Нашенските истерии около Брекзита

"Брекзит", тази странна дума, която първоначално звучеше като име на някаква екзотична болест, която поразява нервната система, май завинаги влезе в политическия език на Стария континент. Решението на гражданите на Великобритания да напуснат ЕС покоси като торнадо параклисите на брюкселската бюрокрация, които сега имат вид не на църкви, а на стерилни климатизирани офиси с много папки и костюмирани чиновници.  

Но в този текст няма да се занимаваме с това какви ще са последиците за Европа от британската бомба. И без това медиите са задръстени с алабализмите на местните "анализатори", които от години преживят едни и същи клишета като прясна люцерна и вместо да обясняват реалността я сдъвкват във формата на полулиберална каша за стачкуващи мозъци. Тук ще си поговорим за българските реакции на Брекзита, защото те са симптоматични за това как самоназначилият се "елит" на България всъщност е котвата, която ни дърпа към дъното все едно участваме в някакъв психарски римейк на "Титаник", където оцелели просто няма да има.

Реакциите на повечето лидери на обществено мнение приличаха на лицето от картината "Писък" на Едвард Мунк. Напускането на Великобритания взриви всички десни опорни точки и буквално унищожи техните обяснения за света. Тези дето бяха "Шарли", които после палеха свещи за Париж и се потяха виртуално за ужаса на Брюксел, въпреки, че силиконовото им съчувствие е едно голямо лицемерие май най-накрая започнаха да загряват, че са ни продавали политически пуканки, а не реален смисъл. И заради това истерясяха. И то много. Ама супермного. Което, лично мен ме изненада.

Много се замислих защо сплотената и истерична грантова общност реагира на Брекзита така болезнено сякаш член на Протестна мрежа е останал насаме в една стая с Хирурга от "Нощните вълци" и на километри околовръст няма жива душа...После обаче ми просветна. Вижте - членството на България в ЕС в годините на прехода не бе представяно с рационални аргументи и икономически доказателства. Не, пламенните комсомолци, които бързо станаха фанатични антикомунисти много настояваха да наричат това "цивилизационен избор". Голяма работа, схващате ли - балканските питекантропи се завръщат в цивилизацията си, какъв кеф просто.

"Цивилизационният избор" беше класическото оправдание за всяка безумна реформа, за всеки удар срещу работещите и именно той роди в България прокълнатото словосъчетание "От Брюксел така казаха". Как да се противиш на цяла цивилизация?

С Брекзита обаче стана ясно едно - в самото сърце на Европа, в топ 3 на страните от ЕС има една държава, която отказва да припознае ЕС като "цивилизационен избор" и пролетарски негодува срещу някакви дреболийки, които така вбесяват грантовата общност, свикнала да се тревожи единствено за това дали ще си получи парите навреме, а ето че небето й стовари такива проблеми, че даже сьомгата ще им загорчи.

И заради това сега същата безумна ярост се стовари върху обикновния англичанин - той бе изкаран малоумник, дебил, кретен, тъпанар с два пръста чело, путинист, дъртак със склероза, тесногръд ксенофоб, маниак, който дори не знае какво е ЕС, простак с претенции. Един от най-яростните български храненици с чужди пари обзет от бяс написа, че хората от Вакарел не давали пет пари за референдума във Великобритания и, че именно британските "вакарелци" решили изхода от допитването. Това е някакъв мътен поток на съзнанието. Те обичат да делят хората, защото това е техният начин за съществуване. Навремето огромна част от тях се бявиха за "умни и красиви", защото могат да живеят само, ако се самообожават. Точно тогава те се обявиха за "проевропейци", което беше начин за удължаване на политическата агония на прехода. Британците обаче наритаха виртуалния образ на Европа, пропукаха удобните обяснения и предизвикаха мозъчна абстиненция у толкова много народ.

И то защо? Ами, защото ЕС е икономически съюз, а не цивилизационен избор. Лъжата на прехода започна да се пропуква. Нас ни тикаха уж към цивилизацията, а се оказа, че са ни натикали в някаква закусвалня за бързо хранене, където готвачите стачкуват, клиентите изкрейзват, а мениджърите се чудят дали точно сега не е моментът да се хвърлят от прозорците. Изгарящата ярост на мненията, че английските старци са прецакали великолепните английски младежи всъщност е опит за замитане на истинските причини. И всъщност грантовата общност пет пари не дава за Великобритания. Нейното съществуване, съществуването на паразитната прослойка, обаче е сериозно заплашено, ако започне дебат за българското членство в ЕС.

Не разчитайте това като призив за напускане. България трябва последователно да отстоява членството си в Съюза, защото това е нейният шанс за развитие. Но е време политическите дискурс да бъде променен. ЕС не е свещена крава и време за критична дискусия за неговото състояние. Това е единственият шанс за малки страни като България, които иначе рискуват при този геополитически трус Европа да мине не на две, ами направо на три скорости. Само че за целта трябва да си дадем ясна сметка, че най-истеричната груп в обществения дебат всъщност не се води от националните интереси, защото до този момент всеки опит за критика на ЕС бе сатанизиран като някакъв путинизъм или в най-добрия случай като хибридна война.

И точно защото това е битка за оцеляване на хора, които ни тъпкаха с високохолестеролни лъжи, пред очите ни започнаха да се случват най-чудновати превъплащения. Бившият правосъден министър Христо Иванов, иконата за професионалните протестъри изригна във фейсбук: "Най-важният и непосредствен урок за нас от Брекзита: референдумите по наистина основоположни въпроси са кретения". Можете ли да повярвате? Тези думи са написани от същия човек, който довчера под път и над път обясняваше колко фундаментално е хората да бъдат питани, особено що се отнася до електронното гласуване. Росен Плевнелиев от висотата на своята камбанария на политическия аутизъм пък като проповедник нареждаше: " Българският народ не бива да бъде подценяван. Той трябва да бъде чут". Оказа се обаче, че сега същите тези, които събираха подписи за референдум и подобно на нацисти се нахвърляха на всеки, който не виждаше смисъл във въпроса им, сега плюха на своето минало и започнаха да цитират някаква малоумна мисъл на Уинстън Чърчил, че референдумите са инструмент на диктатори и демагози. Така в миналото бяха оставени уверията на Плевнелиев, че допитването може да направи политическата среда далеч по-устойчива и стабилна. В историята останаха и одите им за пряката демокрация като върховен начин за управление.

Вотът във Великобритания наистина имаше ефекта на неутронна бомба, защото свали декорацията от политическия живот и отдолу лъснаха ясно толкова много от митовете с които са ни хранили отдавна.

Само ден преди Брекзита Росен Плевнелиев говореше пред студенти как хората в Брюксел не трябвало да бъдат наричани бюрократи, защото те следели за спазването на всички норми. Само, че Плевнелиев и сие всъщност са архаични като птеродактили в своето мислене. Хората в Европа все по-често скърцат със зъби, когато виждат как политическият елит в Брюксел съществува в свое собствено измерение, в някакъв политически вакуум, където на практика няма допирни точки с хората от континента и техните проблеми. Но това също няма да го срещнете в обясненията, които се опитват да ни продадат наготово. Там вече има дежурни виновници - Борис Джонсън, който бил палячо, Дейвид Камерън, който бил камикадзе, и, разбира се, Владимир Путин, който принципно е виновен за всичко по света. У нас този тон бе зададен от френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан, който е свикнал да се бърка във всяка тема, която му хареса и който написа, че "победителят от Брекзит е Владимир Владимирович". А пък аз смятам, че кабановците по тази земя никога няма да свършат. Защото, иронично е, самият ЕС се оказа в капана на своите собствени лъжи. Когато не можеш да разпознаеш проблемите си и твърдиш, че те са продукт на хибридна война, тогава си обречен да завършиш в блатото. Когато откажеш да се промениш и да чуеш какво ти казват хората, тогава сам си слагаш въжето на шията. Всички е нас, които пяха оди на Меркел и я изкарваха могъщ стратег, може би сега трябва да си дадат сметка, че нейната политика доведе до Брекзита. И може би сега имаме шанс за различна България, която отказва да робува на провалилите си обяснения, а почва да търси свой начин да осмисли членството си.

И най-накрая, само за куриоз. Потърсих и мнението на Радан Кънев по темата, за да видя как е отразила събитието дясната мисловна школа.Радан Кънев е един експлозивен ум, чиито анализи за света звучат като песен на Джорджано. Попаднах на развихрени разсъждения, пълни с леко съскане и пиянски мечти, които все пак са по-добри с една степен от обичайното, защото Путин е оставен на мира и не посочен като идеен ръководител на вота във Великобритания. А след това налетях на следното готино изречение: "Накратко - трябва смело лидерство на национално и европейско ниво. Лидерство, каквото не е имало от началото на 90-те години". Замислих се за това, че в началото на 90-те години на европейско ниво лидер беше социалистът Жак Делор, който днес е на 90 години и сигурно с ужас наблюдава как последователно два десни мухъла като Жозе Мануел Барозу и Жан-Клод Юнкер разказаха играта на ЕС, а в комбинация с Меркел това се оказа нещо като самоубийствен коктейл за Европа. 

С други думи - доживях да видя костовист, който да лее сълзи за ляв лидер.