Saturday, January 24, 2015

Медийните храненици на Америка




Посещението на държавният секретар на САЩ Джон Кери, освен със забраната да се отварят прозорците докато височайшият и сияен гост минава по софийските улици и трудно сдържаният ентусиазъм на местните безгръбначни елити и анализатори да се сложат по такъв начин на господаря, че сценката съвсем да заприлича на радикално порно, ще се запомни и с едно интересно изречение. "Затова тук, в България, не става дума само за укрепване на демокрацията, а става дума и за създаване на необходимия климат за инвестиции и да можем да предпазим страната от тези, които искат да експлоатират ситуацията и искат да отнемат правото ви да можете свободно да избирате като суверена държава", обяви Кери. Трубадурите на психодясното не се нуждаеха от повече. Тръгнаха като скакалци из телевизионните студиа да обясняват как величественият американец бръкнал с пръст в раната и показал, че знае за руското влияние у нас. Изгледах повече телевизионни хленчения отколкото има в турски сериал. Изчетох десетки статии, писани като под индиго в които се разобличаваше подлата ръка на Русия, която контролирала процесите у нас и се издигаше като опорна точка светлата вяра, че България и САЩ ще бъдат ръка за ръка през вековете и ще вървят заедно към розовите хоризонти на благородния корпоративен капитализъм, истинската Аркадия за евроатлантическите ценности. Иван Кръстев, гуруто на либералната патология у нас, написа статия във "Файненшъл таймс" как Русия може да предизвика контролирана криза на Балканите, за да отклони световното внимание от себе си и изобщо анализаторският климат на територията се оказа точно такъв, какъвто е бил посаден - угоднически към който трябва и изпълнен с отровни плюнки към Големия Враг, както и с почти изразени желания пишещите клетвите да са първи на фронтовата линия, където да умрат в името на страната на тройните хамбургери.

Тази димна завеса обаче не бива да ни заблуждава за истинската ситуация у нас и за истинската ръка, която дирижира процесите. Ако приемем централната теза на гореописаните представители на обществената фауна, че всяко чуждо влияние, особено, ако протича с даването на пари, е вредно, защото деградира самата идея за реален, а не за измислен национален интерес, то трябва да се запитаме защо ли никоя от тези "свободни" души нито веднъж не постави въпроса за раздаването на пари от фондация кръстена поетично: "Америка за България". Влиянието на тази неправителствена организация, финансирана с американски държавни средства нарастна значително през последните няколко години, особено откакто удари кризата. Покрай протестите миналата година бяха направени няколко сериозни разследвания за това как "Америка за България" на практика е основен финансов източник на най-радикалните протестъри, превръщайки ги по този начин в една грантова прослойка за пряко влияние върху българските обществени процеси. Нима това трябва да се приема за нормално? Нима подобно отношение към страната ни и поддържането на паразитни структури може да се брои за подкрепа към демокрацията и свободата?

Темата за американските грантове у нас не се обсъжда от никой. Все едно ще трябва да дискутираме някой църковен канон и ще извършим непростимо геополитическо богохулство, ако случайно решим да попитаме как така сме допуснали офицално една чужда страна да прокарва своите интереси и политика у нас, при това отпускайки щедри финансови средства. България е част от Европейския съюз и заради това влиянието на една държава, която не е част от него, най-малкото е проблематично. И това не го твърдя аз - твърдят го десните бесни, които редовно се плюнчат по темата Русия. Разбира се от тях няма да чуето нито една дума за САЩ, но казусът не само е аналогичен, той е три пъти по-наболял. Защото, ако приемем, че е нормално американците да се инфилтрират в нашата политика благодарение на своите храненици, тогава дайте направо да отворим границите и да забравим идеята за суверинитет. Значи, когато Русия скърца непремерено със зъби, това е голяма заплаха за нацията, а когато го правят американците, това е някакъв чудовищен триумф на демокрацията. Удивителна логика.
Поводът за тези разсъждения не е посещението на Кери, а една новина, която може да е останала встрани от вниманието на публиката, която не се интересува от медийната ситуация в страната. Сайтовете - capital.bg и dnevnik.bg получиха от "Америка за България грант от 3 милиона лева за две години (до 2017), а с още три милиона за същия период от време се уреди и сайтът Медиапул. Всички, които познават империята на Прокопиев няма начин да не се възхитят от мотивацията на фондацията. Тя звучи така все едно някой се е друсал с отровни гъби преди да посегне към перото: "Капитал“ и „Дневник“ са качествени и влиятелни издания, които следват високи професионални и етични стандарти и са сред примерите за независима журналистика и свобода на словото. Грантът ще разшири онлайн присъствието на „Капитал“ и „Дневник“ и ще укрепи водещите им позиции в обективно отразяване на обществения живот, както и в разработване на задълбочени журналистически разследвания".
За тези, които все още не осъзнават на кой свят са след горния текст ще припомня, че "Дневник" от две години насам се държи като "Работническо дело" от 1954 година. Именно на страниците на това издание грантовата интелигенция измисли идеята за протестът на умните, красивите, богатите и съвременните и се опита да промие мозъка на всеки сноб наоколо. При това не казвам, че колегите, които работят там са лоши, точно обратното. Собственикът обаче използва своите издания толкова очевидно за налагането на собствените си бизнес и политически интереси, че ако това е независима журналистика, то всички останали журналисти трябва да тръгнат към първата скала, за да се хвърлят в морето. Ясно е, че зализаната десница, онази, която все си пада по универсалния образ на юпито в костюм от 1000 евро, смята тези издания за върха на интелектуалните си оргазми, но всеки нормален човек, останал непокварен от отровните пипала на бащите на манипулацията отдавна знае, че там няма никаква журналистика. Има буламач, който се представя на публиката като "Бьоф Строганов"

Дразнещото не е точно самият грант. Всяка медия трябва да търси начини да оцелява в българската пазарна джунгла, която прилича на аквариум в който няколко акули са пуснати сред стадо от цаци. Ироничното и перверзното е в това, че хранениците с американски средства постоянно застават в позата на носители на някакво висшо знание, морал и ценности. Точно това е причината човек да се заинтересува от това нормално ли е една чужда страна да финансира вестник у нас. Тук не говорим за частен издател, а за самото американско правителство. Да, у нас грантовата интелигенция е в състояние с години да говори за САЩ като за място, където избуява истинската демокрация и безкрайно хуманна пазарна икономика, но в Конституцията на България все още не е записано, че САЩ има право да ни диктува каквото й да е политика. Нима някой си представя, че американците финансират медии, ръководени единствено от хуманни чувства и желание да развиват качествената журналистика. Ако някой наистина мисли така спешно трябва да отиде на психиатър, за да се консултира не е ли време да сменя хапчетата.

Влиянието върху медиите е влияние и върху властта у нас, което обаче идва от имагинерното "гражданско общество". А хранениците на "Америка за България" са тези на които се дава думата и точно те, значи, имат правото да определят кой е гражданин и кой не. Това е порочното в грантовия модел. Той корумпира българското гражданско общество и създаде толкова много обществено-политически търтеии, обсебени от идеята да спечелят още малко пари, че положението става нетърпимо. Защото не са граждани тези, които се бунтуват под диктовката на една медийна групировка и разглеждат всяко посегателство срещу Прокопиев като ритник в своите задни части. Истинските граждани преди няколко години успяха да извоюват мораториум за проучването и добив на шистов газ, вдигнаха се срещу опитите ГМО-храните да бъдат пробутани на българския пазар, правят протести срещу Трансатлантическото споразумение. А търтеите на "Америка за България" са нахранени и напоени, за да прокарват именно тези унищожителни идеи. И точно заради това подобни влияния трябва да бъдат прекратени, защото те са пряка намеса във вътрешните работи на България.
Представяте ли си ситуация при която българското правителство прави фондация "България за Америка" и започва да финансира техни НПО-та, които примерно да се противопоставят на плашещата тенденция на американската съдебна система да се отнася дискриминационно към блондинките с изкуствени цици? Представяте ли си ситуация България да си отгледа малко американски протестъри и да ги пуска на бунтове срещу недостатъчната консумация на българско кисело мляко в щата Мериленд? Подобно нещо е немислимо. Американците отдавна имат закон от който изискват от всяко НПО да обявява с какви пари е финансирано. Когато Путин преписа същия закон за Русия го нарекоха диктатор. Но какво да се прави - очевидно е, че живеем в един свят в който отпускането на грантове е начин да се прокарват двойните стандарти като нещо нормално, а обществата да бъдат заставени да не мислят, а да се подчиняват сляпо на
чуждите интереси.

ще нещо - не е ли време да наричаме империята на Прокопиев американска. Защото тя очевидно става точно такава? Американските пари не означават български интерес. Означават американски. И това е проблем за България и за нейната европейска ориентация. Защото, ако утре между ЕС и САЩ назрее напрежение (такова винаги е възможно) бъдете убедени тези, които сега стават и лягат с името на Юнкер на уста, ще изберат американците и ще ни убеждават как трябва да приемем тяхната позиция. А през това време грантовите ченгета ще бдят във виртуалния мрак да не би някоя свободна душа да тръгне да задава неудобните въпроси, да тръгне да търси истината и да изрази съмнения в морала, наблъскан до гушата с кинти. 
Американска им работа!

No comments:

Post a Comment