Реформатори на повикване

"Десницата не е умряла, просто така си мирише". 

С тази легендарна реплика в края на 2013 година Любен Дилов-син се опита да опише болезнените гърчове около раждането на Реформаторския блок. Дясната сила, която, ако трябваше да вярваме на медиите на "Америка за България", щеше да преобрази страната и да накара умните и красивите да влязат в апокалиптична битка с мафията, увличайки след себе си всички бедни лузъри, които имат нахалството да протестират срещу високи сметки, а не за морал и съдебна система чиста като погледа на Христо Иванов, когато гледа журналистка от "Медиапул".

Три години по-късно миризмата на десницата май вече е от истинско разложение. Ароматът стана особено натрапчив, когато в порив на истински инстинкт за зрелищно самоубийство, представителите на Реформаторския блок алчно взеха последният трети мандат от Плевнелиев и с лакейски поклон поканиха Бойко Борисов да стане и техен премиер. Това е все едно самите троянци навремето да бяха отворили портите пред армиите на Агамемнон и да го коронясат веднага за цар.

Десницата в своя традиционен вид отдавна живее в отвъдното и сгъването на гръбнак пред ГЕРБ е просто поредното доказателство за това. В крайна сметка РБ се оказаха реформатори на повиквани. Политически кол-гърли, които служат за временно удоволствие, а след това и за бърза раздяла. Не напразно навремето Борисов ги покани в своето правителство - той прекрасно съзнаваше, че му трябва гумена кукла, която да рита до изнемога, за да оправдае всички безумия на своето управление.

Но плъховете първи напускат потъващия кораб. 

Днес венцехвалителите на РБ си намериха "нов десен проект" и сега се чувстват освободени да упражняват иронията си по поредното чудовище, което бе създадено с тяхна помощ. Защото българския десен все е невинен. Изсмукват вампирски един проект и се прехвърлят на следващия в паразитното си съществуване. Опасявам се обаче, че миризмата все още ги следва. 

От нея просто отърване няма.