Дьо Кабан си тръгва...Плачете, протестъри!

Един от най-дразнещите дипломатически персонажи, редовният раздавач на непоискани съвети и постоянен телевизионен досадник - френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан си тръгва от България. Сега отново е по-безопасно човек да си пусни сутрешен блок без да рискува да попадне на някое дидактично интервю на дипломата в което той гледа строго като същество от шестата раса, отговаря троснато и хвърля конспиративни теории как от Брекзита печеливш бил...Владимир Владимирович.

Присъствието на дьо Кабан у нас беше ярко доказателство, че държавата отсъства. Този случаен човек и посланик си бе въобразил, че може да се меси във вътрешните работи на страната както си иска и да дава акъл по всякакви теми - от съдебната реформа до милването на протестърски темета в знак на върховно обожание и любов. Всъщност именно от 2013 година насам дьо Кабан стана любимец на "либералните" медии, защото той абсолютно целенасочено подкрепи псевдореволюцията на градските сноби, а те му се отплатиха като отидоха да ръкопляскат под прозорците на посолството. Невиждан акт на раболепие и то пред посланик, който ще бъде забравен в мига в който си тръгне. Но навярно ще се нагледаме на протестърски сълзи и хълцания. Те обичат да възприемат драматично тръгването на тези от които им зависят стипендиите.

Дьо Кабан беше като прероденият Джеймс Уорлик. Едва ли някога друг американски посланик е направил толкова много за негативния образ на САЩ у нас като гореспоменатия. Стигна се дотам, че американците го изтеглиха без време от страната ни, защото, ако беше продължил още малко с мисията си сигурно всички българи щяха да тръгнат с тениски на Че Гевара. Същото направи и дьо Кабан с образа на Франция. Той се оказа активен продължител на делото на онзи негов предшественик през 1998 година, който заподозря българите, че не се радват особено много на шампионската титла на Франция.

Всеки опит за героизация на дьо Кабан, който уж все поставял пръст в раната, все поставял болезнени въпроси, всъщност е върховно лицемерие. Откъде накъде някакъв треторазреден чиновник ще диктува политиката у нас? И тези, които му градят ореол дали съзнават, че така всъщност поставят остатъците от държавност на колене?

В духа на най-добрите традиции на тоталитарния печат вестник "Капитал" написа по повод на заминаването на дьо Кабан репортаж лигав като чиклит-роман с политически моменти. В този текст французинът е обрисуван като политически супермен, чието отпътуване от страната е драма за всеки със сърце на протестър. А дьо Кабан не изневерява на себе си - почва да дава политически оценки на БСП с което всъщност показва, че нивото му ниско и елементарно.

А независимо от протестърските сополи и сълзи всъщност собствената държава на дьо Кабан Франция май никак не е във възторг от мандата му. Защото следващото назначение на този "симпатичен, отворен, забавен, голям купонджия" (цитат от статията в "Капитал") е в Буркина Фасо. Вярно е, че Франция отдавна има интереси в тази размирна и китна страна, но забиването на един дипломат на такави мисия не може да мине за повишение в никакъв случай. Това е оценката за дьо Кабан. Големи приказки, големи изхвърляния и всичко това свършва в Буркина Фасо. Нека да видим дали ще говори за изгнили ябълки в местните им сутрешни блокове. 

Страх ме е само да не се окаже, че даже Буркина Фасо има повече национално достойнство от нас.