Вместо радост,
гордост, бодрост на духа и оптимизъм за бъдещето в последните няколко години
честването на националния празник носи единствено грантови муцуни по
телевизиите, които се оливат в своето желание да сринат настроението на всички
със своето интриганско съскане. Тази година е същото. Някаква телевизия прави
разговор на тема "Поробители или освободители" все едно руснаците са
дошли тук да колят и бесят, а не да ни отърват от петвековния мрак. Крайно
време е да признаем истината - това е война срещу обикновените българи, това е
опит за ново робство върху съзнанията на хората, които отказват да се примирят
с подмяната на историята и искат да помнят истината такава, каквато тя е. А не
такава каквато я диктува фондация "Америка за България".
Днес датата 3
март се поставя под съмнение, организирано, финансирано и подло, защото тя
остава непреходен знак за това, че България съвсем не направила цивилизационния
избор, както се опитва да ни убеди интелигенцията, платена с пари отвън.
Този празник
продължава да мъждука като светлинка в геополитическия мрак и да ни показва
отново и отново, че нашата цивилизация е съвсем друга, че ние принадлежим към
едно друго пространство на култура и общност, където понякога приятелството не
се измерва с търговски интереси и борба за нови пазари, а с истинско
благородство и обич.
Съжалявам много
за платените с чужди пари - не американските морски пехотинци ляха кръвта си,
за да можем днес да съществуваме ние. Руснаците бяха. Те платиха за нашата
свобода с толкова много кръв и жертви, че този дар е неизплатим. Заради него им
дължим признателност. Напук на новите поробители и тяхната неспираща злоба.
Фактът, че са толкова гневни означава само едно - те губят битката.
И го знаят.
No comments:
Post a Comment