Парижкият романс на Борисов

След като напълно погреба идеята за "новия" Бойко Борисов и със серия от медийни изяви в стил "поток на съзнанието" даде да се разбере, че "старият" всъщност никога не си е тръгвал, премиерът реши, че България му е тясна и време да завладее Европа със своята новооткрита харизма. Именно поради тази причина е добре човек да се концентрира върху съобщението от пресцентъра на ГЕРБ за срещата Борисов-Никола Саркози в Париж вчера. От нея човек остава с усещането, че първата работа на френския политик е била да клекне в краката на балканския управленец и да зацелува обувките му.

"Ти си най-оцеляващия", "ти нямаш загуби, а само победи" бил казал Саркози, вероятно опиянен от любов към местните ни политически реалности. Не ме разбирайте грешно - не смятам, че съобщението е лъжливо и е напълно възможно Саркози да е изрекъл всичко това, но разкано от пресцентъра на ГЕРБ събието изглежда повече като любовна среща в кафене в Монмартър, отколкото нормален политически разговор. Иначе как да си обясним подчертаването на фрази на Саркози като: "Още когато те видях знаех, че ще станем приятели. Много обичам България".

Всъщност наблягането на тези тежки фрази е вид подмяна. Тя замества политическото със сапуненото и така замъглява коварното усещане, че повечето от подкрепата, която получава българската държава е единствено на думи. 

Но, ако бъдем честни, Бойко Борисов не се нуждае друго. За него постиганего на реален национален интерес е някаква незначителна подробност, досаден шум между фразите, които разбира - "Конгратюлейшънс" и "Знаех, че ще станем приятели". Точно заради това насрещните му думи са не по-малко разпенени от романтика. Пред Саркози той заявява, че има добри отношения с Оланд, с Манюел Валс, със самия Саркози - изобщо, че Бойко Борисов е любимец на целия политически модел на Франция. Майстор на получаването на топли думи. Политик, чиято дейност спира до прессъобщението като розов роман. А след това пустота. 

Пустота политическа, управленска и обществена.