Войната срещу 3 март

Навръх 3 март една национална телевизия реши да прави тема на деня, озаглавена по следния начин - "Поробители или освободители". Това заглавие не цели единствено и само преследване на зрителска аудитория, то издава един проблем в българската обществена среда, който набра сила в последните няколко години. Има една прослойка от историци, псевдоинтелектуалци и истерични журналисти, които се опитват отново и отново да поставят под съмнение историята и да изкарат 3 март една незначителна дата, която не заслужава дори и бележка под линия.

Вероятно това е причината около светлия празник трибуна да получават всякакви психопати, които да твърдят с мазохистично наслаждение, че Освобождението не е Освобождение, че Русия едва ли не е окупирала България, че никаква свобода не идва на трети март. В кръга на шегата - всеки път като чуя такова мнение усещам как у много хора се таи едно огромно недоволство от историята, която щеше да звучи толкова по-радостно за тях, ако не руснаците, а първи американски флот, начело с Арнолд Шварценегер бе доплувал до бреговете на Черно море, за да освободи България в името на пазарната икономика, тържеството на корпорациите и сандвичарниците "Макдоналдс". Съжалявам много за платените с чужди пари - не американските морски пехотинци ляха кръвта си, за да можем днес да съществуваме ние. Руснаците бяха. Те платиха за нашата свобода с толкова много кръв и жертви, че този дар е неизплатим. За него ние можем да им дадем единствено признателност, но ето че сега имаме мощна интелектуална атака, която да ни откаже от това.

Опитах се да се върна назад и да се сетя откога започна тази остра атака срещу 3 март и на пълни обороти бе пусната фабриката за лъжи, кулуминация на която стана статията на един десен блогър със заглавие "Как Германия освободи България от османско иго". В нея съвсем сериозно е разгледана идеята, че Германия е нашият освободител и подобни опити за историческо извращение са най-големият симптом за болестите на епохата в която живеем.

Вероятно сигнал за войната срещу този празник бе даден от президентът Росен Плевнелиев, който в първата си реч за 3 март, през 2012 година, нито един път не спомена за Русия. Ако се върнете към текста на словото му днес, ще видите, че той е изпълнен с еврократични клишета, държавният глава изкара половината ни възрожденци начело с Паисий радетели за Европейски съюз и евроатлантически ценности.

Една скоба. Ако отворите книгата "История славянобългарска", моралното и обществено завещание, което ни оставя Паисий, ще срещнете три или четири пъти споменаването на Европа. Думата "европеец" обаче абсолютно отсъства от текста. И това е съвсем нормално. Времената, в които твори Паисий, не са били времена на общностно осъзнаване на цял континент, а на яростна битка за запазване на национална идентичност. Паисий не би разбрал и приел думата "европеец", независимо какво може да си мисил по този повод Плевнелиев.

Когато говориш за 3 март, изчистено от съдържание, без историческа памет, а се опитваш да изкараш този ден просто някаква дата на която политиците да си показват новите кюстоми, това със сигурност е начин да се пренаписва историята. Постепенно година след година в главите на народа се оформя някакъв бъркоч от клишета, обща фразеология и интриги и това е един от начините стар доносник като Иво Инджев днес да минава за специалист по история на нашите отношения с Русия. Това е част от голямата подмяна, това е изстрел от битката, която се води. Това е битка за радикална подмяна на историята и изтръгването на историческият ни корен от мястото на което принадлежи.

Тъпото е, че всичко това се разиграва като част от битката на геополитическото статукво да запази своите позиции. Смятам, че яростта, която се изсипва срещу Освобождението ни днес, е част от голямата битка, която се води срещу Русия. Тази битка е идеологическа, икономическа и политическа. Трябва ли да припомняме налудничавите изявления на полския външен министър, че не руснаци са освободили Освиенцим. Да припомняме за идеите годишнината от победата да не се чества в Москва, а в Берлин. Днес тече огромен процес по пренаписване на всичко, което сме знаели, защото Русия си позволи немислимото - да постави под съмнения диктата на световния жандарм и да разклати устоите на еднополюсния свят със своето независимо поведение.

И нашите безгръбначни лакеи веднага разпознаха този сигнал и веднага навлязоха в горещата фаза на битката. Вече искат да изхвърлят името на Русия от учебниците по история. Започват да твърдят, че нямало Освобождение, а само замяна на едно робство с друго. В тази кампания са впрегнати медии, парламентарни групи, в нея се наливат пари, добавят се нови и нови интриганти, но...Да, има едно "но" и то е голямо. Хората отказват да приемат промиването на мозъци. Това е тихото българско дисидентство. То не е шумно и истерично, но за сметка на това е ефективно. Видях много хора да отиват да поставят цветя на паметника на Незнайния воин в София, както и на паметника на Съветската армия. Това е начин да се помни историята, начин на отделния човек да се съпротивлява срещу безумието, което му налагат. И колко време се опитват да насадят русофобията у нас, но не успяват. Нещо повече - грантовата интелигенция така се е омазала с тази задача, че всеки, който тръгне да говори платените си лъжи по телевизора чувства за свой дълг задължително да каже, че не мрази Русия, руската култура и хора, защото без тази реплика е ясно, че никой никога няма да го уважава или чуе.

Днес е удобно да се говори за това, че България се нуждае от друг национален празник, а не 3 март, но аз изобщо не приемам дори споменаването на такива идеи. Без Трети март нито една от следващите дати, която почитаме - денят на Съединението или денят на Независимостта нямаше да бъде възможна.

Няма друга дата, която да може да е празник на нацията, освен тази. 3 март възражда българската държавност, донася свободата по тези изтормозени земи, а значи и възстановява бъдещето ни като независим народ. И Русия е страната, която ни помага в този процес.

Абсолютно ми е безинтересно дали руският император е имал други стратегически интереси. Важното е, че няма съвременен българин, който да не е свързан пряко с 3 март. Без тази дата вероятно повечето от нас нямаше да ни има, а не е ясно дали това, което наричаме с гордост България, днес щеше изобщо да го има. Четох наскоро едни статии на Троцки, който е бил кореспондент на няколко руски вестника у нас по верме на Балканската война. Хората тук го изумяват с това, че са знаели повече руски песни от него и, че прилагателното "руски" за тях е било нещо добро, светло и смислено. Което показва, че всичко наговорено ни днес всъщност е подло изопачаване не само на настоящата, но и на историческата истина. В България има опит за медиен диктат на безгръбначните нищожества, но именно по 3 март, когато хората неорганизирано, а спонтанно се сещат за историята, тяхната истерия може най-лесно да бъде разобличена.

И, ако трябва да обобщим. Днес датата 3 март се поставя под съмнение, организирано, финансирано и подло, защото тя остава знак за това, че България съвсем не направила цивилизационния избор, както се опитва да ни убеди интелигенцията, платена с пари отвън. Този празник продължава да мъждука като светлинка в геополитическия мрак и да ни показва отново и отново, че нашата цивилизация е съвсем друга, че ние принадлежим към едно друго пространство на култура и общност, където понякога приятелството не се измерва с търговски интереси и борба за нови пазари, а с истинско благородство, братство и обич.

Обич толкова голяма, че преодолява времето и историята и остава като траен факт в сърцата на истинските българи. 

И, ако не можеш да я откриеш - ти всъщност българин ли си наистина?