Телевизионните политически интриги на местния вот

Забравете за "ВИП-брадър", захвърлете на боклука всякакви там "Фермата" или пък "X-фактор", от 25 септември в България стартира най-маниакалното риалити, най-интригантското шоу, най-мащабната продукция, а именно кампанията за местните избори. Мисля, че аналогията с тв-програма е удачна. В страната ни политиката отдавна е изсушена откъм автентични идеи и реалистични партии. Това, което се явява пред нас, за да печели властта е някаква карикатура, обърнат с краката нагоре свят, където отдавна не се останали стойности, всички ценности са забравени и единствено опитите за малоумен пиар продължават да крепят цялата система в някакъв баланс. Трагично е като диагноза, но тези местни избори се оказаха неочаквано важни не, защото ще променят нещо радикално в страната, а защото се случиха насред огромна геополитическа буря, която постепенно се превръща в торнадо и българите се събудиха от своя сън, започнаха да схващат, че не съществуват изолирани в стерилната псевдоутопия на Европа и, че нещо трябва да се промени, ако искат България да не бъде единствено самотен зрител на процесите и безкраен получател на "горещи точки". Уви, местните избори не са предназначени за отговори на такива въпроси, но това ще направи вътрешното напрежение в тях само още по-холивудско. И заради това нека да видим какво е състоянието на парламентарните партии преди тази решителна битка, в какво емоционално настроение се намират и дали имат отговори поне на част от проблемите, които ни заливат като библейско проклятие. И понеже политиката у нас отдавна се е превърнала единствено и само в телевизионно явление, не се учудвайте, ако анализът прилича на телевизионна критика. Това е един от малкото инструменти, който може да ни помогне да схванем реалното положение на нещата и да разчепкаме материята докрай.

ГЕРБ - "Бон Апети"

Партия ГЕРБ, независимо, че бе принудена да сформира четворна коалиция, за да може да поеме отново управлението прилича на кулинарно предаване. Всичко е лъскаво, рецептите са ясни, парите за вота са приготвени, социолозите са купени до един. Всички очакват блясково ястие на 25 октомври. Нещо буржоазно и изискано, което да задоволи претенциозния вкус на платените шамани. Сметките, които ГЕРБ си правят е не само да спечелят в своите бастиони, но и да разширят влиянието си в големите градове, да завземат нови територии и така да избият веднъж завинаги политическите зъби на своите коалиционни душмани - реформаторите, които са малки, нахални и злобни.

Според класическата древнояпонска мъдрост обаче, когато се намира на върха на силата си човек, парадоксало, е и най-уязвим. В случая с ГЕРБ това са няколко коварни капана в които могат да попаднат. Първо - кампанията им започна с гаф. Изявлението на Ангела Меркел, че Бойко Борисов е поискал у нас да има "гореща точка" за бежанци ще се върти през целия предстоящ месец и ще настройва много българи срещу продажната и безсмислена власт. Второ - доброто представяне на ГЕРБ ще е нож с две острието. Защото след победа вече цялата власт е у тях. Няма да има с кого да се оправдават. Край с дребните трикове да прехвърлим цялата сметка на миналото. Всеки гаф ще си бъде техен. Всяка грешка ще им се отразява като рана от куршум. Трето - кметовете им вече започват да се изтъркват, схемите им стават все по-очевидни и ГЕРБ се превръщат в най-грандиозната и голяма част от статуквото. А българите ненавиждат статуквото. Те умират да го наказват по най-разнообразни и префинени начини. В този смисъл голямата победа може да е началото на края. Ястие, което оставя след себе си горчив послевкус. ГЕРБ дълго време успяваха да бъдат партията на микропроектите - на запушването на дупките на магистралите, на рязането на лентички, на откриването на пречиствателни станции, но липсата на някаква стратегическа политика вече се усеща като огромен проблем от хората. Дали ГЕРБ се в състояние да изработят тази лъскава рецепта? Дали пък тяхното собствено ястие няма да ги накара горчиво да повръщат? Днес въпросите са повече от отговорите. Но когато отговорите започват да пристигат хората на Бойко Борисов ще съжаляват за времето, когато тях ги е нямало. Това е разрушителната политическа логика на българската реалност.

БСП - "Искрено и лично"

БСП е стара, изморена и тромава партия. Не разбирайте това като нещо, което непременно е лошо. Във времената на "проектите" е добре да има и партии, но историята на социалистите започва да им играе лош номер. БСП е единствената партия, която оцеля от началото на прехода в своя оригинален вид и днес непрестанно плаща цялата сметка за провала. Заради това в нея трудно се появява ентусиазъм, въпреки, че България натрапчиво и спешно се нуждае от лява политика. А и в миналото на БСП по време на прехода може да се открие толкова дясна политика, че случаен реформатор да се гътне от завист. И това е драмата на БСП - съчетанието на лява реторика днес с виновно минало, което тежи като дамоклев меч. Заради това вероятно на много места из страната левицата тръгна да залага на изцяло нови хора, отчаяно да търси начини за обновление, за да заличи лошите спомени. И все пак демоните показаха глава - на много места в страната структурите отказаха да се подчиняват на централните решения. Това е отзвук от времената, когато БСП не искаше да говори за своите проблеми. Подобно на участник в предаване за чувства обаче, сега левицата разбира, че нищо не е забравено, нищо не е простено и това залага на картай нейното бъдеще. Ето защо изборите са от особено значение за БСП - те трябва да покажат стабилни резултати, за да убедят най-вече себе си, че са намерили някакъв правилен път. В противен случай цялата драма на партийният канибализъм ще се повтори, а след това ще бъде потретена. Тази самозатворена лоша безкрайност е проклятието на БСП. При провал - левицата ще стане жертва на пираните, при успех - ще докаже, че стогодишните партии не се затриват лесно. Това е драматичен избор и кръстопът.

ДПС - "X-фактор"

Ако преиначим една максима за футбола и я накараме да се отнася за политиката, то изборите са игра в която всички участват, а най-накрая винаги ДПС е победител. ДПС са стабилният фактор насред политическия хаос на България. Вярно е, за да постигнат тази стабилност те превърнаха партията си в корпорация, и избирателите си в участници почти в паравоенно формирование. Лъскавият либерализъм на опаковката и схемаджийството като основен мотор на политиката се оказаха рецептата за безкраен възход във времената на неконтролиран капитализъм. Заради това на тези избори ДПС се опитва да разшири сферите на влияние - партията вече играе с кандидат за София, а вероятно могат да се преборят и за места в Столичния общински съвет. Там, където играта не успее, гласовете могат да бъдат изтъргувани. ДПС е потаен участник в сегашната управленска коалиция, партньор по стратегия на Борисов, а не само като съучастник в пиенето на кафе. Именно ДПС причини "историческият компромис" на реформаторите и развърза ръцете на Борисов да се прави на национален обединител. Те са партия с много лица, нещо като фентъзи-чудовище, което заема всякакви форми. Заради това всяка вълна от обществен хейт всъщност е техният начин да пълнят моторите си с гориво. ДПС са монополист на етнически вот, защото другите партии така е не посмяха да посегнат към него. Любимата дума на Доган навремето беше "опции", Местан обича да говори за "варианти" - ДПС е многоаспектна партия, която обаче никога не става жертва на потенциалната си шизофрения, а точно обратното - предлага нея като свой основен политически продукт. Резултатът е една голяма сделка.

Реформаторският блок - "Сървайвър"

Реформаторският блок прилича на радиоактивен елемент, който започва да се разпада от секундата в която е произведен. Там има толкова много деградиращи сблъсъци, че понякое време случайният зрител разбира, че е изтървал някоя от любовните нишки. Кунева или Кънев? Лукарски или Москов? Самичък ли е в главата си Николай Ненчев? РБ това е смесица от толкова много празни дрънканици и неизпълними обещания, че техният ефект в реалността е нулев. Щяха да преобрязават България, а в крайна сметка - Радан Кънев и Делян Пеевски се оказаха съвносители на промените в Конституцията. Щяха да реформират всичко, ама в крайна сметка се оказаха в поза "исторически компромис". Щяха да бъдат различни, а преядоха с власт като пациент на доктор Емилова докопал се до ресторант.  Изобщо - трудно е да си фен на РБ. Дори и най-закалените членове на сектата се усетиха, че им пробутват сурогати вместо реалистични действия. Заради това резултатът на местните избори за тях също е въпрос на оцеляване. От това зависи дали в късната есен те ще са част от кабинета или ще бъдат изхвърлени като санитарен отпадък от самолет. В името на тази цел реформаторите ще са готови да припознаят всеки кмет за техен, дори и тези, които отдавна са забравили, че са имали нещо общо с едновремешното СДС. Това е причината да си харесат кмета на Хасково например. Неговият син, депутат от РБ, направи така, че циганите от хасковските села се оказаха най-реформаторските цигани в България. Вероятно този подход е последната синя надежда за нищо. Защото, ако не представят резултати, то и най-зомбираните рано или късно ще си потърсят нещо друго в което да вярват. Например, че копчетата на сакото на Иван Костов лекуват от артрит.

Патриотичният фронт - "Съдби на кръстопът"

ПФ започнаха с гаф. Оказа се, че бившия военен министър Николай Цонев е патентовал името им само срещу 50 лева в съда. Валери Симеонов изсъска, че не знае защо е направено това, но всъщност действието на Цонев има смисъл. То разкрива политическа нищета, която е симптом за по-дълбок проблем. ПФ можеше да функционира успешно единствено на опозиционна основа. Това придава смисъл на техният тип национализъм. Когато го институционализираха този национализъм се сви до скромната претенция, от време на време, за някое и друго място във властта. Оттам-нататък ПФ не регистрират политически живот. Това е ефектът на удавянето във властта. Ставаш неразличим, без ясна физиономия и можеш да водиш единствено телевизионен живот. ПФ ще е голяма издънка на тези избори, защото няма да успеят да постигнат резултатите си от предишни местни избори. Те са изгорени от близостта си до кабинета, а единственият начин да привличат нови избиратели е да бъдат недоволни, гневни, бесни и предизвикателни. Това е причината историята да се обърне. През 2014 година те крадяха гласове от "Атака", сега "Атака" ги изсмуква с нова сила. Сблъсъкът на две телевизии. Ще спечели тази в която има повече вътрешен драматизъм. Патриотичният фронт обаче приличат на дремуцащ старец и тяхната съдба е почти предрешена. Заради това не изключвам след изборите да минат рязко в опозиция. Това ще е опит да се спасят от удавяне. 

АБВ - "Като две капки вода"

АБВ приличат на вампир от тийн-поредицата "Здрач". Тоест дори не са истински кръвопиец, а някаква пародия, направена за тийнейджърки в ранна възраст, когато любовните писъци взимат яко надмощие над разума. АБВ така и не успяха да се освободят от призрака на БСП. Той ги преследва, тормози, разрушава емоционално и предопределя техните действия. Те са само сянка на партия. Несамостоятелно джудже с тежко биполярно разстройство. Управляващи с речник на опозиция. Откъснали се от БСП БСП-маниаци. Тяхната кампания е връх на постмодерната лудост - те са в коалиция с всички, но пък се правят на велики експерти. Основната тема на техният кандидат за кмет на София Георги Кадиев е как не се е вписал в статуквото на БСП. Народът вече трудно се връзва на този номер. Защото хората се научиха, че, когато не сваляш една тема от дневния ред, това означава, че си пазиш вратичка за изход. Това е все едно генерал да води армия със самолетен билет за чужбина в джоба.

"Атака" - "Стани богат"

Не се опитвам да иронизирам тази партия, нито пък да намеквам, че Волен Сидеров се е облагодетелствал от участието си в мнозинството за промени в Конституцията. Дори - напротив - вярвам, че това е обмислен акт при тях. Това обаче поставя въпрос за огромна сума в "Атака" - дали пък вписването в точно това статукво е най-добрият старт за местния вот. Иначе хората на Волен Сидеров са партия, която в час с гнева и по най-адекватен начин представят своите идеи. "Атака" остана последователна дълго време и това й донесе дивиденти, но дали хазартният парламентарен ход няма да разруши аурата. Днес никой не може да каже. Партията на Волен Сидеров успешно доказа, че предвижданията не я ловят. Те винаги имат коз в ръката си, но дали ще успеят да изиграят своя навреме и дали ще им повярват?

Всички останали партии

Няма да анализираме партията на Бареков, защото от нея са останали някакви смешни и жалки остатъци и принципно не очакваме от тях какъвто й да бил блясък в изборите. Но иначе всеки от нас е усещал влудяващото чувство, че вероятно, ако не на тези, то на следващите избори, някоя от "всички останали партии" ще направи своя фурор. Хората вече са склонни да търсят автентичните си говорители вън от предишното статукво и предишното статукво се разпада като некачествен грим. Така че, ако има бомба някъде, то ще е от тези сега анонимни партии за която всички ще говорят след вота. Това вече няма да е телевизионно усещане, а завръщането към някакви истински стойности. Защото истинските стойности днес са в периферията на политическото пространство. 

Това е тъжно по доста поетичен начин.