Символ за
просперитет на една нация е, ако в голямата си част нейните представители са
така преяли и пийнали, че пет пари да не дават какво говори президентът им в
своето новогодишно обръщение. С Росен Плевнелиев като обитател на
"Дондуков" 2 този висш знак за благополучие в България, уви, е вече
невъзможен. Откакто преродената ирландска пастирка в нощта на 31 срещу 1 януари
2013 година се възхищаваше на прелестта на родната природа, а онагледи тази
лирична любов със снимка от Скалистите планини, народът масово превключва на
речта му, за да види с какъв гаф ще ни изненада тази година държавния глава.
Просто вече е ясно - историята на президентстването на Росен Плевнелиев е
историята на неговите гафове. Ако някой се опита да разкаже за смислена
инициатива на карикатурата от "Дондуков" 2, ще претърпи пълен
интелектуален крах. За сметка на това като отпечатъци по местопрестъпление
стоят гаф след гаф - от митичната снимка на Скалистите планини, през свръхскъпото
яйце като подарък на папата, стигайки до тупането в гърдите, че е бил на
несъществуващ митинг на 10 ноември. Кариерата на Плевнелиев като държавен глава
звучи като виц. Виц, който беше смешен в началото, после стана абсурден, а сега
може да предизвиква единствено безпомощен гняв в душата и ядовито стискане на
юмруци. Както и преди сме имали възможност да отбележим - при настоящия
президент гафът е единствената възможна форма на политически живот, което
подсказва не липсата на късмет, а драматичната липса на ясна и последователна
визия за света.
В ранните
часове на 1 януари тази година най-ранобудните фенове на Плевнелиев (злите сили
никога не спят добре) заляха интернет-пространството с възторжени отзиви за
тазгодишното му умотворение. Скучноватият микс от дежурните клишета, лигавите
призиви за реформи и леенето на сълзи за референдума за електронното гласуване
им се беше видяло като някакво небесно откровение, озарило десните умове като
нова доза кокаин. Проблемът на Плевнелиев е, че не може да бъде вдъхновяващ.
Той е символ на световната скука и дори някъде из неговите речи да се е
промъкнало правилно и хубаво изречение то е умряло от тих ужас във възможно
най-лошата компания. Заради това никой никога няма да издаде малко томче със
заглавие "Крилати фрази от Росен Плевнелиев". Държавният глава е
неспособен да говори да интересно, смислено и вълнуващо. Той е една ходеще
компилация от опорни точки и заради това толкова често се дъни в своите речи.
Ако нямаш вътрешно съдържание рано или късно политическата ти кухота става твой
основен белег.
Не бих се
учудил, ако виртуалните възторзи и колективното слюноотделяне по президентската
реч да се били стимулирани материално тази година, защото Плевнелиев никак не
изневери на своята традиция. Той произведе поредния гаф, който остана леко
встрани от медиите, но не и от вниманието на електората, защото електоратът
реагира на президентското поведение бурно, цинично и брутално.
Драматургията
се разигра на 31 декември сутринта. На фейсбук-страницата на Bansko winter
resort се появи близо триминутно клипче в което Росен Плевнелиев влиза в ролята
на рекламно лице на Банско. По никакъв начин не разбирам шефовете на курорта -
да избереш за свой говорител толкова банален и скучен човек, който на всичкото
отгоре говори за себе си в трето лице, е маркетингово самоубийство. Но изборът
си е бил техен. В клипчето Плевнелиев се раздава докрай - ръси банални клишета,
откровени тъпотии, призовава за развиване на ски-бизнеса, и, разбира се, някъде
в целия този интелектуален бълвоч пак вади тиради за европейските ценности и
още много бла-бла. Защо му е било на президента пак да се прави на палячо също
ще остане една от мистериите на прехода, както и какво си е мислел, че ще
постигне със своите действия.
Вероятно в
друга ситуация това щеше да е просто поредната нелепица, която президентската
фабрика за гафове е сътворила, но всъщност този клип се оказа почти
самоубийствен. Нещо като политическо камикадзе уловено на видео. Чрез тази своя
изява президентът поля киселина и удари хардкор-базата си, тези, които
най-активно трепереха за това той да получи номинация за втори мандат. Това са
десните хора, които обаче се вълнуват от екокаузи. Знам, знам, във всяка друга
държава комбинацията зелен десен щеше да изглежда като създание на алтернативна
реалност, но в България често градските сноби изкупват другите си грехове чрез
екоакции. Така че у нас тази прослойка е не само активна и реална, но и беше
най-отявленият фен на Плевнелиев. Същите тези десни еколози не един и два пъти
са се оливали в политически възторг по фигурата на държавния глава, макар, че
така и нито един от тях не приведе качествени доказателства, че у президента
съществува дълбочина. С клипчето си в полза на развитието на ски-туризма
Плевнелиев все едно ги изрита с железни ботуши в топките.
Само за
няколко часа престой във фейсбук видеото с Плевнелиев получи толкова много
негативни коментари и откровена злоба, че само след няколко часа бе свален от
официалната страница на Банско в социалната мрежа. Имаше защо да го махнат.
Коментарите почнаха с лека злоба, след това се поизостриха, малко по-късно
станаха гневни, а съвсем в края десните почнаха да пишат с толкова лява
революционна патетика, че някои от тях откровено цитираха Че Гевара, макар и да
не си признаваха откъде са свили цитатите. И клипчето бе изтрито, макар че в
съвременната епоха нима може наистина да се изтрие нещо? То заживя в ю тюб,
където и досега събира много псувни и омраза.
Всъщност
именно изтриването на клипа направи класическият гаф огромен гаф. Защото можеш
да се опиташ да заличиш следите, но политическият гняв остана. Ако някой близък
до президента е прочел гневните и мелодраматични мнения, сигурно кристално ясно
е осъзнал, че чрез този гаф Плевнелиев се отдалечи със страхотна скорост от
идеята да стане номинация за президент на десницата. Най-активните му
последователи вече говорят за него като за някакъв черен магьосник на
олигархията и няма да му простят тази заигравка точно със ски-бизнеса.
Изведнъж
няколко новогодишни хода отвориха темата за президентската драма на десницата.
ДСБ май нямат никакво намерение да залагат на Плевнелиев. В техния отбор за
кандидат загрява Радан Кънев, който жадува чрез такава надпревара да се отърве
от шизофренията хем в опозиция, хем на власт. ГЕРБ не са се разбързали да
оценяват мандата на настоящия президент като положителен. Дори, ако се върнем
към старите думи на Бойко Борисов, че е време ГЕРБ да подкрепи жена, това прави
позициите на участника във видеоклипове доста несигурни. Да не говорим за това
каква публична тайна е желанието на самия Борисов да се отърве от непосилното
бреме на управлението на правителството в такова смутно геополитическо време,
което реално изисква от него да взема решения, а не се свежда единствено до
участие в сутрешни блокове и обобщения колко много го е прецакала Тройната
коалиция.
Взривявайки
от възмущение и най-запалените си фенове Плевнелиев вероятно трябва да е усетил
как историята идва, за да го удави в най-дълбокото си блато. Той така и не успя
да разбере на кой точно народ е президент и какво искат от него обикновените
хора. Мъглата от клишета и дежурни опорни точки се издигна пред него като
китайска стена, отвъд която той просто нямаше никакъв хоризонт.
В нощта на
вота частта от народа, която гледаше президента с очакването за комедия се
радваше публично, че това е последното му новогодишно поздравление. Уви,
техните надежди се оказаха попарени от не чак толкова съвестни политически
коментатори. Искама или не предстои ни още една нова година с очакване за шоу,
защото независимо от това какъв ще е резултатът на президентските избори,
Плевнелиев ще се обръща към нас и в края на 2016 година. Но пък, ако това ще
бъде наистина последната му реч вероятно ще може поне веднъж в живота си да
бъде истински и да ни каже нещо отвъд клишираните мисловни бомби, които ни
пуска и от които наистина тръгват киселини на новогодишната трапеза.
Плевнелиев
е класически случай на политически неудачник. С истериите си на тема
антикомунизъм Плевнелиев отблъсна всяка лява толерантност към себе си. Със
смешните си гафове успя да се превърне в карикатура в очите на политически неориентираните,
а сега разрита и взриви и последното си убежище сред десницата. Понякога за
политиците-еднодневки се казва, че те ще останат като бележка под линия в
учебниците по история. Мисля, че това не важи за Плевнелиев. Той просто няма да
бъде запомнен.
Той ще
остане като някакъв тих махмурлук на политическия живот у нас, който никой, ама
никой, няма да иска да помни, след като свърши.
No comments:
Post a Comment