Шистовата ни посланичка във Вашингтон

"Кой Ви каза, че технологията за добив на шистов газ е вредна?", така възкликна по северноамерикански тези дни посланичката на България в САЩ Елена Поптодорова тези дни от екрана на една телевизия. Несменяемата представителка във Вашингтон продължи своята медийна истерия със серия от въпроси: "Какво се е случило, което да го направи силно съмняващо се и враждебно към шистовия газ? Какво е станало? Кой е казал, че технологията е вредна? Къде имаме пример на природно бедствие от тази технология? Дайте ми един пример". Точно тук се видя една от мизериите на българската журналистика, защото водещият замълча. Той остави лобистката на чужди интереси да развива своята пледоария все едно е извънземно, което никога не е стъпвало в нашата реалност.

Покрай тези въпроси Поптодорова се помъчи да внуши, че екологичният протест на българите, които след цяла серия от протести успяха да извоюват мораториум върху добива и проучванията на шистов газ, е едва ли не инспириран отвън. Това е логиката на политическият интригант, на общественият мизерник, узурпирал внимание и с поставена задача да обслужи конкретен интерес моментално.

Всеки българин трябва да изгледа интервюто на Поптодорова. Рядко съм виждал български посланик с такова умение, старание и почти оргаистична любов да защитава интересите на чужда държава. Посланичката на България в САЩ говореше като американка. Тя дори за миг не допусна, че е възможно корпоративните интереси на шистовите компания все пак да са и вредни за България. Не, добивът на шистов газ щял да ни освободи от влиянието на Русия. Ама кой е казал, че наистина има достатъчно шистов газ, кой е казал, че тази технология е безвредна,  дали пък унищожаването на житницата на България няма да е твърде висока цена за поставените политически амбиции - ето серия от въпроси, които не съществуваха за госпожа Американката. Целта на нейните послания беше да убеди телевизионното стадо, че раят може да бъде постигнат единствено и само, ако пуснем сондите в Добруджа. Това са политически халюцинации и смятам, че когато един дипломат стигне до такова ниво на любов към страната в която е пратен и започне да не прави разлика между истина и лъжа, той просто спешно трябва да бъде отзован. Поптодорава не само не се опита да защити национален интерес, тя се изяви като висш корпоративен лобист.

И точно тук трябва да припомним няколко истории. Първата от тях откъде у госпожата се е зародила тази любов към шистовия бизнес. Може би е свързана с интересната случка от 2012 година, когато стана ясно, че "Шеврон" (една от най-големите корпорации за добив на шистов газ) е спонсор на прием на българското посолство в САЩ по повод националния празник 3 март. Този отявлен случай на лобизъм оттекна силно в в България, защото само година по-рано парламентът въведе мораториум върха фракинга. Очевидно поне от 2012 година насам обаче контактът между посланичката ни и "Шеврон" тече с пълна сила, както вероятно и потокът от пари. Но иначе, ако слушате Поптодорова само в руските компании имало порочни бизнес-практики. Американските корпорации сияят като светии в източноправославна икона. За да избяга от скандала тогава Поптодорова, тогава все още не прибягнала до лифтинг, обяви, че посолството пестяло всеки цент. Интересно - вероятно "Шеврон" са предложили да помогнат от загриженост, че българската държава страда понеже не може да предложи сандвичи с хайвер на събралите се гости. Дори и в онази спарена гербаджийска атмосфера на тотална медийна любов към кабинета темата придоби застрашителни за властта размери, че се наложи Бойко Борисов да предприеме тв-турне из сутрешните блокове и да обяснява как властта чувала хората и заради това наложила мораториум.

Съвсем отделна тема вече са целенасочените лъжи на посланичката за това, че технологията за добив е безопасна и, че нямало нито един пример за бедствие при нейното използване. За всеки, който се интересува от голямата битка на американския народ срещу шистовите корпорации препоръчвам филма на Джош Фокс "Gasland", който описва постапокалиптичната картина в Щатите на местата, където се добива газ. Едни от легендарните кадри в този филм са за това как обикновено семейство успява да запали водата, която тече от чешмата им, защото водоизточниците вече са замърсени от фракинга.

Само преди месец пък, в началото на декември, щатът Ню Йорк напълно забрани добива на шистов газ на своя територия. Проучването на комисията по здравеопазване на щата е показало, че заради фракинга има силна опасност от замърсяване на подпочвените води и на въздуха. Малко преди това същото направи и щатът Вермонт, защото проучваният им показали, че има силен риск за здравето на хората. Какво - ще обвините губернаторът на Ню Йорк Андрю Куомо, че е путинист ли? Защото това е мантрата тук - ако си загрижен за природата си агент на Русия. Очевидно психодясното е така решено да покаже евроатлантическа преданост, че е готово да жертва води, почви, природа и да го постави като кървяща плячка в нозете на големия брат. Еквадор успя да осъди "Шеврон" за сумата от 19 милиарда долара, която още не е платена и то пак заради щети нанесени  в най-плодородната амазонска провинция, довели до голяма смъртност на хора, животни, риба, унищожаване растителността и обезплодяване на земите.

Поптодорова обаче в своето интервю се опита да ни говори точно като на аборигени. Като на някаква диваци, които не са информирани и биха преглътнали всяка глупост, която ни е снесена от агент на чуждо влияние. Да, крайно време е да си казваме истината в очите - откровените лъжи на една дипломатка, която се държа като американка ясно издават, че тя защитава интереси различни от българските. И трябва да се запитаме кои точно? И трябва да попитаме още - Външно министерство не вижда ли това скандално поведение? И защо търпи? Защо трябва да плащаме заплата на един корпоративен лобист, който отдавна е забравил, че е в САЩ да защитава интересите на България?

Започналата масирана кампания с лъжи и съскания, както и спешната тв-изявя на американката на българска служба Поптодорова показва със сигурност едно - темата "шистов газ" със сигурност е изплувала по време на визитата на Джон Кери у нас. Не твърдя, че тя е била в центъра на вниманието, но е ясно, че лобисткият натиск върху страната ни е огромен. И първата крепост срещу този натиск - нашето посолство в САЩ е пробита отдавна. От там не можем да очакваме никаква подкрепа или реално противопоставяне. Грантовата прослойка също няма да осигури трезв анализ. Очевидно е обаче, че властта все още се страхува да постави темата на пряк дебат, защото независимо какво ги бълнуват за външно влияние, те прекрасно знаят, че протестът на хората беше автентичен, истински и спонтанен. А точно това ги плаши. Заради това извадиха госпожа Американката, тя трябваше да даде залп за нова информационна атака в полза на американските шистови корпорации и трябва да ви е ясно, че тази битка предстои. Тези алчни продажници вече са прибрали парите и няма да спрат да дрънкат лъжа след лъжа.

Което не пречи да отново да се провикнем като в стихотворение на Ботев: Никакъв добив на шистов газ! И вън Поптодорова от българското посолство в САЩ! 

Тя трябва да бъде отзована, ако България иска да показва от време на време поне на себе си, че още е независима страна.