"Паметникът
на ген. Колев е саблен удар, че сме
побеждавали руските агресори." С подобно словесното изригване лидерът на
НФСБ Валери Симеонов се похвали, че е дал половината от парите за монумента в
Добрич тези дни.
Ако направите
грешката да проследите екзалтацията на псевдопатриота, може да налетите на още
откровения - "Русия е наш враг, включително и при Руско-турската
освободителна война...", "имало е кланета, изнасилвания, убийства,
кражби, мародерства - който чете историята, ще научи истината". Историята
ни според Симеонов е безкрайно зверство на руснаците срещу нас. Човек чете и
сякаш на живо вижда как патриотарът се е опиянявал от безумието на своята мисъл
и се навивал отново и отново като перпетум мобиле на българската черна
неблагадарност.
Което подсказва
едно - насреща ни стои инженерен патриот, неавтентичен и радикално фалшив.
Патриот-русофоб - подобно нещо може да бъде измислено само в някой кабинет,
защото действителността никога не ражда подобни политически ГМО-ата. Това е
схема, план, опит за разграждане на действителността посредство въвеждането на
странни политически мутации и разрушители на на история.
Най-обидното е
обаче, че тази антируска истерия е
обидна и за самия ген. Колев. Целият му живот бе сведен до една реплика. Още
по-нелепо е това, че в копитото на коня ще има скрита фотоклетка и когато някой
се приближи ще бъде атакуван от изпълнение на "Шуми Марица".
От това ме
напуши зловещ смях. Паметник за поклонение на русофоби, а пък ще пускат точно
тази песен. Това подсказва, че когато човек е исторически идиот, това е за цял
живот. Можеха поне да се поинтересуват от стиха: "Марш, марш, с генерала
наш" и да се запитат "кой ли е този митичен генерал?". И, не,
бе, не е Бойко Борисов.
Става дума за
руския, да, руския, генерал Михаил Черняев. Авторът на първоначалния текст на
песента просто е бил запленен от фигурата на руснака предвождал български
доброволци в помощ на въстаниците от Босна и Херцеговина през 1876 година.
Ама на нашите
пишман-патриоти им дай само да хвърлят идеологически къчове в пространството и
нищо друго. Опасявам се, че и мозъците им работят на принципа на фотоклетката.
Проявяват се един път годишно и то обикновено в тежък запой.
Мозъците-фотоклетки обаче не дават пет пари за паметта. За тях е важно
поръчката да бъде изпълнена и микроскопичната бг-русофобска общност да си има място за
поклонение. Въпреки, че ген. Колев никога не би пожелал да има нещо общо с тях.
Той веднага щеше да види слугинският им манталитет и двупръстовите чела.
Обидно за
хората и за държавата е и друго. За откриването на паметника се събраха Волен
Сидеров, Валери Симеонов и Бойко Борисов.
Пълен разгул на
карнавала.
Ако Сидеров бе
автентичен русофил, би трябвало да откаже присъствие на такова сборище и да
прокълне авторите на подобна манипулация. Нищо подобно. Цялата дружинка вкупом
ръкопляска на баналната реч на Борисов. Карикатурен национализъм. Опит за
предварително ухажване на премиера и намек за следизборен повторен флирт.
Което показва
едно - всички патриотарски изхвърляния у нас са с трайност един ден. На
следващия патриотите са с махмурлук и готови да се гушнат в обятията на
властта. И никой не си спомня какво е говорил вчера.
Тъжно до болка.
Чак да псуваш.
No comments:
Post a Comment