Пак излязоха
данните на неправителствената британска организация Оксфам. Данните са като
изстрел в челото - единият процент най-богати жители на планетата притежават
повече от останалите 99 процента. 62 богаташи държат 1,76 трилиона долара.
Междувременно горе-долу толкова пари са загубили бедните по цялото земно кълбо.
62 души са колкото половината човечество. Това е кошмарната новина, която
трябва да предизвика ледени тръпки по гърба ви. Неравенството все повече се
задълбочава. Богатите стават все по-богати. Бедните стават все по-бедни.
Разбира се
автентичният пазарен талибан, който най-вероятно и за един ден през живота си
не е виждал реална икономика, а е попил цялата си мъдрост от психиатричните
изблици на Айн Ранд, ще се опитва да ви убеди оттук до новата световна криза,
че няма пряка зависимост между надебеляването на световните милиардери и
умиращите от глад, което, разбира се, е драматично лицемерие.
Данните на
Оксфам разкриват нещо много важно. В целия свят през последната година се е
водила политика единствено и само в полза на финансовите елити. Като прочетох
новината за това тя по естествен начин се свърза с един мрачен вагнеров извод
на Валентин Вацев, който прочетох наскоро: "Пред очите ни се разгръща
мрачната мистерия на Блестящия нов свят, в който истинският фашизъм - това е
фашизмът на неразтревожения германски индустриалец, а на тържествуващия
глобален транснационален, но и трансхуманистичен финансов капитал. Той е
силата, от която фонтанира истинският фашизъм, защото той няма намерение да
споделя земята не само със някаква средна класа, а просто с Човечеството".
Изследването на
Оксфам показва и краха на друга утопия - това, че богатството на най-богатите
се просмуква към по-бедните слоеве и те живително се устремяват към небесата на
просперитета. Това не е вярно. Богатите вече са изградили непристъпна стена
около своето богатство. И вместо просмукване на средства имаме изсмукване на
такива. Финансовият елит се дразни, когато го сравнявят с вампир, но изправен
пред хладната реалност на нещата, няма къде да бяга...
И знаете ли кое
е най-страшното в тези данни и това страшно сигурно го има нявсякъде по света,
но аз усетих българския му привкус?
В българските форуми винаги ще се намери някой
бесен десен, който едвам събира пари за хляб до края на седмицата, който не
само не вижда нищо нередно в това състояние на света, ами и настоява, че това
статукво трябва да бъде запазено, защото бедните са търтеи, които нямат никакъв
принос в увеличаването на богатството на света. Изчетох десетки мнения на хора,
които сигурно се гърчат как да си платят кредитите или да помогнат на родителите
си с техните пенсии, но въпреки всичко пръскат отровни слюнки и
либертарианстват противно. Това е някакъв нов феномен. Десният пролетариат,
чийто промит мозък вече дори не му позволява да постави реално въпроса за
собственото му състояние. Заради това се увеличава неравенството. Защото тези
от които смучат са закачени на тръбичка към отровната идеологическа храна на
ежедневното консуматорство и произвеждат антимисли. Само така можем да си
обясним как един беден човек, който не само няма шанс да преуспее, но и никога
няма да го получи, стои и ражда ослюнчен десен икономически реваншизъм и е
готов до утре да рита виртуално бедните си събратя по съдба.
Финансовите
капиталисти и техните платени лакеи са си свършили работата. Заразили са
най-бедните с псевдознание. Нямало пряка връзка между увеличаването богатстото
на богатите и намялаване доходите на бедните. Хахаха. Истината е, че появата на
милиардер в този свят означава, че един милион души със сигурност са прецакани.
Моментално. С диалектическа неизбежност.
Трагедията на
деснеещия пролетариат, че той не може да види това. На него са му внушили, че
въвежднето на митичните правила в капитализма ще направят капитализма от
разярен звяр просто едно палаво кученце. Десният пролетарий, изолиран,
атомизиран, надъхан срещу всички останали е най-голямата жертва на
политическата лъжа в която е повярвал, защото е обречен на вечна мизерия. Той
винаги ще е от грешната страна на историческата барикада и ще трябва да приема
трохите от трапезата на богатите като признак за бъдещ просперитет.
И в това е
неговата трагедия. Той вече няма очи да види въжето, което е стегнато около
гърлото. И няма достатъчно знания, за да разбере, че има смисъл да се бори за
промяна. Десният пролетарий е еблемата на разпада на света - жертвата, която
става обвинител на другите жертви, прецаканият, който иска всички да са
прецаканият, озлобеният, който смята, че неговите брята по съдба са враговете
му.
Този типаж
винаги ще лее сладострастни слюнки по попкапитализма, такъв, какъвто е
представен в лъскавите списания и какъвто всъщност никога не е в
действителност. Зад лъскавината на част от съвременния свят винаги се крие
чудовището на неравенството. Лъскавите молове в САЩ крият зад себе си
непълнолетните роби в Индонезия, които бачкат за по 10 цента на час. И десният
пролетарий не е в състояние да осъзнае себе си като елемент от същата тази
потосмукачна система, която не само не осигурява развитие, а прави богатите
вампири по богати. Да се радваш, че си добитък за тези, които са ти промили
мозъка.
Това е политическата трагедия за която тепърва ще трябва да си
говорим...
No comments:
Post a Comment