Завръщането на призрака на виновното минало

Един величествен белградски графит, някъде от времената, когато американската самолети носеха бомбено демокрация в Сърбия, много мъдро и философски беше обобщил централен проблем на света: "Всичко е пълен хаос, само престъпността е организирана". Опасявам се, че както вървят нещата скоро ще трябва да демонтираме надписа "Съединението прави на силата" положен помпозно на сградата на Народното събрание и да го заместим с уличния крилат лаф, защото само и единствено той вече е истински пътоводител в превратностите на нашата малка и странна държава.

България няма метафора за средата на 90-те години на миналия век. Вероятно, защото предпочитат да не си ги спомнят. Някъде това стана ясно, че надеждите от началото на прехода за слънчев капитализъм рухват, защото такъв няма никъде по света. Някои по-богати нации са фризирали чудовището, гримирали са го, научили са го да ляга по команда или да дава лапичка, но това просто не променя неговата природа. В България отчаянието дойде под формата на зловеща организирана престъпност, мутри с бухалки, вълна от поръчкови убийства и неясното усещане на отделната електорална единици, че може да отлети към оня свят по всяко време, ако се изправи пред неподходящите хора. Руснаците наричат този период от своята история "смутен". Българите предпочитат да не си спомнят за него. Проблемът е, че призракът на виновното минало у нас винаги намира начин да се завърне и да напомни за себе си като потропа с невидими и зловещи пръсти по черепа на всеки.

В последните десетина дни България преживя римейк своите собствени смутни години от прехода. Новините пак се напълниха със събития, които по своята бруталност напомнят на мрачното минало. Стреляха по Алексей Петров с гранатомет, а полицията и досега не е излязла поне с една версия кой го е направил, нито е обявила поне кои са заподозрените. Започнаха крупни обири на големи суми - от търговски центрове, опити за кражби в банкове клонове, в бензиностанции, за да се стигне до две класически показни убийства миналата седмица. Трима души, поне според версията на полицията, ликвидираха свързаният с ВИС преди Веселин Стоименов. Той бе убит пред входа на кооперацията в която живеел. В дежурните по любов към кабинета медии веднага бе пуснато в ход изречението, което прилича на поезия: " Убийството му ще бъде изключително трудно за разкриване заради сложните бизнес отношения, в които е бил поставен, твърдят криминалисти". Какво точно ни казват? Не чакайте резултати, не чакайте да хванем извършителя, пийте си ракията и не гледайте в паничката на МВР. Два дни по-късно ново убийство разтърси новините. Беше убит собственикът на модна къща "Агресия" Александър Антов с два куршума в главата. Не е смешно, а дори е повод за студен ужас това, че първоначално от МВР съобщиха, че не изключват и версията за самоубийство. Да, с два куршума в главата е класическо самоубийство. Пак ще повторя - не е повод за виц, а за страх.

Създадената атмосфера на тих ужас и на спомен за миналото върна на екран много хора, които бяхме позабравили. Пак се появиха коментари за организираната престъпност у нас и така на практика ГЕРБ стъпкаха своят основен повод за хвалба - че са пречупили гръбнака й, както твърдяха много дълго време. Парадоксално е, но вторият коалиционен кабинет на Бойко Борисов е на път да заличи онези крехки пиар-филизчета, които бяха покълнали в съзнанието на колективния българин, че партията на Генерала може да не прави друго, но поне гърчи големите престъпници. В опит за спешно овладяване на политическите щети от това, което се промъкна в новините бяха пуснати мащабни говорители да лъскат имиджа на ръководството на МВР. Бившият шеф на служба "Убийства" в Националната полиция Ботьо Ботев обяви пред бТВ: "Представете си, извършено е едно убийство, поръчково, предния ден (това на Веселин Стоименов). След това става второ. Знаете ли каква дисхармония се получава в работата на полицейските служби? Когато тръгнеш по един случай и се появи втори, трябва да разкъсаш силите".

Какво ли ни остава да направим след тази жалостива реч? Да си разкъсаме тениските от мъка? Дори и да приемем, че тезата на Ботев е вярна, а именно, че някой целенасочено разкъсва силите на МВР и да пречи на ефективното разследване, това е дори още по-голямо обвинение към обстановката в страната, защото показва, че организираната престъпност само е имитирала своята смърт, а е стояла и е дебнела правилната политическата обстановка, за да започнее да сее убийства и хаос отново.

В окото на такава буря е трудно да не се дадат политически оценки, защото единствено и само политическите коментари могат да посочат реалния проблем. Очевиден е провалът на Румяна Бъчварова като вътрешен министър. Независимо колко венцехвални портрета излязат за нея в "Капитал" и останалите медии на "Америка за България" нейното поставяне на толкова важен пост се оказа стратегическа грешка. Социоложката така и не разбра какво точно се иска от нея, няколко пъти изправи цялата система на МВР на нокти, разгневи социално полицаите и все повече започна да прилича на случаен турист във властта. Още, когато в нощта на първия тур на местните избори Бъчварова се появи пред НАТФИЗ, където Волен Сидеров бе зает да трупа публика за своето шоу, стана ясно, че тази жена е ходеща заплаха за МВР със своето неадекватно поведение. Тогава то беше по-скоро смешно, сега става ясно, че поведението й всъщност е опасно. "Бъчварова чака да й се събере материал за социологическо проучване на престъпността ли, та още не си е подала оставката?", написа иронично във фейсбук някой. Ако при навдигането на такава вълна от престъпност МВР-шефката не поеме своята отговорност, то кога точно ще трябва да го направи? Виртуалните фенове на Бъчварова, знайни и незнайни протестъри, се опитаха да изкарат обикновените полицаи виновни за завръщането на призрака на организираната престъпност, но това е обикновена пушилка за отклоняване на вниманието. Именно политическото ръководство на МВР е това, което създаде тази атмосфера в страната. Достатъчно е човек да чуе едно интервю на министърката, за да разбере, че тя повтаря написани фрази и не й е много ясно къде се намира. Престъпниците също имат телевизори, престъпниците също усещат, че политическият климат в страната е толкова деградирал, че държавата вместо силни институции има единствено показни функции и участия в сутрешните блокове. Телевизионното управление няма как да се справи с реалната престъпност, защото съществуват в различни пластове на реалността.

Парадоксално е друго. Начинът по който призракът на 90-те години се върна у нас е като за учебник. ГЕРБ систематично изтреби и се опита да изтреби всяка своя реална опозиция. Реформаторите бяха нашамарени и вкарани в кабинета като коалиционен партньор. Те бяха натъпкани с власт до преяждане и до убийство на всеки здрав разум. Патриотите бяха укротени с едно-две места в комисии, а псевдолевицата АБВ получи своето място край коляното на Генерала. БСП отказа да вземе участие в този план, заради това там бяха впрегнати други механизма. Левицата бе наритана чрез медии, пускане на анализатори, които всеки ден да говорят как социалистическата партия умира след 15 секунди, а най-накрая бе ортанизирано и мащабно подправяне на изборни протоколи, за да може управляващата партия да се тупа в гърдите за своята хегемония. Убийството на нормалната политика доведе до пик на организираната престъпност. Защото, когато лишиш една страна от реален политически дебат или сведеш всичко до някакви безумни теми и действия, престъпниците със своя инстинкт усещат, че е дошло време за реално действия. Хегемонията на ГЕРБ вече се обръща срещу тях, защото те я реализират не с реално управление, а просто чрез усвояване на средства. Тоест самата власт се държи като организирана престъпна група и това поражда усещането за всепозволеност на всички останали престъпници. Този климат не за първи път се появява у нас, но сега разгулът може да продължи много дълго, защото политическият живот е застинал тревожно. България се намира в окото на геополитическа буря, но понеже властта е неспособна да реагира нито на външните, нито на вътрешните събития, то трябва да очакваме организираната престъпна вълна да продължи. И не казвам това с тържествуващо усещане. Това е солената цена, която България трябва да плати за "стабилността" на управлението. Стабилността стана свръхцел на ГЕРБ, защото единствено през тази политическа мантра можеха да скрият факта, че не знаят какво да правят, освен да изливат пари в асфалт. Но всички им коалиционни партньори не са невинни. Те участваха в организираното задушаване на реалните политически дебати и когато нормалната атмосфера си тръгна на гости дойде лудостта.

Завръщането на виновното минало ще има своя политически ефект и прави предсрочните избори още по-възможни. Вотът не е решение на проблемите с престъпността, но политиката на плаващи мнозинство доведе България до плаващите пясъци на отчаянието. Една държава оставена без цел, посока, като коркова тапа в по вълните, когато навън бушува ураган. И не забравяйте - във времена на хаос, уви, само престъпността наистина е организирана.