Реформаторският блок - любимото творение на Бойко Борисов

Един текст на Даниел Смилов, по-скоро негов статус от фейсбук, препечатан с оргазмично удоволствие в "Клуб Зет", предизвика дяволит морфичен резонанс в скромната ми личност. Журналистите са извели заглавие взето сякаш от късния соц, когато пожелателното мислене многократно надвишаваше реалността - "Една добра новина".

Каква е добрата новина? Премиерът Бойко Борисов спря процедурата за двата лота на автомагистрала "Хемус", поръчка, която трябваше да бъде изпълнена от фирми, свързани с Делян Пеевски и Валентин Златев. Малко по-късно в политическата драматургия се включи и финансовия министър Владислав Горанов, който поиска да бъде разсекретен докладът за КТБ.

И така се ражда "Една добра новина", нещо като излияние на съпруга, която е подала молба за развод заради системен алкохолизъм на мъжа й, а след това при първия случай в който главата на семейството не се връща вкъщи пеещ "Води ме в някоя квартална кръчма", тя започва да се чуди дали пък да не се събере обратно с него.

Тази крехка надежда, но не за брак, а за власт е изкопирана едно към едно в емоционалните терзания на десния шаман. Мисля, че трябва да го разберем, да му влезем в положението. Именно Смилов беше един от инженерите на коалицията на Реформаторския блок и ГЕРБ. Върнете се назад, ако имате нерви и скафандър, в неговото творчество и се опитайте да прочете десетките му ситуационни анализи защо е добре Радан Кънев и Бойко Борисов да си имат общо правителство. Патетиката на бг-дясната мисъл бие с няколко обиколни любовните дневници на млада гимназистка. Ама то бяха едни моралистични заклинания, едни твърдения, че ГЕРБ са се променили като партия и сега от тях се излъчва световно добро. Ама то бяха едни клетви как моделът КОЙ ще рухне като пясъчен замък само, защото бодрите реформатори ще се уредят с държавни заплати и ще почнат по-често да гостуват по сутрешните блокове. Тази политическа идилия, сравнима с онези създадени навремето от П. Ю. Тодоров ни бе поднасяна като луксозно ястие, като електорално блюдо за кулинарни наивници, които да се опиянят от ефектната външност и да не забележат кухата логика, абсолютната липса на последователност, политическата проституция и компромисите, които направо къртят зъби.

До вчера Смилов беше опозиция на себе си от преди една година, защото в последните месеци десният шаман почна да праска едни текстове като апотеоз на кафкианския песизъм. То не бяха мисловни отпадъци от типа, че вече няма смисъл от коалицията между РБ и ГЕРБ все едно той никога не е бил от нейните създатели. Тази поза на перманентна невинност е едно от най-отвратителните неща във вечното дясно лицемерие.

Днес вече Смилов е опозиция на себе си от вчера. Борисов трябвало да получи подкрепа в битката срещу Пеевски. Разбира се политическата мадам на реформаторите вече има обица на ухото и веднага бърза да се огради със защитни стени - дано тази битка да не била заблуда, някаква тактическа игра в центъра на терена с цел бавене на топката. "Парен каша духа, а кашата е голяма", завършва автобиографично Смилов.

Нямаше да се спирам толкова подробно върху този съвсем кратък текст, ако той не беше метафоричен.  Защото разкрива дълбоката липса на идейна основа в бг-дясното. Тяхната битка не е срещу олигархията. Те се бият с Пеевски. Но, ако утре Пеевски изчезне и на негово място се настани някой скрупольозен типаж като Прокопиев, бъдете убедени - в него те няма да виждат опасност. А има голяма разлика между това да се бориш с Пеевски и в това наистина да искаш да пребориш олигархията. Едното е кланова битка за пазари, другото е реално желание за промяна.

И, опасявам се, Борисов е наясно с тази тънка подмяна в Реформаторския блок, които са жадни за власт като стари пиянки, но същевременно ги е страх да се напият както си трябва, защото вече са попадали в изтрезвителя и знаят, че там е страшно, тъмно и студено. И след това излияние на Смилов вече съм убеден, че еформаторския блок и присъдружните му анализатори са проект на Бойко Борисов. Този театрален танц, който разиграват - обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича, е ярка гавра с хората, които чакат наистина нещо да се случи с тази държава и ледената прегръдка на богаташите, които са узурпирали властта да се пречупи.

Дясната политология отново се опияни от властта, която е на една разстояние и, ако смятат, че по този начин създават алтернатива на Бойко Борисов, то значи до един трябва да си скъсат дипломите. Борисов има жестока нужда от точно такава десница, втренчена във фобиите си, нарцистична, психарска и упорита в своите грешки. Тоест убеден съм, че РБ е любимият му проект. Точно както Сатаната от филма "Адвокат на дявола" обожаваше суетата. Със суетни пуяци просто никога няма да сбъркаш. 

Те винаги отново и отново ще падат в капана.