено и само примамка за легитимация на
повторното завръщане на Борисов начело на властта. Планът от самото начало е
бил такъв. Не само десните крякащи балъци да подсигурят връщането на ГЕРБ, но и
някаква измамена част от левицата, защото именно по този начин може да се
имитира консенсус и задкулисието да се опита да разиграва проевропейски блясък
и атлантически отговорности.
Нека да припомним и едни думи
на инженера на АБВ Георги Първанов. В разгара на горещото политическо лято през
юли той буквално заявява следното: "Това, което ме възмущава е, че от
"Позитано"” насочват огъня отново срещу АБВ. Нищо не се говори за
ГЕРБ. Вие да чувате тежка критика срещу ГЕРБ? Напротив, вече започва да се
обосновава бъдеща коалиция между двете формации". Забележете - тук за
коалиция с ГЕРБ се говори с морално възмущение и патос. Всички предизборни
изявления на АБВ като цяло са следи от местопрестъплението на подмяната. А тя
се осъществи пред очите на всички по един брутален и телевизионен начин.
Тази подмяна е знак за това,
че вече се води истинска битка за лявото пространство и независимо, че тя е
далеч от фокуса на медиите, тепърва ще се чува за нея. Подмяната напълно и
изцяло проми мозъка на десните, което е парадоксално, защото именно умните и
красивите твърдяха, че ще променят света, а днес мълчат гузно, когато гледат
как гербаджиите започнаха със старите номера. Дясното беше овладяно, подменено,
възпитано и фризирано, за да се примири за вечната роля на подгряваща формация
на ГЕРБ и с радост да участва във всяка самоубийствена комбинация, която им
бъде предложена.
Сега е ред левицата да бъде
подченена, а всеки автентичен социален порив да бъде удавен в нечовешката буря
от клишета, която се лее от устата на Ивайло Калфин. Не съм наясно дали
преходът е бил продукт на политическо инженерство или неясни задкулисни сили,
но е факт, че дори и да имало някакъв замисъл, БСП остана и се оформи като
самостоятелна партия, която толкова години не може да бъде изтикана от
политическата сцена. Сега автентичността й отново бе подложена на изпитание с
изкушаващата оферта за участие в кабинета, но дори и в ситуацията на
най-голямата си изборна катастрофа, левицата устоя. А май трябваше да стане
точно обратното. Някой вече си представяше как БСП стиска ръката на Борисов,
започва танца с дявола, а след една или две години, лявото пространство остава
празно и тихо като спалнята на монахиня, където може да се настани буквално
всеки. Това не се осъществи. И заради това бе призован проектът АБВ, който да
свърши поставената задача - да влезе в правителството и да се опитва да имитира
някакво ляво съгласие върху измислените приоритети, които десните се опитват да
наложат като най-важни.
И, ако някой си е
въобразявал, че битката БСП-АБВ вече е проведена, трябва да преоцени разбиранията
си. Битката предстои и този път тя няма да може да бъде окачествена като
"братоубийствена", като "семейна война" или с някое друго
високопарно определение. Сега това ще е битка за автентичност на левицата,
битка срещу подмяната, битка срешу смазващият парламентарен консенсус, основан
на безпринципност и общи фрази.
Да, мнозина отдавна очакват
да има някакво раздвижване вляво, да се роди нещо ново и смислено, което да
активизира левите идеи и да ги накараха да заблестят със своя автентичен
блясък, но със своето принципно, макар и измъчено действия да остане в
опозиция, БСП получава още един шанс наистина да стане носител на някаква
надежда. АБВ самоунищожи себе си като принципен носител на промяна и се доказа
като един политически паразит, пуснат в левицата, за да отрови съзнанията на
хората. И понеже вляво отсъства друга значима алтернатива към момента,
погледите отново ще бъдат насочени към БСП. Но е необходимо и БСП да осъзнае,
че моментът е исторически. Всякакви разговори за технологични и само технологични
промени в нея са част от досадата, а не част от промяната. БСП трябва да
възроди лявата кауза в страната и да покаже на автентичното ляво, че не може да
има никаква колаборация с мракобесието, нито пък, че една левица може да си
позволи да легитимира дяснята бълбукаща отвара на това управление.
Имитацията на съгласие ще
трае от днес до утре, а след това пак ще започне голямото тъпкане на всеки
социален порив, който може да се появи от дълбините на българското отчаяние.
Част от големите вестници вече започнаха да пускат статии с любовни обяснения
към Борисов и с патетични възклицания за държавническото мислене на АБВ. Това
не е обикновено фелацио на статуквото. Това също ще е част от битката. Който
успее да го осъзнае ще си спаси душата. Останалите ще си останат в кабинета.
Пардон в канализацията.
No comments:
Post a Comment