В рамките само
на няколко часа вчера външният министър Даниел Митов се оплете в толкова много
лъжи, че, ако носът му растеше при всяко изричане на неистина, неговият сигурно
отдавна щеше да е достигнал до Ню Йорк.
Вчера Митов бе
притиснат до стената с документ, който го уличава във влизането в унизителна
сделка при която българските национални интереси се залагат на карта в името на
това Кристалина Георгиева да оглави ПРООН. Цената е възсолена - България отлага
с 22 години правото си да кандидатства за непостоянен член на Съвета по
сигурност на ООН, един от най-престижните международно постове. И, за да си
спаси кожата Митов започна да лъже зловещо.
Лъжа номер 1 -
България търгувала мястото в ООН в подкрепа на Бокова. Медиите на "Америка
за България" може и да се вържат на подобна халюцинация. Но е много
интересно едно - ако тази позиция е била изтъргувана заради Бокова, защо
господин министъра ни го казва едва сега. Имаше тежки мигове за Митов и за
Боросов, когато гадната опозиция ги пържеше сериозно, че не са си мръднали
пръста, за да помогнат на Бокова. Не беше ли тогава времето и мястото за Митов
да каже това, което говори днес? Щеше да запуши устите на опозиционните
чудовища и да изгрее като кротък пример за димпломатическа кротост и доблест.
Второ, когато
човек се съвсем малко назад, може да си припомни, че Полша всъщност в нито един
момент не е подкрепяла Бокова. А дори и да искала - такава подкрепа не зависи
от нея, защото генералният секретар се избира от Съвета за сигурност. Официално
поляците подкрепяха Мирослав Лайчак, който е словак, а страната му е част от
Вишеградската четворка.
Лъжа номер 2 ни
е поднесена в официалните мотиви, които Митов вкарва в Министерския съвет, за
да отложи решението. Там не е записано нищо за никакви сделки, за никакви
договорки. Официалният мотив е, че България трудно ще се концентрира върху три
големи събития, защото й предстояло председателство на ЕС и кандидатстване в
Съвета по човешките права. Тоест Митов буквално признава, че България върши
едно, ама официално си измисля други административни извинения.
И третата
опашата лъжа е, че в тази грандиозна афера не е замесена Кристалина Георгиева.
Това можеше и да мине на едно голо доверие, ако нямаше документ, който уличава
Външно в нещо повече от договорки. Всъщност от него можем да предположим, че
саботажът на Бокова не се е дължал само на некадърност, а бил част от някаква
сделка. Само че да се опитваш да лансираш отново Кристалина Георгиева, жена,
която изгърмя в гласуването за ООН, а след това позорно бе натирена от ЕК, е
израз на политическо безумие. Не че някой някога е очаквал от Даниел Митов
стратегическа мъдрост и интелектуален мащаб, но все повече почва да се разбира,
че Външно министерство в последната една година функционира като бюро по
трудоустройването на Кристалина Георгиева.
Митов е
министър в оставка, но това по никакъв начин не го освобождава от отговорност.
Само за две години той успя да натика българската дипломация в плаващите пясъци
на слугинажа и на безкрайните лъжи. Добре че идват предсрочни избори.
Време е
хората да кажат какво мислят за тази паяжина от измами и гаври с националното
достойнство.
No comments:
Post a Comment