Комиксовата история на прякорите на Петър Москов

Политическата история на Петър Москов не е историята на неговия управленски път. Голяма заблуда. Истината е закодирана в комиксовата история на неговите прякори. 

Настоящия здравен министър влезе в политиката като Пепи Готиното. Тогава той играеше ролята на градския десен тежкар с небрежен речник и моралистична патетика. Нещо като свежарката в терористичната секта на костовистите, обградили се от враждебния свят с политически ритуали достъпни само тежки шизофреници. И тогава реститутките припадаха пред вида на Москов, а медиите на "Америка за България" го превъзнасяха като безспорен авторитет в медицината. Всичко в Москов крещеше рекламно: "аз искам да бъда министър". Пепи Готиното чакаше звездите да се наредят така, че най-накрая да седне във висшето държавно кресло, но това можеше да се случи единствено и само с помощта на ГЕРБ. Заради това младата надежда на костовизма изведнъж забрави и преглътна всички храчки, които бе изплюл в безбройните кампании в които е участвал и така в един хубав ден на 2014 година се оказа министър на здравеопазването. Реститутките въздъхната доволно. Готиното изпълни мечтата си.

Още в първите дни на новия пост Москов започна величествения си път към новия прякор. Точно тогава страхът от вируса ебола скова света в ледените си лапи и новият министър видя в това жесток шанс да си направи пиар. Една обикновена треска на пациент бе обявена за опасност от ебола и близо три дни България живя като пациент на екстази - разтърсена, изумена, стресирана. Тогава изведнъж всички разбраха, че Пепи Готиното се е превърнал в Пешо Еболата. "Ебола си майката е новия министър", написаха няколко шегаджии в социалните мрежи, проумяли по най-трудния начин, че начело на цялото здравеопазване се е оказал човек, който би организирал произволен психопърформанс само и само да държи камерите насочени към него. Точно в този период Москов се оказа толкова чест на Нова телевизия, че тръгнаха подозрения  да не би да е сложен на втора заплата там.

Един път нагълтан с медийна слава здравният министър вече бе загубен за света на простосмъртните. Той се почувства част от божественият елит на властимащите и започна да гледа света надменно като Слави Трифонов гримьорките в шоуто си. А, да, същият гостува и в предаването на шоумена, където обясненията в политическа любов между двамата можеха да изчервят случаен шестокласник, излъгал се да пусне предаването, за да види дългите крака на балерините. Точно тогава Москов създаде нов спектакъл. Възползвайки се от трагичния случай при който лекар бе пребит в цигански квартал, той се развилня като квартален есесовски офицер и обяви, че няма да праща линейки на ромите. Това е трик за евтина и бърза популярност. Хардкор-националистите обявиха Москов за светец, а той ходеше из коридорите на властта с блеснал поглед като луд учен от времето на Хитлер. И ето стана новата смяна - Пешо Еболата стана Петър Менгеле. Трансформацията стана по-бързо отколкото член на Протестна мрежа може да произнесе "декомунизация", а Антоанета Цонева да изсъска "червени боклуци".

Политическият слалом на Москов продължи като кокаинова буря. Човек може да получи психическо разстройство, ако проследи всички останали телевизионни превръщения на нашия герой. Той можеше да бъде засечен сутрин по телевизията да плюе ДПС, на обед да говори за емоционалния живот на лекарите, а вечерно време да дава обяснения пред парламентарна комисия за изцепките си. Този начин на живот можеше да се се проточи дълго, но партията на Москов изпадна в остра криза на идентичност, разтърси се от поредния пристъп на параноидна шизофрения и реши да излезе в опозиция на ГЕРБ. Вероятно това е подействало на Менгелето като ритник в непозволените части на тялото. Целият му политически път бе посветен на апетитът му за управление, а сега неговите собствени хора се опитваха да го свалят от небето и да го накарах да диша неблагодарната прах на опозиционния вятър. ДСБ мина в опозиция, а Москов мина в опозиция на ДСБ и стана Пепи Опозицията, защото избра властта пред идеите. А най-накрая покрай разшумелия се скандал около ваксините от Турция и цялата схема, която е приложил той получи и кралската титла Пешо Ваксината.

Нито един от тези прякори не е измислен. Всеки един от тях е бил използван за здравния министър, а самият факт, че един човек е успял да мине през толкова негативни състояния сам по себе си е най-тежката диагноза.

Заради това е добре, че най-накрая БСП и ДПС успяха да се събудят от парламентарната кома и внесоха вот на доверие. Специално за здравеопазването той е повече от заслужен. Московщината в тази система се превърна в раков тумор, който пресуши и малкото останала надежда за позитивна промяна. Проблемът е, че плаващите мнозинства най-вероятно ще запазят Москов на поста му. Патриотичния фронт, които също са коалиция в тежка лудост, вече обявиха, че не приемали вотът на недоверие като подход, не било сега нито времето, нито мястото. Преведено това ще рече, че най-вероятно е сключена сделка за главата на здравния министър и патриотите ще се направят на приятно разсеяни. Интересно ще е поведението на АБВ, но можем да направим обоснованото предположение, че хората на Първанов ще изпълнят поверената им роля на стълб на стабилността на мнозинството. "Атака" никой не ги знае как ще гласувят, а ГЕРБ, почти сигурно е, няма да намери сили да се отърве от тази черна дупка в кабинета. Интересно ще е поведението на ДСБ - дали те ще подкрепят своя съпартиец или дружно ще отидат да пият кафе, когато трябва да се гласува?

Парламентарните плаващи пясъци на мнозинствата обаче с в остър контраст с реакциите на лекарите. Недоволството на лекарите става все по-очевидно и шумно. Цялата здравна система се разпада, защото ексцентричните идеи на Москов за разделяне на пакетите, за това как трябва да идват линейки, за пръстовите отпечатъци все повече започват да звучат като разказ Самюел Бекет. Пепи Прякора може да е спокоен за едно. Той остави безсмъртна диря в историята на българското здравеопазване. Един ден майките ще плашат децата с неговата демонична фигура. И това не зависи дали министърът ще оцелее на вота или главата му ще се търкулне по стълбите. 

Славата на неговите прякори ще пребъде!