Рецептата за военен министър

Вече разбрах основния принцип на българската политика и мога да си подам сиви-то, за да стана министър в кабинета на новата четворна коалиция. Когато пенсионерите, работещите или всякакви други лузъри поискат увеличение на доходите - почваш да ги обвиняваш, че са фискално безотговорни, потенциални болшевики и да намекваш, че няма да търпиш левичарски богохулства срещу името на св. Айн Ранд.

Когато американската посланичка обаче иска американски фирми да модернизират армията, тогава казваш, че няма никакъв проблем държавата да извади 2 милиарда и да направи богатите фирми още по-богати. Толкова е простичко, че дори Цветан Цветанов ще може да го разбере.

И независимо от шегата, това е повтарящ се сюжет в нашата политика. Първата официална среща на новия военен министър Николай Ненчев беше не с друг, а с американската посланичка Марси Рийс. Паметливите сигурно помнят, че служебният министър Велизар Шаламанов също побърза първо да се срещне с нея. Не знам как протичат тези срещи, но след тях министрите са готови веднага щедро да отварят кесиите и да ръсят обещания за милиарди за техника, която се оказва все трета или четвърта ръка. Въобщо НАТО и САЩ наистина се опитват да станат най-големият доставчик на нерециклирани отпадъци в световен мащаб, въпросът е защо България приема ролята на такова бунище? 

Но всъщност големият въпрос след тези срещи е съвсем друг. Военните министри ходят да се отчитат на американската посланичка. Премиерите и те. А пък накрая платените анализатори все пищят, че сме в руска зависимост. Ти да видиш, значи.