Не приемам
никой да се опитва да стъпва на гърба на България с ботуши. Дори и този някой
да е Мария Захарова, една дама, която поне според мен е изключителен
професионалист, компетентен димпломат и притежава невероятно чувство за хумор.
Не приемам презрителни оценки за България независимо от кого идват. Както се
казва - аз мога да бъда безпощаден към страната си, на друг обаче не давам да
бъде такъв. Тук няма да говоря и за това, че има една прослойка хора в
България, които все дебнат какво казва Русия за нас, за да могат да се
възмущават, ама когато подобна лексика дойде от европейска държава същите
мълчат като мишки, натровени с някаква алтернативна отрова.
С едно
изречение на Захарова обаче не мога да не се съглася, защото това е
констатация, която самият аз споделям. Рускинята каза: "Възниква
опасението, че в българското общество, подхранвано от такива парламентаристи,
може да започне "неомаккартизъм".
Който отрече
това значи живее в паралелна реалност. От началото на 2014 година, когато
геополитическите бури започнаха, за да променят света необратимо, крепителите
на статуквото у нас видяха заплаха за собствените си заплати в разчупването на
измисления обществен консенсус. И тук не става за някакво радикално или
революционно действие, а заради това, че много хора у нас не приеха и никога
няма да приемат вписването на страната ни в дружинката на геополитическите
ястреби срещу Русия. И всеки политик, който се смята за българин трябва да си е
давал сметка за този процес, освен, ако не е представител на някое политическо
ГМО, имплантирано на родна почва.
Изведнъж се
оказа, че една огромна част от българския народ пречи на грантаджиите, защото
не се вписват в техните лакейски схеми. В мига в който средностатистическия
българин бе решил да прояви битово дисиденство, той се превърна в системно
препятствие пред опитите да бъдат подменени приоритетите на националната душа.
И като почнаха да изпълзяват мракобесите стана направо "гадливо на
душе", както се изразява Лев Щарански, най-великият виртуален хуморист в
наши дни.
И тогава
призракът на маккартизма заприижда като тъмнокафява река. За да не съм
голословен ще припомня само 3 цитата от 2015 година пък вие оценете нивото на
мислене и демокрация в тях.
Цветозар Томов:
Платените или
доброволни агенти на Путин в България трябва да получат онази доза погнуса и
презрение, която биха получили от всеки цивилизован народ. Нароиха се навсякъде
като хлебарки - в Парламента, в медиите, тук, във Фейсбук. Дебат с тях е
невъзможен. Живеем в трудно и опасно време. Или те, или ние. Нека се преброим и
преборим тази гнус.
Радан Кънев:
Никакво
подценяване не бива да се допусне. И незабавно трябва да се предприемат
действия за укрепване на службите за сигурност - ДАНС (руско направление),
разузнаване, военно разузнаване, да се провери издъно МВР и прокуратурата за
влияние и за готовност да реагират на престъпления срещу Републиката, да се
проследят комуникационните и медийни канали на пропагандата
Деян Кюранов:
Затова и хора,
които довчера можеха да бъдат таксувани като по-кротки или по-буйни политически
луди – от днес почват да действат като национални предатели. Независимо дали го
правят от любов или за пари.
Това не е
обикновена идиотщина. Това е опит да бъде изтръгнато всяко различно мнение, да
бъде унищожен всеки опит за политическа опозиция, който разклаща слугинските
основи на местния елит.
Видях, че
илиянвасилевците са изригнали моментално по повод на думие на Захарова, защото
за тях е от изключителна важност да се опишат като легитимни представители на
общественото мнение. Но маккартизмът им вони отвсякъде. Само прочетете горните
цитати. Те са сътворени много преди Захарова да се появи във Външното
министерство на Русия. Тези хора, тази злоба, тази политическа истерия да ви
прилича на легитимност?
В тази смисъл
създаването на комисия, която да разследва фактите около някаква намеса на
Русия и Турция в нашата вътрешна политика, е просто продължение на това
безумие. И веднага възниква въпроса защо страната, която най-често се намесва у
нас и всичките държавни чиновници ходят да рапортуват на местното посолство е
оставена извън предмета на дейност на комисията.
Или
намесванията на Америка са си наши вътрешнощатски въпроси и не изискват
специално внимание, маккарстистчета мънинки?
No comments:
Post a Comment