Шизофренията на милосърдното сърце на премиера

Когато Бойко Борисов се замеси в геополитически въпроси винаги очаквам светът внезапно да свърши или вселената да избухне в пламъци.

Нашият премиер преди два ни в клин, ни в ръкав се обяви за нови санкции срещу Русия. Милосърдното му сърце не можело да издържи бомбардировките в Алепо и бил готов на всякакви стъпки, за да върне всички на масата за преговори. Такава дипломатическа самодейност е потресаваща, защото тя се родее с политическото бедствие, което България си причини със замяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева. Борисов прилича на стар самолет, който неудържимо се носи към земята и възможности за спасение не са останали.

Как Борисов видя бомбардировките в деня в който нямаше такива ще остане една от политическите мистерии на 2016 година. Много по-вероятно е премиерът пак да не е доразбрал докрай това, което са му говорили и внушавали. Но в дипломацията е така - когато ти излезе има на сговорчив изпълнител на чужди поръчки, вече никога няма да се освободиш от подобно петно.

Позицията на Борисов щеше да остане поредният опит за превиване на гръбнак, ако точно същият ден кандидатът за президент на ГЕРБ Мама Цачева не се беше обявила за отпадане на санкциите срещу Русия. Тя го заяви в телевизионен дебат, а пък медиите на "Америка за България" дори заръмжаха грантово по темата.

Кой точно е гласът на ГЕРБ? Как може да бъде разрешена тази земетръсна шизофрения на тази партия? Едното пипало е за санкции, а другото е против. Цецка Цачева обяви, че българският глас се чувал в Европа, ама това ще се окаже далеч от истината. Защото българският глас не знае вече на кой бог да се поклони и каква поредна глупост да изтърси мелодраматично. България пак се оказва без позиция, встрани от събитията, интелектуално изостанала и нищо не схванала от потокът на събитията.

Междувременно агенциите обявиха, Италия е сложила вето на тази тема на Европейския съвет. Италианците си имат национални интереси и ги преследват до край.

А ние се плацикаме в националната шизофрения и се чудим защо светът се стоварва като чук по главата ни.