Тези дни с
удивление научих нещо, което съм изтървал навремето. Гарнизонното стрелбище в
София, мястото, където фашисткият режим в България разстрелва Никола Вапцаров,
Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов, е
било преименувано на Музей на националното помирение. Не знам как съм изпуснал
тази величествена новина...
Разбрах я от
една попаднала ми книга, озаглавена "Превъплащенията на гарнизонното
стрелбище в София". Книгата ме
грабна и ме всмука в своята алтернативна реалност. Нека да разгледаме как се
стигнало до величествената трансформация. Авторите на идеята за
"помирение" тръгват от факта, че мястото не било атрактивно за
туристите в София заради "предишната идеологическа натовареност на
обекта".
И как мястото
за фашистки екзекуции е превърнато в символ на помирението? Просто по стените
са сложили плочи и на трима-четирима царски генерали. Да събереш убийците и
жертвите на едно място - това е титанична гавра, а не помирение. Това е
върховна нечистоплътност. Помирение съвсем не означава да се опиташ да изтриеш
паметта за престъпленията на онзи мракобесен режим, който днес ни го дават като
пример за демокрация. Това е все едно Освиенцим да бъде превърнат в Музей на помирението.
И за какво
помирение можем да говорим докато неофашистки реваншисти, сложили си маски на
историци се опитват от девет дерета вода да носят, за да оправдаят
престъпленията на българския фашизъм. Последният изстрел в черепа на здравия
разум е книгата "Белият терор 1923 - 1925 г.: Три епохи на държавна
репресия" в която авторите Христо Христов и Христо Петров се опитват да
кадят тамян на престъпленията на Александър Цанков, наречен Кръволока и на
терорът, който неговата власт осъществява. Да пишеш защитна реч за
историческите чудовища на България - това съвсем не е знак за търсене на
някакво помирение. Това е знак за друго - че под маската на помирението тъмният
поток на неофашизма иска да си купи опрощение от историята, да се маскира като
търсене на истината, като "историческа обективност".
И за да видите
колко сбъркано е всичко в своята основа ще дам още един пример. Авторите на
книгата "Превъплащенията на гарнизонното стрелбище в София" дават
цитат от стихотворение на Вапцаров:
Тежи ми,
Родино,
кошмарно
жестоко тежи
димящата кръв
и аз ще те
питам –
всичко това
за теб ли бе
нужно,
кажи?
Според великите
умове "стихът на поета изразява съмненията и болката му от политическата
конфронтация в страната". Това може да го напише само някой с извънземен
разум или същество от различен астрал.
Аз все пак съм
чел стихотворението "Родина" и съм наясно, че в него няма грам
съмнение и болка от политическата конфронтация в страната. Това стихотворение е
един от най-силните текстове на ярост в българската литература, то не е продукт
на болка, а на ясно знание, че родината е била отвлечена от "герои платени
с чужди пари" и превърната в инструмент за убийства, изтезания и проливане
на кръв.
Това не болка
от политическата конфронтация, а призив за битка срещу този кървав режим, който
е потопил родината в отчайваща бедност и хаос. "Родина" е много ярко
политическо стихотворение, което изключително въздействащо описва не
политическото, а по-скоро социалното разслоение - борбата на тези, които са останали
без хляб и, които са превърнати в кървав курбан за властта. Къде видяхте, мамка
му, идея за помирение в това стихотворение?
Това е
великолепна поезия и никой няма правото да паразитира по този отвратителен
начин върху нея. Вижте само колко е смислен Вапцаров - героят в неговото
стихотворение разбира, че родината ти става близка, когато влезеш в битка за
нея, когато преодолееш огромно страдание и осъзнаеш кои са мъчителите, кои са
тези, които са превърнали живота в тегло и робия.
И точно заради
това на гърба на Вапцаров да си правиш експерименти за помирение е удивително
глупаво. И цинично.
Гарнизонното
стрелбище в София никога няма да бъде символ на помирението. То ще бъде
чудовищен знак за една власт, която ликвидира най-големия поет на България, уби
го безмилостно, но никога, ама никога не успя да убие неговите светли идеи,
които дори и в най-големия мрак, в най-свирепата буря продължават да плашат
нечистите сили.
No comments:
Post a Comment