Защо ГЕРБ се опитва да краде червените кметове?

Когато в края на миналата година Цветан Цветанов размаха отровносинята карта на България като знак за пълната хегемония на ГЕРБ на местните избори, всички видяха в това знак за пълен политически апокалипсис на страната. Железният ботуш на управляващите стъпи във всеки голям град на страната, а кариеристи със скъпи костюми и с блясъка на правилната партийна линия в погледа, отвориха огромни усти в очакване на новите евротраншове. ГЕРБ нахлу в местната власт като природно бедствие, щетите от което ще бъдат калкулирани след още три години. Но хегемонията им е факт. Непоклатим като надгробен камък. Заради това вероятно Бойко Борисов се тупна в гърдите на годишната среща на общините в началото на октомври с многозначителната фраза: "Общините са най-стабилното ни постижение". Стабилно постижение на държавата? Или лично на ГЕРБ? Ако не беше дошла кампанията за президентските избори може би дълго щяхме да умуваме върху тази история, но в окото на бурята истината се изясни по драматичен начин.

Миналата седмица една новина мина като мълния през всички медии. Кметът на Свищов Генчо Генчев официално подкрепи Цецка Цачева и вицеадмирал Пламен Манушев (Милушев според Бойко Борисов) за президент и вицепрезидент. От пресцентъра на ГЕРБ с тоталитарно наслаждение бяха описали думите на Генчев: "Не се притеснявам да изляза пред жителите на Свищов и да дам подкрепата си за кандидата на ГЕРБ за президент Цецка Цачева. Правя го, защото ГЕРБ не се притесняваха да застанат зад мен, когато Свищов имаше нужда от промяна. Обединението е в интереса на гражданите". След това саморазтърсващо признание, което е като сатър в главата, градоначалникът продължава с розовия сън. Той прекрасно работил с председателя на Общинския съвет на Свищов Кристиян Кирилов, който е от ГЕРБ, те вървели рамо до рамо в името на интереса на гражданите. Разбира се, случката щеше да е банална, ако не беше изключително пикантния факт, че Генчо Генчев бе издигнат като кмет от БСП, а и самият той е член на партията.

Трудно е да се коментира нещо толкова срамно, но в името на истината сме длъжни да поправим красивата местна утопия на кмета. Той може и да си мисли, че вървят рамо до рамо с кадъра на ГЕРБ и да е опиянен от майчинския уют на Цачева, но на всички е ясно, че при е достатъчна една дума на Борисов и левият кадър ще бъде изпържен в казан от интриги, медиен огън и политическа жлъч. ГЕРБ не е партия на колективната игра, при тях коалиционните действия винаги са само маневра, начин за изчакване кога е подходящия момент да се забие нож в гърба на противника. Така че след тази лъчезарна подкрепа Генчев трябва да спи с половин око, защото е въпрос на време да бъде хвърлен от пропастта. Той се лиши от най-ценното - от подкрепата на собствената си партия. А честно казано вероятно е бил интересен единствено и само с това, че е от левицата. Сега вече е просто поредният отстрелян в голямата им машина за избори.

Ще се върнем пак към Свищов, но случката там може да бъде разбрана само в контекст. Ден преди нея пресцентърът се опита да изпържи друг кмет на левицата - Донка Михайлова, която е градоначалник на Троян. Ни в клин, ни в ръкав информационните агенции написаха, че тя е подкрепила официално Цачева. За запознат със състоянието на левицата подобна новина звучи като праскане на ухо с тухла. Михайлова е част от лявото крило на БСП и всяка идея, че тя може да подкрепи ГЕРБ звучи повече от безумно. А то точно и това се оказа - дива манипулация на ГЕРБ. Цветанов и Цачева случайно се засичат на входа на общината с Донка Михайлова и се снимат с нея. Пожелават си толерантна кампания, а след това се разделят. Един час по-късно обаче от ГЕРБ пратиха "сензационната" новина. Бяха разобличени, а не се извиниха за нея. Някой да си спомня ГЕРБ да са се извинявали за нещо изобщо?

Драматургията се повтори с още един кмет на БСП - кметицата на Левски Любка Александрова. Там ГЕРБ подходиха още по-коварно. Превърнаха откриването на един саниран блок в свое предизборно събитие на което се появиха Цачева и Манушев, заедно с Цветан Цветанов, който ги съпровожда като политически бодигард навсякъде. А думите на самата кметица бяха предадени като сапунена мелодрама - тя благодарила на ГЕРБ, пожелала на кандидатите на партията им като бъдат избрани да останат патриоти и едва ли не е подала молба за членство в структурите на Бойко Борисов. Което също се оказа спектакъл, предизборен пърформанс с нечисти цели.

Защо обаче? Защо ГЕРБ взеха на мушката си точно червените кметове и решиха чрез тях да си пишат предизборни точки? Откъде дойде идеята за тази тотална преса върху местната власт?

Действията на ГЕРБ издават паническо настроение. За първи път от много време насам партията на Борисов загуби политическата инициатива и е принудена да догонва опозицията и да влиза в оправдателен режим. Те се намират в тенджера под налягане, където напрежението се сгъстява драматично, а единственият начин за неговото разреждане е мощният наказателен вот. И понеже единствената алтернатива на властта остава БСП, а ген. Румен Радев литна като изстребител в проучванията, ГЕРБ започнаха да прилагат мутренски номера на натиск. Именно заради това им трябват червените кметове, които може и да не са много, но един са популярни. Това е опит и за изстискване на имидж на техен гръб, а и опит за подчинението им. Има и още нещо. Със стръвта си към червени кметове ГЕРБ без да искат признават, че техните не ги бива много. Дори и медийните им икони не им вършат работа в тази битка. Ето как се стигна до тази ситуация, която описваме. ГЕРБ просто започна с рекета за съучастие в тяхната нечиста игра за премазване на демокрацията. Защото именно в подобна афера се забърка кметът на Свищов. Неговата подкрепа за Цачева не е работа в полза на хората, а осветяване на факта какви подземни механизми движат българската политика. Между другото депутатът Таско Ерменков първи направи едно много интересно изчисление. През 2015 година на втория тур в Свищов Генчев е изоставал с 11 на сто от първия. А на втория тур не само, че компенсира тази разлика, но и повежда с още 11 процента. А това няма как да е възможно без гласовете на ГЕРБ. Тези гласове могат да се вземат и без договорка, но в случая очевидно е имало търгашество от най-долен вид. И днес е дошло времето Генчев да плаща цената за своето избиране. И това е станало точно като в политически ритуал. С върховно унижение и максимална лиготия на казаното. ГЕРБ просто искат да ритнат БСП по кокалчето, да се опитат да спрат възхода на опозицията, която след като доста време своя в кома, сега е налучкала темите, които вълнуват българите и неудържимо скъсява дистанция. Реформаторите не са интересни. Те сами легнаха в краката на Борисов и започнаха да му лижат с радост ботушите. ГЕРБ се нуждаеха отчаяно от  това да отклонят масово червени кметове от ген. Радев и да ги накарат да подкрепят техните кандидати. Само можем да подозираме на какъв натиск са били подложени градоначалниците и как са им били извивани ръцете за подобни действия. Живо чудо е, че един пречупи. И се опозори завинаги. Защото да подкрепиш Цачева наистина е като да си купиш фабрика на 8 септември. Независимо какво ще е развитието на политическите процеси е ясно, че ГЕРБ вървят надолу и чуват надгробните песни, които бележат края на тяхната хегемония.

Много дълго всички бяха в плен на върховната илюзия, че няма ляво и дясно в местната власт. В колективното медийно несъзнавано на България кметът се привиждаше като някакъв мениджър, експерт, освободен от идеите, който разсъждава в надпартийни термини. И много от политическите формации търсеха именно такива хора, за да ги избират на власт. Резултатът от това е потресаващ. Именно на това се дължи и феномен като "Генчо Генчев", социалист, който е готов да превие гръбнак пред Цачева уж в името на хората. БСП днес носи тежки рани от всичките си минали грешки и може би е време по принципа на "гневните млади мъже" от Англия преди години да се обърне с гняв назад, за да знае какво не бива да се повтаря. Аферата "Генчев" е и ясен знак за това какво ще очаква левицата, ако тя някога се изкуши да влезе в коалиция с ГЕРБ. Тези не търпят коалиции, те искат подчинение, искат върховно унижение. Те  не са партия, а организация за политически рекет. И заради това всеки такъв съюз би деградирал до нещо кошмарно. България днес трябва да върне политическите си разграничения, защото само те могат да бъдат ефективен отговор на политическите бури, които духат край границите ни. Но за целта партиите трябва да се променят. И най-вече БСП. Защото тя трябва да е партията, която да не търпи генчогенчевците. 

Нека да ходят в ГЕРБ. 

Там ще е сред себеподобни