Sunday, August 07, 2016

Левицата се нуждае от ввдъхновение, а не от Първанов




Последните дни на горещия юли донесоха не само повече топъл вятър, но и невероятно сгъстяване на политическата атмосфера около БСП. Винаги се получава така - всички твърдят, че левицата е пред умиране, че от столетницата е останал само един труп, който не проявява живот, а само конвулсии, но ето, че когато наближат избори изведнъж се оказва, че лявото политическо пространство е достатъчно интересно, за да забълбукат интриги, за да започнат да се появяват едни тежки заглавия, а виртуални активисти отново и отново да пускат въпроса: "Къде е БСП? Защо се бави" като изстрел от картечен пистолет.
Не ме разбирайте погрешно - този въпрос е от изключителна важност, но сам по себе си той издава знание не за политическата смърт на левицата, а за това, че БСП може да бъде не само втора политическа сила, а най-изненадващо да се окаже на първа позиция. Защото историята помни вече един такъв пример от 2001 година. Президентските избори в повечето случаи са се оказвали много удобен повод народа да изрази отношение към управлението. Самият факт, че ГЕРБ крият своя кандидат и ще го обявяват чак през септември, говори за страх от мнението на електората. Той (избирателят у нас) е непредвидим, гневен, яростен и гласува с мисълта за отмъщение.

Точно в такава атмосфера на постоянни интриги, яростни обвинения и разтърсващи страсти БСП за поредна година се качи на Бузлуджа, за да отбележи 125 години от създаването на партията, както и 25 от първото грандиозно честване на тази дата. Над 50 хиляди души изпълниха докрай Историческата поляна и станаха свидетели на емоционален митинг, на който уви зрителите на Канал 3 не се има възможност да се насладят. Само няколко часа след събора стана ясно, че прякото излъчване на проявата е било саботирано. От Канал 3 обявиха, че ще сезират прокуратурата, а БСП ден по-късно съобщи, че се присъединява към този сигнал. Самата Корнелия Нинова предположи, че такъв саботаж няма как да е направен, ако в него не са участвали "хора с възможности". " Г-н Борисов, ако сте Вие, това е недопустимо – да посегнете върху свободата на словото, срещу опозицията и най-голямото й национално събитие и показва само едно – притеснение от това, което щеше да се види на Бузлуджа", обърна се тя директно към основния заподозрян по казуса. Това придаде на традиционното честване и елемент на политически трилър. Между другото неразбираема беше иронията с която част от психодесния електорат посрещна тази новина. Тези вечни борци за свободата на словото май си я представят само като свобода за изразяване на собствените им псувни и забрана на каквото й да е алтернативно мислене. Но това е само подробност.
Много по-яростен стана огънят в самото ляво пространство. Защото точно навръх празника на Бузлуджа из медиите се развъртя името на ген. Румен Радев като кандидат на БСП. Десетки медии препечатаха тази новина и изразиха твърдата увереност, че двойката на левицата ще бъде именно генарала плюс Весела Лечева като вице. Във фейсбук беше страшно да се стои - отвсякъде можеха да те залеят предсказания за фиаско, подозрения в задкулисен политически пазарлък и гневни коментари, че Корнелия Нинова прави подарък на ГЕРБ. 24 часа след началото на това ляво торнадо обаче Весела Лечева съвсем официално обяви, че няма да бъде никакъв кандидат за вицепрезидент в каквато й да е кандидат-президентска двойка.

И понеже страничен човек трудно ще се оправи в този лабиринт от хаотични информации и заглавия, в този текст ще се опитаме хладно, реалистично да опишем в каква ситуация се намира левицата и къде точно стои в този объркан пъзел от различни версии. Разбира се, тази картина е само временна, защото на 14 август името на кандидат-президента ще стане известно с пълна сигурност, а това ще породи нов въртоп от виртуална ярост.
Корнелия Нинова се яви в кандидат-лидерската надпревара в БСП и една от основните й заявки, беше, че ще търси път към останалите леви партии, за да се стигне до ляво обединение. Тоест дотук тя продължава да бъде последователна в своята програма за действие част от която беше организацията на вътрешно допитване сред членовете на партията каква да е коалиционната формула. След първата среща с АБВ тя предизвика и известна ярост в партийците на Първанов като обяви, че БСП няма да приеме експрезидента или Калфин да бъдат кандидатите за държавен глава. И дотук тя изключително точно предаде вътрешния глас на партията.
Вътрешнопартийното проучване в БСП разкри много интересна картина на политическото състояние на левицата. Социалистите дадоха максимално широк мандат за преговори на лидерката Корнелия Нинова и същевременно показаха, че сближаването с АБВ трябва да има някакви граници. Защото топрезултатът от допитването не получи партията на Първанов, а формациите от настоящата коалиция "БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ". АБВ събра 52 процента, което е само малко над половината социалисти, а и повечето от тях приемат идеята за ляв съюз, но не и опитите на дуото Първанов/Калфин да извиват ръцете на левицата в името на собственото си политическо оцеляване.
БСП и АБВ имат стратегическо противоречие на тези избори и заради това евентуален съюз между тях ще бъде взривоопасен. БСП се стреми към победа, защото партията е задължена да се бори за първото място, ако иска да докаже, че е единствената смислена и социална алтернатива на ГЕРБ. АБВ обаче не търсят победата, те се борят за оцеляване. Социологическото им присъствие е микроскопично. Фактът, че влязоха в маниакално десния кабинет на Борисов и дори имплантираха свой вицепремиер там разби на пух и прах техните морални основания да забият нож в гърба на левицата в началото на 2014 година. Тогава те говореха за морал, за безпринципни коалиции, а след това не само подадоха ръка на ГЕРБ, но и често бяха по-стабилен коалиционен партньор на Борисов отколкото реформаторите. Кръгът от кариеристи около Първанов може и да приема това за нормално, но избирателите на АБВ дори и в най-големите си кошмари едва ли са сънували съучастие в гласуването на заробващия заем от 16 милиарда, подкрепа за налудничавите реформи на Москов, вдигането на пенсионната възраст. Ако днес много хора скърцат със зъби за провала на това управление, то вина за този провал има и АБВ. Защото сценарий добрият Калфин и лошият Бойко Борисов просто няма.

Заради това за БСП е от особена важност, ако прави широка коалиция, да даде ясен знак, че не Първанов диктува нещата. Това не е политическо маниерничене или високомерие, а просто изискване за прозрачност, за ясен механизъм. В противен случай винаги ще остане подозрението за някаква сенчеста договорка. А левицата днес има нужда от ярък образ, от вдъхновени идеи. Това няма как да се случи, ако се създаде коалиция разяждана от подозрения отвътре и подложена на медийните огнепръскачки отвън.
Всичко това вдига цената не само на лидерството на Корнелия Нинова, но и на нейната отговорност като държавник. Повече от всякога България се нуждае от социална алтернатива, а президентските избори са един от начините за нейното налагане.
И понеже все още е много рано да се спекулира с имена и със сценарии, единственият нормален начин да се ориентираме в политическият свят на Нинова е нейната реч на Бузлуджа, защото там тя се опита да разкрие своята визия за кандидата. Чух коментари, че тя едва ли не повторила формулата на Борисов за президент-обединител. Това е тезис, който се нуждае от допълнително разяснение.
В едно от своите турнета из сутрешните блокове премиерът наистина разви подобна идея, само, че нито един журналист не го попита защо тази формула не бе приложена през 2011 година. Тогава ГЕРБ поставиха на "Дондуков" 2 една абсолютна марионетка, човек безидеен и странен, който пет години предъвква клишетата на примитивния евроатлантизъм. Днес ГЕРБ бягат яростно от това да дадат оценка на мандата на Плевнелиев, защото той си беше и е техният кандидат. Те са длъжни да кажат защо не поискаха втори негов мандат, къде сбърка техният любимец по време на безцветното и скучно президенстване, посветено основно на защитата на едрия бизнес.
При БСП формулата звучи по доста по-различен начин. Светът се тресе, мирът е застрашен и заради това ни е необходим обединител. Защото във времената на геополитическо торнадо нов послушко за държавен глава ще ни осигури политическа катастрофа. Корнелия Нинова по същество гарантира, че левицата за пореден път ще постави България пред своите теснопартийни интереси. И това прави двата подхода съвършено различни. Защото в своята нова история левицата е показала поне това, че знае как да бъде национално отговорна в най-решителните мигове. Но, ако преди тази отговорност бе свързана с оттеглянето от властта, сега е точно обратното. Във времена на тотален хаос, мизерия, бедност и корупция, хората се нуждаят от обединителна идея, от нещо, което да им дава надежда за бъдещето. В противен случай, когато идеи няма, светът, а и българите се превръщат в ловци на покемони. Това е метафората на безвремието в което живеем.

И, да, знам, че последните думи звучат патетично и пожелателно. Тук се намесва ролята на политическата отговорност. Ако БСП успее да прескочи капаните, ако успее да не участва в чужди игри и схеми, има възможност пред себе си пак да предложи нов път на България. За целта обаче трябва да стане ясно, че левицата не може да си позволи безпринципни компромиси и залитането по тънкия лед на интригите. Нека да видим кандидата, а след това ще можем да си позволим обобщенията. Аз все още избирам надеждата.


No comments:

Post a Comment