"Лудите лобисти" и празната торбичка на евродепутата Новаков

Понякога е добре човек да не хвърля камък в блатото - то се разпльоква отвратително, а миризмата на гнилоч може да се усмърти. В повечето случаи обаче е добре човек да разрови тази нечистотия, защото това е единственият начин да се изправи лице в лице с истината. Точно с тази хигиенична цел днес ще разровим из екипа на един анонимен евродепутат от ГЕРБ, който влезе в медиите заради просташкия език на своя сътрудничка.

Сигурно повечето от вас са прочели новината, но за тези, които са пропуснали, ще припомним. В имейл изпратен на погрешен адрес сътрудничката на евродепатата Андрей Новаков Мария Антонова нарича хората, които искат да спрат ТПТИ "луди лобисти".  Богът на интернета си знае работата, когато иска да привлече вниманието върху това с какви кадри е пълен "българският" Брюксел и как се защитава българския национален интерес.

Интересното е, че биографията на Антонова е стерилна и лъскава и човек трудно може да си обясни откъде е дошло това ниво на улично изразяване. CV-то й пращи от европейски оптимизъм. Девойката живеела от 7 години в Брюксел, а в образованието й се състои от лъскавини като магистърска степен по Европейски политики в Института по Европейски науки на Свободен Университет Брюксел (последният да затвори вратата). След това госпожа "луди лобисти" е получила и "магистърска квалификация по Европейски Лобизъм от Висш Европейски Институт по Лобизъм (ISEL) в Брюксел както и от Университета в Страсбург". Охх, който успее да преброи колко пъти се споменава думата "европейско" в нейните образования ще получи безплатна бира. Антонова е минала през работа в ЕUROFI в Брюксел, който тя нарича "европейски мозъчен тръст, посветен на финансовото регулиране и надзор". Разбира се, не се подвеждайте по езика й. ЕUROFI е лобистки кръг от тежки международни банки, а под "финансово регулиране" те обикновено разбират, че не искат такова. Тоест очевидно е откъде надъханата европейка се е сдобила с такова отношение към хората, които всячески се опитват да спрат Трансатлантическото споразумение, защото виждат в него потенциала на атомна бомба да унищожи Европа във вида в който я познавахме.

Още по-готино става обаче, ако се заинтересувате от самия Андрей Новаков, за да си обясните защо се обгражда със сътруднички, които се държат като садо-мазо господарки. До момента единственият път в който съм налитал на името на Новаков беше една налудничава снимка, която той бе пуснал в своя профил. На нея се виждаха снимани отгоре Мартин Шулц и Росен Плевнелиев по начин, който може да предизвика безсъние в следващите три месеца.

На първо място прави впечатление, че Новаков е роден през 1988 година. Нищо лично против младостта, но Европарламента най-вероятно е първото му работно място, ако изключим известно мазнене из офисите на ГЕРБ в страната.

Новаков се оказа една литературна и лирична душа, която очевидно не се чувства на място в ЕП. В неговия сайт вместо биография е разказана една приказна история. Четете и плачете: "Всъщност всичко започна заради една полупразна брезентова торбичка, с която ходех на училище през '95-та и '96-та. Тя (торбичката) се превърна в символ не само на неволите на мен и моето семейство, но и на тегобите, с които се справяха всички българи по онова време...".

Тъкмо да пусна сълза и попаднах на друго култово изречение: "Отчетливо обаче помня опашките за хляб и купонната система, даже и режимите на тока". Дайте да го разнищим. Новаков е роден през 1988 година, така че някакъв смътен спомен от купонната система през 90-та година може да има. Да си спомня режима на тока обаче е крайно съмнително. Ама крайно. Отдавам този спомен на литературните амбиции и емоционалната превъзбуденост на този млад кариерист.

Но момент, изтървахме сюжета за торбичката... Новаков. Младият кадър бързо разбира, че само в политиката ще може да реализира своя потенциал и избира рационално партия ГЕРБ, която да го изстреля. След това обаче биографията му тъне в мъгла. Тази мъгла е обобщена със следното изречение: "След немалко време, кампании, инициативи, срещи, работа и събития, за които няма да ми стигнат още два сайта като този да опиша, дойде моментът, в който бях кандидат...". Ах, колко красив начин да кажеш - скъсах си гръбнака от превиване пред различни кадри, за да мога да получа място в кандидат-депутатска листа. А най-накрая следва поантата: "Където и да ме отведе този път обаче, торбичката от началото на този текст винаги ще има огромно значение. За мен и за решенията, които вземам". Ах, тази торбичка. Откъде да знае, че ще даде начало на такава поредица от политически недоразумения.

Пътешествието из сайта на Новаков ми осигури уникални забавления. Там примерно постоянно се показва една мисъл с която Новаков очевидно се гордее: "Да бъдем големи за големите неща и малки за малките неща". Не е ясно на колко бири го е написал това във фейсбук, но философията в тази мисъл е с качеството на талашитена табуретка.

 В сайта на Европарламента нещата са още по-трагични. Там е отбелязана единствено годината  на раждане на Новаков. Очевидно това е най-значимото събитие в живота на този надъхан гербаджия.

Аз, подобно на хората от "Солидарна България" също се опитах да потърся изявления на Новаков относно ТПТИ, но не намерих такива. През юли 20156 година обаче Новаков е един от хората, които гласуваха "за" резолюция за ТПТИ, която отваряше вратата на търговските трибунали.

Описвам всичко това съвсем целенасочено. Само си представете - сътрудничката на един човек без биография си позволява да обижда хора, които са се отдали на кауза. Това е като картина на Йеронимус Бош. Това е някаква изкривена реалност, където надъханите кариеристи, които нямат нито грам политически идеи и имат сърца като сметачни машини са узурпирали цялата реална власт и си позволяват такъв долен и отвратителен език спрямо вдъхновените и истинските. Анонимните костюмари срещу хората, които искат промяна. Това собствено е диагнозата на целия ЕС. И заради това е смешно, когато четем тиради за това как Съюзът ще преодолее поредната криза и как щял да излезе по-силен и истински от нея. Така ли? Ако ЕС има каквото й да е бъдеще той е именно в "лудите", тези, които сътрудничките на анонимните депутати ненавиждат, защото само те (лудите) носят истинската промяна към различна Европа. Останалото е новаковщина, което е новата дума за нищоправенето, превърнало се в запазена марка на ЕС.

И само за протокола. Не съм воден от евроскептицизъм. 

Моето е еврогняв.