Пленници на лъжата

Кметицата на Кьолн Хенриете Рекер, която преди няколко дни блесна със съвета жените да се обличат по-семпло, за да не провокират евентуални атаки срещу себе си вчера реши да се откаже от думите си. Вече беше късно обаче. Нейният призив към жените стана метафора на абсолютната безпомощност на Европа не само да се справи с проблема си, но дори и да го види. Политическите елити на стария континент предпочетоха да останат на територията на своите фантазии, напълно откъснати от зловещата политическа реалност, която буреносно нагнетява климата в ЕС.

Посегателството над толкова много жени навръх Нова година се оказа интернационално. То не е било ограничено само до Германия, а се е случило и в Холандия, в Белгия. Призракът на виновното минало, на широко затворените очи настигна Европа по най-кошмарния начин и е на път да я постави морално на колене. Защото в либерален транс мълчаха не само политици, в политкоректната кома пропаднаха и медиите, които мълчаха цели три дни за това какво се случва в страната им.

Интересно е обаче как идеологията на либерализма вече върви срещу себе си и се разрушава. Либерализмът, който твърдеше, че поставя свободата най-високо като ценност, днес е готов да се откаже от нея в името на това да не признае своите политически и социални грешки.

Нали беажнците щяха да бъдат част от наднационалната утопия на Европа? Нали всички трябваше да живеем като едно голямо безгрижно семейство, където дори отсъстват обичайните скандали? В окото на бурята сега тези приказки звучат като пиеса на абсурда, но всички които помнят знаят, че точно с тях ни захранваха половин година. В момента в който се оказа, че на мястото на утопията е дошъл кошмара изведнъж всички певци на статуквото вместо да си признаят грешката изпаднаха в ступор. И започнаха да раждат поредните небивалици как добрата съдебна система на Германия можела да реши въпроса. Това обаче вече не е въпрос на юридическа справедливост.

В епохата на политическият дебилизъм не съдът решава кой е крив и прав, а хората, които станаха жертва на голямата лъжа. А най-досадната черта на Европа днес е умението й да лъже самата себе си...