Нашият български Кьолн

В България има една отвратителна черта. Винаги ще се намерят някакви високомерни псевдоинтелектуални капути, които да се обадят, когато хората се заинтересуват от някоя световна драма. И техните мнения винаги са от типа: "Оставете ги вие немците/французите/англичаните - първо трябва да видим какви боклуци сме ние българите". Изправен пред толкова тежка самоомраза на човек му остава да диша тежко и ядосано като Лютви Местан, забелязал, че някой друг ухажва Мариана Георгиева. Същата вълна от обвинения и иронии се повтори и покрай случая в Кьолн. Дежурните по даване на акъл пак заблъскаха по своите клавиатури в желанието си да докажат, че българите са с пъти по-големи изнасилвачи и изверги пред опипвалите и изнасилвали жени в Кьолн в новогодишната нощ. Какво да се прави? Здравната реформа наистина цикли, а в психиатриите леглата трагично не достигат.

Този път обаче и аз бих се присъединил към възгласа - "Оставете го Кьолн, дайте да се видим ние", но поради съвсем различни причини. България отдавна съществува в своя собствен Кьолн, но просто вече е неспособна да проведе смислен разговор за тази трагезия, защото отвсякъде дебне моралната полиция на грантовите ятаци на статуквото. Примерът е от последната седмица. Във вестниците се появи дописка "Майка наби учителка в час заради мокри крака на дъщеря й". Тук имаме пример за политкоректна журналистика, защото, когато човек прочете дописката никъде не става ясно, че майката е ромка, която агресивно нахлува в час и бруталността й към учителката просто не е познавала граници. Тя е драла лицето й по начин, който дори изкарва контактната леща от окото на преподавателката.

Покрай случая в Кьолн из немските медии с лека форма на ужас започна да се прокрадва признанието, че германките вече се страхуват да пътуват нощем сами в метрото, защото е почти сигурно, че ще станат жертва на агресия. Да ви звучи познато? Нима в България е по-различно. Само, където ние се пържим в този ад от поне 20 години насам. Ами селата? Нима те не са подложени на цигански терор от години, а полицията кима безпомощно, точно като полицията в Кьолн, и се прави, че такъв проблем няма. Има населени места в страната, където обикновените хора заспиват с нож под възглавницата, защото са убедени, че нощем ще трябва да се отбраняват от набезите, ако искат да запазят своята покъщнина. Точно заради това ние имаме какво да кажем на германците. Съществуваме в този ужас много преди тях.

Не ме разбирайте погрешно. Циганският произвол съществува не, защото циганите сами по себе си са престъпен етнос. Няма нищо по-невярно на този свят от етническите обобщения. В България това е страничен ефект от голяма бедност. Циганите са гладни, нямат работа, съществуват мизерно и това е рецепта за огромен проблем и социална катастрофа. Но проблема става тревожен и налудничав, защото нашите медии, а и самоназначилите се надзиратели на морала не дават да се промъкне нито една политнекоректна дума по тази тема. Така България, подобно на Германия, самичка кастрира своята възможност правилно да адресира проблема. И понеже никой не взима мерки, агресията започна да минава всякакви граници. И циганският проблем се разрасна до умонепостижими размери. Заради това на нас бежанци не ни трябват, защото ние не можем да решим своя проблем с циганите, а представете си какво ще стане, ако тук дойдат и чужденци. Държавата до момента демонстрира абсолютна неспособност да се справи с този въпрос. И това е целенасочена политика. Когато големи части от българския народ отказват да гласуват, отвратени от това, че политиката не изразява реално техните интереси, циганите остават този електорат, който избира. На тях им се плаща с най-ценната валута - безнаказаност. А след това срещу две кебапчета те гласуват и резултът от всичко това е държава в която българите се чувстват като в концлагер. Като в български Кьолн, където властта стои безучастно докато тормозът продължава.

А междувременно десетки неправителствени организации паразитират върху ромския проблем без да го решават по никакъв начин. В годините на прехода бяха изсипани милиони по тази тема, то не беше и "десетилетие на ромското включване" и всякакви други проекти и проектчета - резултът е същия. Нахлува ромката в училище и пред очите на всички пребива учителката. Това е Кьолн, нали? Същата тази пребита учителка, знаейки, че трудно може да разчита на каквато й да е друга защита, написа открито писмо до българите. Трудно е човек да го чете, защото констатациите на жената все едно дерат кожа на живо. "Опасявам се, че нация, която посяга на учителите и лекарите от Спешна помощ по време на професионалните им дейности, е обречена", написа тя. Дори в мига на голямата болка учителката не етнизира проблема, защото той наистина няма само етническа окраска. Това е проблем на цялата държава, която не може да се измъкне от телената мрежа на безразличието. Това е вопълът на един човек, който знае, че съществува в социална пустиня, където никой няма да му обърне внимание и с думите си решава да търси съмишленици не във властта, а сред другите жертви на този живот, изпълнен с агресия и безнаказано насилие.

Изкривената картина на реалността ражда усещането за отчяние. И точно поради тази причина далеч преди Германия да се сети на много места в България, забравени от бога, българите се организираха да дадат отпор на циганските банди. В резултат новините през месец са изпълнени с информации за сблъсък между цигани и българи. Но, за разлика от Германия, която сигурно ще вземе мерки, тук, бъдете убедени, никой нищо няма да направи. Българите кучета ги яли. И под българи разбирам и онези цигани, които също са жертва на престъпността на своите събратя. Заради това вероятно хората у нас се развълнуваха от престъплението в Германия. Те разпознаха себе си в него, своя собствен живот на отчаяние, където учителките биват пребивани, закъснелите по тъмно малтретирани, убивани, ограбвани. Тази агресия ни е позната до болка, защото отдавна живеем в нея. И няма бягство от там. 

От нашият Кьолн, който се проточи толкова дълго, колкото една присъда в затвор.