Лицемерието на поета-русофоб

За първи път попадам на едно тежко русофобско стихотворение, което очевидно се върти из психодясната част на нета като библейско откровение и старите реститутки си го четат със съскане, когато се събират на тайните сбирки на които се надяват, че Радан ще стане премиер и ще въведе тринайсти наем. Това стихотворение започва така:

Пиша ти от Плевен, драги Ванка.

Помниш ли кагда пришол със танка?

Беше млад, но се държеше мъжки.

Зарази семейството ми с въшки...

Ухаа, какъв невероятен полет на поетичната мисъл. Какви симфонични рими все едно някой ти човърка с винкел по челюста. Много е готино с късна дата да ковеш по врага. Ама едно такова възвисяващо и лекокрило. Поезията обаче, драги ми Смехурко, е опасен жанр. Тя е като пързалка към най-големите бездни на подсъзнателното и следователно, когато лицемер се заиграе с нея, той винаги се издава. И това стихотворение го доказва. Защото както тече обвинителния стон към гадните рашки и комуняги изведнъж попадаме на мина:

Длъжен бях да те обичам, Ваня.

Даже кръстих дъщеря си Маня.

Ахааа, значи носителят на възмущението, лирическият герой, гневният оплювач е бил от безкрайната редичка от надъхани кариеристчета, които са кръщавали дъщерите си правоверно, а пък със задна дата реват какви жертви са били. Кръстил дъщеря си с руско име, за да се прави на примерен комсомолец, а сега реве колко го тормозили руснаците. Ето как едно тъпо и гнусарско стихче съдържа в себе си метафората за целия преход. Тия, които най-много виеха гръбнаци и кръщаваха дъщерите си Сталинка, Ленинка, Маня, сега първи реват как руснаците са ги тъпчели...

Не е виновен Ванка, май френдс, че най-тъпите лицемери днес се опитват да си поизтрият биографиите с псувни :))))