Цветан
Цветанов е ангел небесен. Политик със съдебен сертификат за невинност. Прероден
парламентарен младенец с наранена душа. Изчистен, напарфюмиран, изчеткан,
излъскан, пригладен, след като мина през съдебната преизподня със съдействието
на няколко съдебни състава, той се появи отново на брега в пълния си блясък и
поиска това, което му се полага по право - шефството на парламентарната комисия
по вътрешна политика. И го получи моментално. Пътищата пред него бяха разчистени
от 145 депутати, които гласуваха завръщането на Ченгето с големите уши като
фактор в системата по сигурността. И сред хората, които го подкрепиха имаше 13
депутати от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ.
13 души
натиснаха копчетата на своите пултове така самоубийствено и бързо, че още не са
разбрали, че това гласуване почти сигурно предопределя края на техния
политически път. Гласуването за Цветанов беше парламентарен джихадизъм и
напомня на онези брадати типове, които се опасват с бомби и се взривяват на
най-многолюдните пазари. Социалист подал глас за Цветанов трябва да се попита
какво прави в левицата и дали за него няма да е по-добре да се запише в някой
курорт за лечение на нерви. Защото само с едно натискане на бутон тези 13
мистични социлисти поставиха под въпрос дългогодишната битка на левицата с
полицейският произвол и кубинка на Цветанов. И този позорен ход ще стои като
отворена рана оттук-нататък. Как БСП ще може да се изправи пред избирателите и
да твърди, че алтернатива на ГЕРБ, когато всички избиратели вече знаят за това
гласуване и яростно не го приемат?
Преди да
се опитаме да анализираме в дълбочина това парламентарно падение, трябва да
отбележим и странното поведение на лидера на БСП Михаил Миков. В кулоарите на
Народното събрание след като журналистите го обсадиха, за да искат обяснения за
странния вот на левицата, той обобщи, че не вижда проблем.
Моля?
Няма проблем ли?
Ако
наистина няма проблем защо само ден преди това от БСП дойде информация, че
левицата няма да гласува за Цветанов. Може би трябва да припомним, защото е
ясно, че паметта е единствената останала форма на съпротива срещу
интригантската основа на днешното политическо битие. И така - само ден ден
преди гласуването, което се проведе на символичната дата 19 февруари (Апостолът
беше обесен тогава, така че защо да не гледаме и задушаването на
парламентаризма) говорителят на БСП Атанас Мерджанов обяви, че левицата няма да
подкрепи Цветанов. "Това е въпрос, който не би трябвало да буди съмнение,
естествено, че сме против", бяха неговите думи и заради това гласуването
на зловещата тринайсеторка дойде като гръм от ясно небе.
На този
фон думите на Миков звучат странно и сюрреалистично. "Не търсете излишни
интриги във вота на депутатите от БСП при избора на Цветан Цветанов за
председател на Вътрешна комисия", обяви той. Само, че тук интригата не е
правят медиите. Интригата беше създадена от самоубийственото гласуване на част
от левите депутати. И заради това лидерът на БСП прави лоша услуга на всички
леви избиратели като се опитва да вдигне завесата около този проблем в
парламентарната група. Защото подкрепата за Цветанов не може да бъде
"личен избор". Това е политически знак. А той може да бъде прочетен
като знак за любов към ГЕРБ, като опит на част от социалистите да покажат на
Бойко Борисов, че са готови за коалиция с него и само чакат да бъде получен
знак, че този съюз е възможен. Подкрепата за Цветанов е символ на всичко онова,
което е нередно и загнило в левицата, защото не е било отстранено навреме.
Но
опитът за скриване на този проблем не работи в полза на БСП. Дори напротив -
така левицата за пореден път самичка се натиква в най-дълбокото блато, където
няма никакви живителни и спасителни изходи. Нека пак да припомня нещо, което
вероятно е повтаряно до втръсване. БСП показа, че в нея още има инстинкт за
живот в мига в който в късната есен на 2014 година отказа коалицията с ГЕРБ. Тя
плати висока цена за това решение. Плати го с медиен отстракизъм, с всякакви
политически упражнения на неин гръб, с всякакви мрачни прогнози за терминален
край и кома. Но дори и такава цената си струваше, защото гравитирането край
ГЕРБ е скок в голяма бездна, който завършва с политически смърт. Вижте
Реформаторския блок - след съюза с Борисов днес най-яростните му привърженици и
бащи вече се отказват от него. Той е останал само една куха черупка, като
праисторическа кост от динозавър, за да напомня за това каква епоха е било и
нищо повече.
И заради
това тези 13 депутати от БСП, които подкрепиха Цветанов, трябва да бъдат питани
- кой изобщо ви е дал това право? Кого сте питали, когато сте гласували така?
Ще отидете ли сега при своите избиратели и да им обясните вота си? Дали
смятате, че тези изтормозени хора, които продължават да носят в душите светлата
надежда за промяна, а не за безкраен компрмос, са склонни да простят тази гавра
с всички леви принципи? Какво точно се опитаха да кажат тези тринайсет на
избирателите - че пет пари не дават за тях, че ще правят каквото си искат, че
не се чувствмат социалисти?
Именно
това гласуване отново и отново ще отваря големия проблем за последователността
на лявото поведение и дали пък случайно в БСП не се попаднали хора, които
изобщо не са мотивирани от идеите? Да подадеш глас за Цветанов след като
прекрасно знаеш кой е той, а и след като си наясно, че твоят глас съвсем не е
решаващ, е повече от случайна грешка. Аз го тълкувам като обяснение в любов.
Тълкувам го като враждебен знак към всеки, който чака от социалистите да бъдат
непримирими, яростни и бунтовни.
Между
другото резултатът от гласуването не закъсня. Почувствал се отново с
политически криле, едно от първите неща, които Цветанов обяви, че ще направи в
качеството си на нововъзвисен парламентарист е, че ще съди Сергей Станишев.
Ангелът небесен вече се чувства в безопасност. Той има съдебно решение за
невинност и сега тръгва на поход срещу тези, които навремето уличиха
незаконната му дейност в МВР. Човек може да има каквото си иска мнение за
Сергей Станишев, може да го ненавижда в червата или да го мисли за политическо
божество, може да не може да му прости за грешките, но точно битката с
полицейщината на Цветанов и на Борисов беше най-правилната стъпка в цялата му
кариера. Защото в приливът на политическите цунамите обществената памет може да
се топи по бързо от сняг в топъл февруари, но трябва да припомним каква беше
обстановката в края на 2012 и началото на 2013 година. Когато Станишев внесе в
прокуратурата сигнала за това, че редица опозиционни лидери са подслушвани,
това беше обществена тайна. Всички говореха за сивия ван с антените, който стои
паркиран пред различни партийни централи, за да прихваща телефонните разговори.
Цветанов беше изобрязяван на десетки карикатури със сателитни антени вместо с
уши, защото под неговото мъдро и вече "невинно" ръководството
подслушването стана основна дейност на МВР. После, когато прокуратурата се
зарови в дълбочина в мътните дела на цветановските кадри бяха открити факти,
които изправят косите от ужас. Нека бавното съдебно производство и умишленото
съдебно удушаване на истината да не ви заблуждава. Това, което първоначално откри
прокуратата беше картина като от роман на Стивън Кинг.
Един от
първоначално обвинените Радко Димитров, ръководител на четвърти отдел в СДОТО,
навръх на рожденния си ден бе отишъл на робата с отверка, за да повреди записи
от СРС. Това бе доказано и не бе отречено. След това обаче Димитров изпадна от
списъка на обвинените. Оказа се, че в България е съвсем нормално да триеш данни
с отверка. После вече започнаха протестите на "умните и красивите" и
знам, че е черна ирония на историята, но точно тези, които уж искаха да сменят
правилата, да направят държавата по-добра, всъщност подписаха невинността на
Цветан Цветанов. Именно техният протест, който уж целеше радикална смяна,
узакони цветановщината и й извоюва съдебна невинност. А трябва ли да си
припомняме истории с шестте апартамента, с безсмъртаната любов между Цветанов и
Веселин Маринов, със системното изнасилване на българския език, което прави
заместник-председателят на ГЕРБ.
По
дяволите, дори ДСБ, да ДСБ, тези шизофреници на свободна практика и вечни бегълци
от отговорност, заеха позиция срещу Цветанов. Единствено замъгленият от любов
ген. Атанас Атанасов стана да обяви, че той лично смята, че Цветанов трябва да
е шеф на комисията, но, за да се подчини на партийната дисциплина, няма да
вземе участие в гласуването. Дори лудите с усмирителните ризи разбраха, че
даването на глас за Цветанов е сепуко. А 13 от БСП го направиха. Само, че те не
порнаха само собствените си кореми. Това може да бъде разчетено като опит за
убийство на БСП в този й вид. Защото е удар срешу политиката, удар срещу
историята, удар срещу всички значими битки на левицата в името на демокрацията
у нас.
И не е
нужно някой да приема възмущението ми на доверие. Достатъчно е да се отворят
форумите, там, където левите хора питат отново и отново и задават
най-болезнения въпрос - защо? защо? защо? Защото какви битки могат да водят
левите заедно, когато при първата възможност винаги се появява една групичка,
която стреля в гърба на тези, които са се хвърлили в атака?
А през
това време ангелите небесни овладяват още и още власт.
Да им приседне на тези,
които смятат да се хранят от трохите.
No comments:
Post a Comment