Monday, June 13, 2016

Мистификаторът Кристалина Георгиева




След като тази година президентът Росен Плевнелиев най-нагло фалшифицира Левски и си позволи да му припише думи, които Апостолът никога не е произнасял, гаврата с един от най-великите българи продължи на пълни обороти. Миналата седмица зам.-шефката на ЕК Кристалина Георгиева с патос достоен за жреца на Тангра Йоло Денев обяви, че нейният прадядо й Иван Кършовски е този, който е дал прякора Левски на Апостола на свободата. Каква невероятна исторически сензация! За място на обявяването на тази легенда бе избран подходящ декор - град Елена, където се провеждаше родова среща на потомците на болярина Кършо. Как човек да не се впусне в исторически импровизации и свободни съчинения?
Иван Кършовски наистина е от съратниците на Левски, изключителен ерудит за своето време, бунтовен и непокорен дух, но няма никаква данни, ама наистина никакви той да е "кръстник" на Левски. Произходът на прякора и до днес тъне в мистерия за историците. Има версия, че Дякона е получил своето име от Любен Каравелов, според други - хората спонтанно са му го дали, но така или иначе нито един сериозен историк досега, нито един от познавачите на Левски не е споменавал името Иван Кършовски като автор на легендарното име. Тук зее една празнина с която досега никой не се беше осмелил да спекулира, но ето, че Кристалина Георгиева го направи. Тя си позволи да пусне този фишек, а дежурните по любов медии го разпространиха със светкавична скорост. Заглавията по темата преливаха от захарна сладост и нажежена розова страст. И нито един журналист, ама наистина нито един не се осмели да попита госпожа еврокомисарката като как така досега нито един човек не е чувал за историческия факт, който тя оповести като сензация. Изобщо напоследък политическите елити на страната газят историята като булдозер девствен плаж, защото май единствено от лъжите за нея може да се черпи някаква остатъчна политическа легитимност. Един народ натровен от лъжи за светлото европейско бъдеще вече реагира единствено на заиграването с историята, понеже тя остана като единствен знак, че някога сме имали държава, държавници и герои.

Историческите пируети на Кристалина Георгиева обаче трябва да бъдат анализирани в политически контекст. Те съвпаднаха с една много странна и доста нелепа позиция на партия ГЕРБ. Пред журналисти заместник-председателят на партията Цветан Цветанов обяви, че формацията му вече има много разпознаваем и смислен кандидат за президент. Но той отказа да обяви името му, защото още имало време за това. От официалните изявления на Цветанов стана ясно, че ГЕРБ възнамеряват чак през септември да кажат кой е техния кандидат. В хора се включи и тежката артилерия на партията Десислава Атанасова, която подобно на садо-мазо господарка, изсъска, че има достатъчно време до изборите, тоест, че тяхната формация може да си позволи да излезе в кратка политическа почивка и да потъне в мистерия.
Това е нонсенс. Това е някаква изключителна аномалия. Едва ли има друга страна в Европа, където управляващата партия да може да си позволи до последно да пази в тайна името на своя кандидат за президент. И освен, че това е абсурд, това е и непочтено спрямо избирателите, които вместо да получат реална кампания за пореден път ще наблюдават тихо ритане по кокалчетата, интригантските заглавия и кампания на очернянето, а не на визиите.
Това отлагане до есента подсказва наличието на политически проблем в ГЕРБ. Подобен пирует съвсем не е знак за вяра в собствените сили, а по-скоро симптом за пълна политическа несъстоятелност. ГЕРБ сами се вкараха в капана на властта. Сега те нямат оправдания за провалите, но същевременно нямат нито енергия, нито въображение да осъществят някаква своя собствена визия или идея. ГЕРБ е партия-паразит. Те заемат чужди реформи, работят върху идеи, които не са техни, но когато нещата опрат до това да се оправят самостоятелно изведнъж цялата им стратегия се свежда до ремонт на пътища и рязане на лентички. Бойко Борисов и неговите хора проявиха инстинкт за самосъхранение, когато махнаха Росен Плевнелиев от пътя си, защото неговото кандидатиране щеше да е катастрофа, но изведнъж се оказаха в остър кадрови дефицит. Спекулирането с имената на Йорданка Фандъкова или кметът на Бургас Димитър Николов е дъвка за наивници. Образът на Фандъкова се напука като настилка, ремонтирана от фирма на ГЕРБ, покрай безбожната цена на билетчето, а Димитър Николов може да е популярен в Бургаско, но има още много работа покрай налагането му в национален план. А честно казано други изявени фигури, които не носят негативи ГЕРБ просто няма. Всички тези разсъждения са валидни са сценария при който Бойко Борисов наистина изпълнява своите думи и не би се кандидатирал за президент. Точно това изважда на бял свят митичната фигура на Кристалина Георгиева, неуспял претендент за шеф на ООН, политически балон и исторически мистификатор. Тя представлява последната надежда на ГЕРБ да имат кандидат с възможност да спечели избори. И всички знаци подсказват, че хората на Бойко Борисов гледат в тази посока.

Паразитирането върху историята, опитите да се пренапише миналото в стила на Дж. К. Роулинг и превръщането му в някакво фентъзи за идиоти е сигурен знак, че наесен ще ни поднесат Кристалина Георгиева като кандидат за президент. Между другото шансовете й не са за подценяване. Тя е безлична и телевизионна. По медиите непрекъснато говорят за нея, но нито един човек не знае какво точно е направила. Георгиева е медиен продукт и подобно на цялата брюкселска бюрокрация тя не съществува в реалния свят, а в света на климатизираните офиси, високите заплати и асистентите-кариеристи. На снимките в Елена, където тя измисли творческата биография на прадядо си, зад нея се вижда мустаката физиономия на една от най-истеричните фигури от виновното минало на прехода - режисьорът Евгений Михайлов, чието настояще е пълно с развиването на конспиративни теории и обвинения към комунистите, че са съсипали вселената. Което подсказва един друг интересен детайл в политическата драма. След като Плевнелиев освободи терена и бленуваната "проевропейска" коалиция на ДСБ се разпадна като картонен замък под дъжд, т.нар. традиционна десница остана с пръст в устата. В техните щабове (винаги съм си представял, че психодясното заседава в някое мрачно мазе, пълно с паяжини и портрети на Пиночет) най-вероятно са си дали сметка, че ако се явят сами на президентските избори резултатът им не само ще е едноцифрен, но и комедиен и заради това в последните седмици Радан Кънев под път и над път дава знаци, че иска обща кандидатура с ГЕРБ. Което е нещо като сапунена опера за разбунтувана психиатрия, защото официално ДСБ се водят в опозиция, но от опит съм се убедил, че съзнанието на психодесния е в състояние да побере много по-големи абсурди от този.

Ето защо от известно време насам всички десни бардове, шамани и врачки изграждат полубожествен образ на Кристалина Георгиева. Едни се опияняват от нейния независим ум, други просто приемат като откровение европейският й пост, трети я харесват, защото абсолютно нищо не знаят за нея, а четвърти понеже вероятно ги държат на хонорар и хранилка. Всъщност, ако ГЕРБ издигнат Георгиева ще могат да си решат проблема с конкуренцията вдясно, защото тя вероятно ще съумее да формира коалиция зад себе си.
Кристалина Георгиева обаче също е в капан, който още не е осъзнала. Тя трайно излиза на първите места в политическите рейтинги, защото не се намира в България. Нейният образ не е плътен, нито има съдържание. Участието в предизборна битка ще преобърне тази утопична медийна картина. Кристалина Георгиева ще трябва да влезе в реална битка, да защитава реални идеи и тогава вече ще може да се провери доколко рейтингът й е истина, доколко социологически розов балон. Говорим за една жена, която досега е пребивалала в политиката единствено като експерт и никога не се е борила за реална кауза. Нейната разпознаваемост може да бъде нож с две остриета, защото, ако тя се опита да събира гласовете на десницата или бъде кандидат на управляващите, върху нея моментално ще се стовари цялата тежест на "стабилността", така обичана от всички. При всички положения еврокомисарката започва своята кампания с фал, защото фалшифицирането на миналото не е добро начало, компанията на Евгений Михайлов още по-малко.

Когато говорим за изборите обаче не бива да забравяме и другата възможност. Може би с това отлагане за септември Бойко Борисов си дава още малко време, за да прецени дали не може той да влези в битката за президент. Независимо от медийните клетви и уверения всички са наясно, че той отдавна се стреми към "Дондуков" 2 въпреки отсъствието на конкретна власт в президентската институция. Отлагането на обявяването на име дава възможност за допълнителни маневри към тази заветна цел. И знае ли човек - Радан Кънев сполучиливо отстреля Росен Плевнелиев и го изхвърли от играта. Да не би сега същото да се случи и с Кристалина Георгиева? 
Политиката в България не познава милост, особено към хора, които приличат на лабораторен експеримент и се пукват като балон при първия си досег с действителността.  

No comments:

Post a Comment