По следите на комитетите-призраци в подкрепа на електронното гласуване

Тези дни случайно налетях по протестърските стени на поредица от възмущения от инициативните комитети, които са се регистрирали, че ще агитират срещу електронното гласуване. Знаете каква е колективната протестърска психика - тя може да съществува единствено и само в инквизиторско състояние, на няколко секунди от кладата на която трябва да бъдат изпържени с подправки от интриги всички, които не мислят като високоблагородните, хуманните, извисените, невероятните, гениалните, съвременните фенове на електронното гласуване. Антоанета Цонева като шеф на бандата от инквизиторите и в характерния за нея стил с палава липса на главни букви опищя света, че инициативните комитети против електронното гласуване били неоткриваеми за медиите и не участвали в кампанията. И вместо липсата на конкуренция да я зарадва, защото така, ако нейните хора са убедителни, ясни и непоколебими лесно ще могат да убедят българския избирател, че трябва да гласува за възможността да гласува пред компютъра си. Ама тази нервност, тази перманентна истерия внезапно ми стана интересна.

И тогава си казах - я пък да ги видим тия комитети, които са "за" електронното гласуване, я да бръкнем около тях, за да видим тяхната съвършена чистота и непорочност. Ето как тръгнах по следите на феновете на електронното гласуване и събрах някои данни, които ще накарат Антоанета Цонева да ме тагва фанатично из фейсбук, за да ме обвинява, че съм слуга на червената марсианска олигархия, която толкова дълго е крила водата от прогресивната общественост. Но няма да се занимаваме с истерията, а ще изложим на света фактите. Защото, когато държиш да си основен говорител на морала в едно общество в позицията ти не трябва да има никакви пукнатити. Не можеш да се правиш на пиар на светлината, а всъщност да си оплетен като отровен паяк в схеми, подмолни дейности и регистрации на ръба на закона. Ето заради това се реших на тази санитарна дейност, въпреки, че съм наясно, че тия инквизиторите пак ще подпалят кладите, а психодясното ще затанцува поредният танц на лудостта. Но стига с оплакванията, нека сега да видим до какво се добра старият репортер.

Един от комитите, които ще агитират за електронното гласуване е посочил за свое лице тенисистката Мануела Малеева (някъде наскоро четох, че майка й Юлия Берберян я изкарваше и нея жертва на комунизма, о, йе). След като човек се поразрови обаче - вижда, че в този комитет се е намърдало цялото политическо образувание, наречено "Протестна мрежа". Официалният  имейл за кореспонденция с комитета на Малеева е... личния имейл на Николай Стайков, а лицето за контакти е с Мануела Малеева е... Николай Стайков. Николай Стайков пък е от "Протестна мрежа", бардът на позабравеният сайт "NOОрешарски", който в момента функционира като пощенска кутийка за доноси от време на време, разбира се. Очевидно някъде по пътя тия са се усетили, че марката им носи повече негативи, отколкото ползи и заради това са си сложили маската на Мануела Малееева, за да могат да прилъжат още някоя заблудена душа, която не е наясно със схемите им.

След това в същия комитет намираме пълен списък с фауната на психодясното като минем любимеца на Нова телевизия Иво Мирчев, канен там по всяка възможност и стигнем до бившия член на комитета на Близнашки и едно от лицата на "Ранобудните студенти" -  Борис Рангелов. Антоанета Цонева хитро е оставена извън списъците, за да може да обикаля тв-студиата като "обективен" коментатор и да раздава проклятия на половин цена за всички, които питат за грантовите й кинти. Това, че не е в комитета обаче не й пречеше да е с тях по време на събирането на документи и тяхното внасяне. Все пак братята по грант не бива да се изоставят. 

Нещата не спират само дотук. Абсолютно същата клика от хора рагистрат отделен комитет "за" електронното гласуване, но вече през нововъзникналата дясна партия ДЕОС. Тази партия не заслужава кой знае какво внимание, защото е поредният път на групичка отчаяни костовисти да се опитат да обяснят на хората, че са нещо радикално ново. И какво е новото? ДЕОС е накичила себе си с етикета "партия на протестиращите срещу Орешарски". Това е много готино, защото показва как много хора и до днес искат да паразитират върху идеята, че един път са излезли на улицата, за да опорочат нещо.

Основно лице и двигател на това нещо е Жюстин  Томс, известна протестърка, двигател на идеята за вестник на протеста, която в крайна сметка завърши като една брошурка представляваща нещо средно между роман на Джаки Колинс и политическа софт-версия на "Емануела". Една красива подробност - фирмата на същата Томс срещу много пари е създателка на отвратителния сайт на Столична община, който е скъсал нервите на хиляди потребили с абсолютната си неефективност и тъпота. Дали това може да бъде наречено случайност? Ако го наречем така ще трябва да повярваме и в еднорозите.

След като се поразрових още малко стигнах до сигурен източник, който призна, че подписката на протестърския комитет е оформяна и комплектована в офиса на въпросната Жустин Томс.

И сега, разбира се, идва въпроса. Защо им е на една и съща група от хора да си правят два комитета? С каква цел едни и същи лица са решили да се раздвоят, докато претендират за свръхморал и прозрачност?

Със свое решени от 25 септември тази година Централната избирателна комисия определи за всеки инициативен комитет медиен пакет от по 40 хиляди лева. Нима 40 хиляди лева им са се видяли малко, за да напълнят гушите на "Дневник", "Капитал" и "Клуб Зет", та са решили да си направят два, за да удвоят порциона. И интересно къде са горепосочените медии, които иначе, разбираш ли, спазвали всички журналистически и етически стандарти и съвсем не били медийни бухалки, за да разровят малко около собствените спонсори? Или те такива неща не правят, за да не мърсят нежните си грантови ръчички с изящно лакирани нокти?

Между впрочем един от членовете на комитета на Малеева е активен автор на "Клуб Зет" - Красимир Гаджоков, прочул се със серия от тиради в защита на електронния вот, една от една по-нечетивни и скучни. Любопитно дали неговите статии в подкрепа на е-гласуването се таксуват, както би трябвало, или минава метър, но хайде този въпрос ще го оставим за малко по-нататък?

Това дублиране на комитети нещо нормално ли е? Дали е почтенно развитие на публичната среда? Нормално ли е всеки комитет да си има комитет-призрак?

Защото от събраната информация се оказва, че че в един и същи офис, едни и същи хора, правят два (уж) различни един от друг комитета, като и двата (уж) съвсем случайно са с позиция "ДА".

Опитите за вдигането на пушилка срещу противника всъщност е димна завеса, за да не може никой да задава въпроси за грантовите хранилки на описаните екземляри и за това, че те се възмущават от конкуренцията, но всъщност се държат с пъти по-нагло от нея. Вероятно отнякъде имат инструкция как да се държат, когато защитават незащитима кауза.

И най-накрая няколко думи за самото електронно гласуване. То прилича на блян на осмокласничка. Знаете как е - осмокласничките обичат да си мечтаят за мускулести холивудски звезди, но когато се събудят трябва да живеят, уви, в собствената си реалност.

Няколко големи скандала - манипулирането на данните на "Фолкцваген" и кражбата на данни от дъщерна фирма на "Дойче Телеком" и то в САЩ за пореден път показаха, че електронните данни са подложени на огромен риск. И винаги има начин, някой да свие резултатът от изборите при това на една доста ниска цена, защото няма да се наложи да пуска купувачи на гласове. Отделно от това - кой, кой, кой, кой, кой може да ми гарантира, че човекът седящ зад екрана упражнява вота си без никакъв натиск. Електронният вот ще умножи до безкрай корпоративното гласуване и при това ще го улесни до невъзможност. Отвратителното е, че комитетите-призраци толкова много настояват за е-гласуването с ярко очевидна политическа цел. Митичната идея зад всичко това е, че българите в чужбина ще гласуват за Реформаторите, които имат проблем с набирането на гласове у нас и така ще дадат повторен шанс на психодясното да се добере до най-висшите управленски висоти самостоятелно, с изострен апетит за кражби. 

Историята обаче се повтаря като фарс. 

Пък бил той и електронен.