Sunday, January 18, 2015

Реформаторският блок - балъците на новата власт




Има едно старо покерджийско правило, което може да се разглежда като дзен-мъдрост, създадена от тибетски монах в усамотение, докато е размишлявал за крехката прелест на вселената: "Когато седнеш на масата се огледай и, ако не можеш да откриеш балъка, има много голяма вероятност балъкът да си именно ти". Тази непреходна философия може да има много практически приложения - от силен аргумент за отклоняване на покана за брак с плеймейтка до инструмент за реална на оценка на политическите реалности, такива каквото те наистина са, а не такива каквито съществуват в алкохолен и разгромяващ текст на десен интелектуалец. Идентифицирането на балъка винаги е от изключителна важност, защото той е най-литературната фигура във всяко едно обществено начинание, нещо като ходещо доказателство за това, че небесата имат чувство за хумор или, че еволюцията си мисли, че режисира ситком, а не някаква грандиозна вагнерова опера. И сега въоръжени с това знание нека да обърнем поглед към четворната коалиция, която управлява България и да се опитаме да открием кой е идиотът на масата, който не подозира, че другите тайно му се хилят.

За ГЕРБ е ясно. Тяхното повторно пришествие във властта е опит за реставрация на първото им управление, нещо като театрална реабилитация на всичките дивотии, които извършиха, чиято кулуминация бе в това, че народът ги изгони с камъни. Това е премислено и почти терористично начинание, а терористът рядко е балък. Злодей - да, но балък - не.
Патриотичният фронт присъстват в управлението като начин за реализация на амбициите на своите лидери постоянно да дефилират из националните медии и да говорят за национални стратегии, заплахата от зловещия кикот на Давутоглу, както и да пробутват нелегално свои хора в ниските нива на управлението. Това е позицията на шумния пияница в коалицията, което обаче не означава нисък интелектуален капацитет, а просто повишени децибели и често пеене на "Българийо - за тебе те умряха". Тоест тези са просто театрали, но балъци - не.
АБВ е ехидна, подмолна, направо постмодерна партия, която влиза в сарояновото "нещо като нищо друго на света". Това е формация с всички белези на секта, нещо като псевдоляво ДСБ, космологично ориентирано около фигурата на своя лидер и втренчено в неговите парарелигиозни послания. Самото присъствие на нещо, което се нарича ляво в дясна коалиция издава, че тук имаме сериозна конспирация, някаква страхотна инженерно-политическа подмяна и това трябва да събужда всичките ни сетива за опасност. Конспираторите често са мегадосадни и суперскучни, но не са балъци, защото винаги са знаели как да продават теориите си в световен мащаб. Значи и АБВ отпадат, особено, ако вземем предвид често появявалите се информации, че Бойко Борисов и Георги Първанов са такива другарчета по лов и по пиене, че е направо умилително.

И така на покерджийската маса остана само една формация - прословутият небесен, ангелски, морален, уникален, гениален Реформаторски блок за който един журналист наскоро, опиянен от любов, написа - "управлението минус Реформаторския блок е равно на Орешарски". Ти да видиш значи - ето партията, която ни пази от повторението на Сатаната, не политическа формация, ами направо рицар на светлината, който бди в геополитическия мрак и праведно отбранява отечеството от нападение на комунисти, рускини и други видове извънземни.
Тъжната истина е, че именно Реформаторския блок са балъците в покер-карето. Нещо повече - те са направо олигофрените на новата власт, защото толкова много искаха да се домогнат до управлението, че все още не могат да се усетят в какъв капан ги постави Бойко Борисов и как сега им гледа сеира. Първо - ГЕРБ дадоха на Реформаторския блок свръхпредставителство в правителството. Коалиция, която трудно се уреди с 8 процента резултат получи вицепремиерско място, пък било и то "директор на водопад", получиха министри на здравеопазването, икономиката, правосъдието, отбраната, външните работи...Я прочетете пак списъка - ГЕРБ дадоха на РБ най-тажките министерства, които са постоянно бременни с кризи и които неименуемо, отново и отново, ще влизат в полезрението на медиите с несвършената си работа. "Бой се от данайците, когато идват с дарове", гласи една древна като мустака на Кеворк Кеворкян пословица. Реформаторите нито за един момент не се запитаха каква е цената на получения дар и заради това сега приличат на копърка, която се бори за въздух, преди да осъзнае, че всъщност отдавна е в тигана и в момента я заливат с олио, за да я изпържат зрелищно пред очите на всички.

Напоследък медии, анализатори и платени съвести много обичат да говорят за "новия Борисов". Това парадоксално и измамно словосъчетание идва да ни обясни, че довчерашният политически злодей е изчезнал, а на негово място се е появил един диалогичен, разбран, кротък политик, който вече като майка Тереза нощем се моли за добруването на цялата нация и кротко сънува еротични сънища с Ангела Меркел като знак за вярата си в евроатлантическите ценности. "Новият Борисов" е възможен единствено, защото Реформаторския блок е във властта и те в момента са любимото чучело на медиите, което влиза във всяка една клоунска роля, запазена преди за Борисов. Очевидно партията на небесните е единствената формация в тази страна в сравнение с която експертите на ГЕРБ изведнъж започват да ти изглеждат като рицари на смирението и познанието.

Точно заради това, съвсем парадоксално, Реформаторския блок започна да се дъни във властта не чрез най-одиозните си фигури (Лукарски), а чрез тези, които ни бяха представяни за гении - Петър Москов и Тодор Танев. Москов, наричан вече Пешо Менгелето, показа ненаситен глад за пиар и се гмурна в своята страст като водолаз във водите на Черно море. Антиромските му изявления, съскането срещу бедните - това са детайли от една огромна мизантропия, превърната направо в политически принцип. Заслушайте се в интервю на Москов и, когато премахнете буламача от клишета и назубрени сектантски фрази, ще открието единствено чист ужас. Медицината била монополно знание, казва министърът. Това изречение трябва да ужаси всеки, които си мисли, че здравеопазването ще е достъпно. Неее, Москов ясно ви казва, че ще плащате на лекарите като на монополисти. Той няма да си го признае, но е точно така. А какво да говорим за бездарният пиар, който си направи наскоро - как помага на младежи да излязат от преобърната кола. Значи министърът си пътува, пред него става инцидент и първата работа на някой от министерската кола е не да съучаства в помощта, а да извади апарат и да снима. Интересно, интересно. Действията на Москов вече доведоха дотам, че политически неориентираният народ яко го псува и така суперзвездата на РБ всъщност може да оглави класация за най-мразените политици.

А какво да кажем за професор Пълна нула, наричан още Тодор Танев. Смразяващата кръчмарска увереност на министъра, че може да раздава интелектуални оценки като средностатистически подуянски пиянка успя да възмути цяла България. С изключение на дежурните десни идиоти, които се хвърлят като чалга-фенове на всяка барикада, която ще им осигури медийно внимание и телевизионен грим, никой не намери в себе си сили да защити просташката канонада на образователния министър, който обяви Фредерик Жолио-Кюри за пълна нула, каза, че Ломоносов не бил нищо и направо се опита да изхвърли Асен Златаров от българската наука. Тази просташка самоувереност преди беше запазена марка на стария Борисов. Новият Борисов се е оттеглил в сенките, но ролята на дежурния клоун е запазена за поредния реформатор, който си е въобразил, че вече е взел властта с малко, но завинаги.

Трябва да преминем набързо и през полуистеричното поведение на Меглена Кунева, която със своето преобръщане е една от емблемите на позорния съюз - РБ и ГЕРБ. Само в рамките на една седмица тя няколко пъти демонстрира, че не само е изолирана от политическото управление, но дори и представа си няма какво става в главата на върховния началник на кабинета. Примерът - Кунева обиколи всички медии да обяснява, че ще има конкурс за новия шеф на Държавната агенция по бежанците, само два дни по-късно се изясни, че близкият на Б.Б Никола Казаков е назначен с процедурата "на подпис". Всеки истински принципен десен би проумял, че го използват като латексова кукла за отклоняване на вниманието ни, но един от проблемите на българския политически живот е в това, че капенето на истерични слюнки от устата не е "дясно". Това е белег за ментален пробем, но не и за политическа линия.
Партията на небесните всъщност беше необходима единствено за легитимация на реставрацията на ГЕРБ, нещо като универсална помийна яма за прехвърляне на вина. И това, което всички реформатори не могат да разберат е, че ГЕРБ е тяхното ДПС. Те изсмукват като вампир силите на "традиционната" десница и съвсем не е далеч времето, когато Радан Кънев ще осъзнае, че край него всичко е в руини, а ДСБ отново е на обичайните си 1,5 процента от закалени столични злобари, които никога не са имали материален проблем в живота си и заради това са безсърдечни като столични лихвари.

А докато балъците се мятат като риба в тиган и се чудят откъде им се стовари тази непосилна тежест, Борисов наистина поглежда алчно към президентския пост и като едното нищо може и да го получи, защото, когато имунната система на едно общество е отслабена, вирусите си правят пълен и абсолютен купон. И няма да има кой да го спре. Най-екстремистката част от десниците балъци тъне в своята халюцинация, че Росен Плевнелиев е самостоятелен политик, който се е развел с Борисов и не виждат, ама наистина не виждат, че това е другата част от големия политически театър по пълното тържествуване на политическото зло в България.
Заради това покерджийското каре може да просъществува по-дълго отколкото ни се струва отстрани. Просто балъкът в него толкова не е в час, толкова е вглъбен в собствената си простотия, че съвсем не се усеща как служи като върховен гръмоотвод на четворната коалиция. И, че когато поредната яростна гръмотевица удари отново с бунтовен блясък от него може да остане само една шепа реформаторска пепел, която драматично и димящо ще напомня на хората какви върховни олигофрени са се разхождали по земите български. 

No comments:

Post a Comment