За първи път
попадам на едно тежко русофобско стихотворение, което очевидно се върти из
психодясната част на нета като библейско откровение и старите реститутки си го
четат със съскане, когато се събират на тайните сбирки на които се надяват, че
Радан ще стане премиер и ще въведе тринайсти наем. Това стихотворение започва
така:
Пиша ти от
Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда
пришол със танка?
Беше млад, но
се държеше мъжки.
Зарази
семейството ми с въшки...
Ухаа, какъв
невероятен полет на поетичната мисъл. Какви симфонични рими все едно някой ти
човърка с винкел по челюста. Много е готино с късна дата да ковеш по врага. Ама
едно такова възвисяващо и лекокрило. Поезията обаче, драги ми Смехурко, е
опасен жанр. Тя е като пързалка към най-големите бездни на подсъзнателното и
следователно, когато лицемер се заиграе с нея, той винаги се издава. И това
стихотворение го доказва. Защото както тече обвинителния стон към гадните рашки
и комуняги изведнъж попадаме на мина:
Длъжен бях да
те обичам, Ваня.
Даже кръстих
дъщеря си Маня.
Ахааа, значи
носителят на възмущението, лирическият герой, гневният оплювач е бил от безкрайната
редичка от надъхани кариеристчета, които са кръщавали дъщерите си правоверно, а
пък със задна дата реват какви жертви са били. Кръстил дъщеря си с руско име,
за да се прави на примерен комсомолец, а сега реве колко го тормозили руснаците.
Ето как едно тъпо и гнусарско стихче съдържа в себе си метафората за целия
преход. Тия, които най-много виеха гръбнаци и кръщаваха дъщерите си Сталинка,
Ленинка, Маня, сега първи реват как руснаците са ги тъпчели...
Не е виновен
Ванка, май френдс, че най-тъпите лицемери днес се опитват да си поизтрият
биографиите с псувни :))))
No comments:
Post a Comment