Медийният лифтинг на Росен Плевнелиев

От месец и нещо насам в много десни статии попадам на нещо, което мога да окачествя единствено и само като пристъп на маниакална самозаблуда. В няколко изявени десни истерика вече ми прави впечатление, че като тънка червена нишка, оставена все едно от слузта на мозъчен червей, се точи идеята, че по някакъв странен, направо мистичен начин Росен Плевнелиев се е еманципирал от Бойко Борисов, скъсал е с ГЕРБ и е единствен страж край храма на евроатлантическите ценности и проповедник на великата идея да зарежем всичко друго и да купуваме стара натовска техника. Не съм наясно кое в политическата биография на описвания персонаж е в състояние да роди такава надежда, но пък съм наясно, че произволен човек така може да се самохипнотизира със своите илюзии и мании, че направо да стане, знам ли...заместник-министър от Протестна мрежа.

Тези дни из фейсбук се развъртя пък някакво интервю на "политолога" Стойчо Стойчев, който триумфално обявяваше Плевнелиев за най-добрия президент досега. Разбира се, най-голямата загадка в интервюто беше - кой, по дяволите, е Стойчо Стойчев, мистерия, която стои неизяснена, но която подсказва нещо друго. Очевидно има някаква невидима, направо капиталска сила, която се опитва да гради имидж на обитателят на "Дондуков" 2 и тази сила ясно си дава сметка колко сложна е нейната работа. Плевнелиев е един безкраен производител на гафове, човек, чиято единствена мисия е да рециклира скучни клишета, неуравновесен продукт на доста задкулисни действия. С други думи - той е най-слабият от всички президенти досега и го казвам с ясното съзнание за това, че преди него държавен глава е бил и Петър Стоянов. Фактът обаче, че десният тролинг почва да се опитва да гради имидж на еманципирания президент показва, че май не само левицата, но и десницата е в творческа криза. Десницата у нас може да съществува единствено около митологията за Европа и евроатлантическия избор като извор на безкрайно блаженство. И понеже този избор може да се направи само веднъж, а все още не сме стигнали до гаргантюанската идея всяка година да правим фестивал на НАТО, дясното у нас постоянно ражда идеята за заплаха срещу този избор като единствен начин да си получават грантовете и от време на време да влизат с едноцифрени проценти в парламента. Но тук се отваря голямата нужда - то (дясното) се нуждае от фигура, която да е в техния елитарен стил - някой с луксозни костюми, богат, изолиран от обикновения пролетариат и който е в състояние по цял ден да бълва празни изречение. И ето как се поражда илюзията, че Плевнелиев е някакъв отговор на това еротично желание спотаено в душата на умните, красивите, богатите и съвременните. Това е десният ботокс в медийният лифтинг на президента.

Разбира се като всеки сън и този е трагично смешен, гледан отвън. Плевнелиев е продукт на ГЕРБ и е възможен единствено като придатък на Бойко Борисов. Но Борисов вече не се вписва в умозрителните интелектуални мастурбации на дясното, понеже е ярък пример за това какво точно е тяхното бъдеще. На тях им трябва някой като Плевнелиев - богаташ без усещане за реалност, лакей без собствено мнение, което да е съобразено с интересите на страната и изведнъж всички колективно разширяват зеници - това е Той, този, който го чакат от толкова време. Но как да опаковаш едно недоразумение за шедьовър? Как да продадеш кренвиршът от соя за продукт по БДС? Как да обясниш истинската чалга като постмодерна опера? Как?

Ами лесно е. Просто отказваш да се съобразяваш с реалността. Отказваш да си спомниш, че Плевнелиев твърдеше, че няма нищо против да го подслушват. Отказваш да си спомниш, че Борисов иронично подмяташе, че и магаре да беше вързал пак щяха да го изберат. Отказваш да си спомняш за съновиденията му за ирландската пастирка. Отказваш да си спомняш, че тоя пич така брутално излъга за 10 ноември и своето участие там, че някои историци още не могат да спрат да се хилят. Плевнелиев е марионетка, ухилена пионка, нов номер в безкрайния арсенал на инженерството.

рагедията обаче идва от там, че след тази смъртоносна поредица от гафове, той е абсолютно неизбираем. това е съвсем очевидно за всеки с повече от половин мозъчна клетка. Рядко е имало друг човек в политическия елит, който така да се е превръщал в посмешище. Реформаторският блок, както й да ги погледнеш са 7-8 процента и въобще не е сигурно дали това изобщо е партия или просто политическо продължение на кръга "Капитал". И заради това се почва отсега с тънката червена нишка, че Плевнелиев бил величествен, истински, направо рицар на демокрацията. Не напразно трябваше да ангажират някакъв Стойчо да казва, че той е най-добрия президент. Нито един уважаващ се анализатор няма да изръси такава глупост, защото знае, че след това ще стане аналогичен виц като този, който е похвалил.

Неизбираемостта на Плевнелиев е съвсем естествена. Тя е като стачка срещу оргията от клишета. Вярно е - България се намира в един свят, пълен с предизвикателства, но мазнярското поведение на държавния глава пред световните лидери е удивително със своя морален фалит. Никакво усещане за национално достойнство. Капчица дори. И това е най-доброто, което могат да извадят, защото другите са дори още по-зле.

В опита за рециклиране на Плевнелиев се крие една явна заплаха, която никой не осъзнава. Колкото повече сгъстяват буламача от клишета при всеки нов опит да придадат лустро на неизбираемото, толкова повече народът става резистентен към тази псевдореторика. Какъв европееец е Плевнелиев? Човекът, който държа отворена вратата на Джон Кери и само, където не припадна като получи одобрителен поглед? Това не е евроатлантизъм, а просто начин да покажеш, че ще си верен докрай. Това може да е виаграта на псидясното, но останалия обикновен народ се дразни, защото този номер с лакейството пред големия брат е игран толкова много пъти, че не е необходимо да си Ванга, за да видиш неговия край. Но от десницата не можем да искаме ясно зрение. Те продължават да оправдават фашистките изцепки на Петър Москов, следователно Плевнелиев е изцяло в съзвучие с тяхната политическа инфантилност. И заради това тази статия не е продукт на злоба. Просто искам да ги предупредя, че след големия президентски вот аз ще съм едни от тези, които се смеят последни. 

Все пак Плевнелиев изкара президенството си дотук като виц, сигурен съм, че и като виц ще си замине.