Николай Ненчев - министърът на лъжата

Едва ли и в най-големите си кошмари (от типа, че перчемът му вдига стачка и си тръгва завинаги) Николай Ненчев някога е предполагал, че дейността му като военен министър ще бъде основен фокус на ожесточената кандидат-президентска кампания. От половин година насам талибаните на психодясното се опитваха да превърнат изборите в геополитически сблъсък, в мечтаната битка по оста "изток-запад", без да дават пет пари за разрушителните измерения на подобен измислен, а и изкуствен конфликт. В такава изкуствена мъгла, в подобна патетична драматургия, действията на Ненчев можеше да останат на заден план, а следите от местопрестъплението заличени веднъж завинаги. Опитът за подобна лабораторна кампания обаче засега се проваля много зрелищно. Изобщо идеята и ние да заприличаме на САЩ и да вкараме Владимир Путин като основно страшилище на политическата реалност започна да пуши и да издава странни звуци като стар военен самолет, поразен от точна ракета. Президентските избори могат да бъдат решаващи, но само, ако са разговор за нашите истински проблеми, за провалите на нашата собствена политика и за ужасът от това случайни хора с лакейска нагласа да поемат управлението на стратегическите ресори. Точно от това се страхува Николай Ненчев. Той е наясно, че всеки смислен разговор за потенциалния главнокомандващ на Българската армия ще е унищожителен за него. Все пак говорим за министъра, който само за две години откакто е в правителството успя да сътвори смъртоносна поредица от гафове, приключила с безобразното състояние на българската авиция и фактическата невъзможност на страната ни да охранява собственото си небе. За човек, който под път и над път се кълне в НАТО, това трябваше да е достатъчен повод отдавна да е хвърлил оставка. Но целият житейски път на Ненчев показва безотказен апетит за власт, наглост до краен предел, а всичко това украсено с патетични изцепки какъв рицар от светлина е, колко идеологически чист е, и как е най-подготвен за битката с Путин. Достатъчно е случаен зрител да отвори сайта на реформаторското БЗНС, за да види, че партията на Ненчев не е мръднала и с милиметър от времената на култа към личността, а с възхвали към своя вожд една сюрия евроатлантически селяни си осигуряват тлъсти заплати и се къпят в идеята никога повече да не полагат истински труд.

Издигането на ген. Румен Радев от страна на БСП събуди наведнъж всички кошмари на Ненчев. В битката за президент влезе човек, който не само е наясно с всички дивотии сътворени от министъра, но и военен, който през цялото време е бил противник на псевдореформата, която доведе армията до трагично положение. Това е причината военният министър бързо да си поръча покана в сутрешен блок и да залее ефира с теории на конспирацията и клетви за вярност към НАТО. Разбираемо е, човекът се опитва да гради алиби, да трие отпечатъците си, за да не бъде уличен, но пък в неговите действия е важно друго. Дори и Ненчев проумя, че президентските избори няма да бъдат геополитически сблъсък, а за първи път от много време насам ще са разговор за българските реалности и политически лилипути. И това означава, че независимо какъв ще е резултата, след вота поста на военния министър почти сигурно ще бъде опразнен. Някой ще трябва да плати солената сметка за провалите. И Ненчев до корените на космите по главата си вече усеща, че той ще бъде даден на медиите като изкупителна жертва, за да пируват те с неговите политически телеса до самозабрава.

Когато през 2014 година Бойко Борисов обяви, че министърът на отбраната ще е Николай Ненчев, много хора хлъцнаха удивено. През годините този пост е попадал в ръцете на откровени мошеници и интриганти, но много рядко е бил поемат от анонимници. А Ненчев определено беше господин Никой в политиката. Само изкушените в драмата на десницата репортери знаеха неговото име и то като на човека, който с върховни политически машинации прецака легендарния Георги Пинчев и застана начело на БЗНС. Само няколко месеца след встъпването му в длъжност социологическо проучване показа, че неговият личен рейтинг е между 1 и 3 процента. Едва ли някога в българската история е имало друг военен министър на такива позорни нива на популярност. Може би това мотивира Ненчев да действа като герой от пиеса на абсурда. Той се опита по всякакъв начин да спечели подкрепата на градското психодясно с отчайващо високи нива на геополитическо ястребство. Резултатът обаче се оказа трагичен. Проучване обявено в края юни показа, че Ненчев се радва на 8 процента одобрение. Това е великолепна новина. Тя подсказва, че българският народ вече не се подвежда от медийните блясъци, сензационните изригвания и откровените опити слугинажът да бъде представен като дисидентска позиция. Ненчев си остана презиран, въпреки мелодраматичния пиар за него.

От ден номер 1 военният министър бе замислил своя грандиозна далавера, която се опита и осъществи напук на здравия разум. Ненчев обяви, че българските МиГ-ове ще бъдат ремонтирани вече в Полша. Руската преса обаче почти веднага уличи Ненчев в опашата лъжа. Той твърдеше, че за ремонт в Русия цената била 1,8 милиона евро, докато официалната цена всъщност е била само  1,050 милиона. Така основният коз на военният министър рухна, защото опорната му точка беше, че поляците с евроатлантическа щедрост всъщност искали само по 1,2 милиона. Това, че бе уличен обаче не спря военния министър. Той натовари на един самолет цяла сюрия журналисти и ги откара в Полша, където по пиарски нагласено бе подписан договорът за ремонт, а репортерите бяха нахранени на луксозен коктейл, следвайки принципа на Надежда Михайлова. Така никой не обърна внимание, че ремонтът се оскъпява с милиони. Ненчев пробута своята далавера, но точно, защото това не беше политика, а просто афера, договорът съвсем не подобни състоянието на българските ВВС. Точно обратното - Ненчев в течение на година умишлено подвеждаше парламента, а и цялото обществото за перспективите пред ВВС, както и за реалната ситуация там. Именно това подвеждане накара левият депутат Атанас Зафиров да изригне и да поиска ареста на военния министър. Защото именно заради пуснатата информационна завесе от Ненчев България се доведе до състояние в което не може да охранява собственото си небе и се нуждае от чужда помощ, така наречения "еър полисинг". Именно по този пункт се получи грандиозният сблъсък Ненчев - ген. Радев. В рапорта си за напускане асът написа, че това е сравнимо с Ньойския договор като унижение и медиите веднага подеха неговите думи, защото общо-взето всеки българин ги споделя.

Точно тук реформаторското ястребство се опита да нагнети геополитическото напрежение. Самият Ненчев се опита да изкара скандал това, че един български генерал не бил съгласен с решение на парламента за съвместната охрана. Интересна гледна точка. Ако трябва да избирам кой е носител на истината за състоянието на отбраната парламента или един генерал, то никога не бих се доверил на депутатите. Винаги трябва да бие аларма, когато един генерал хвърля оставка с толкова ярко написани мотиви. Това не е обикновена публицистика, това е страховито политическо обвинение към сегашното управление. И точно тогава Ненчев май разбра, че ще вече никой няма да чете декларациите на неговата партия срещу Кремъл, а всички ще търсят отговорността му за сегашното състояние на военно-въздушните сили.

Военният министър се забърка и в друга грандиозна афера, чийто подробности тепърва ще трябва да се изясняват. Евроатлантическото трио на държавата - Ненчев - Даниел Митов - Росен Плевнелиев за малко щяха да забъркат България в реални бойни действия срещу Русия, приемайки идеята за съвместна флотилия между нашата страна, Румъния и Турция в Черно море. Припомняме тази геополитическа афера, защото Ненчев отново бе заловен в лъжа и то с окървавени ръце на местопрестъплението. След като Борисов свика специална пресконференция, за да осуети флотилията, Ненчев побърза да обяви: "Действително имах среща с моя румънски колега, на която беше представена инициативата на Румъния и Турция за изграждане на флотилия. Нещо, срещу което възразих и помолих, ако се разглежда този въпрос, той да се разглежда във формат политическо ръководство на НАТО". Това са реални негови думи, взети от стенограмата на пресконференцията. Само няколко дни по-късно в Смолян обаче Ненчев вече имаше героична версия: "Истината е, че Турция не е отправяла подобно предложение нито неофициално, нито официално".

Необходимо е да припомним всичко това, защото паметта е единствената форма на съпротива в епохата на медийна демокрация. Когато обществото има памет само от сутрешен до сутрешен блок такива марионетки като Ненчев имат силата да се изживяват като политици на принципи, морал и чест. Но това е лицемерен и фалшив образ. Тези хора неизменно водят до катастрофа, защото липсата на собствени идеи и политически стойности води след себе си следването само на чужди и външни интереси.

Тези дни държавата се разтресе от един интересен скандал в Симитли. Симитли, нали се сещате, "слънце грее, дъжд вали...". Там шефът на "Агромах" обяви, че кметът на Симитли физически е злоупотребил с Бойко Борисов. 

Та като гледам Ненчев понякога се чудя - не е ли време да го пратим в командировка там?