Wednesday, January 18, 2017

"Кучите синове" на "Америка за България" и новата им визия




В мол "Парадайз", очевидно новата обетована консуматорска земя на колективното българско грантаджийско общество, тези дни се проведе култово събитие. Фондация "Америка за България" реши да надуе помпозно фанфари и да даде знак, че геополитическите турбуленции не са я заличили от българските земи.
Интересното е съвпадението на мизансцена. Именно на същото място, където преди десетина дни се учреди партия "Да, България", фондацията избра да излезе от прашното задкулисие и да демонстрира политическа мощ. Така чисто метафорично се създава усещането, че "Да, България" е нещо като политическо крило на "Америка за България". Това сега може да звучи скандално, но един ден ще се повтаря като най-банална истина.
Съдейки по информациите събитието е било помпозно. "Америка за България" е събрала в софийския мол над 600 свои партньори от над 75 градове, за да представи своята "нова визия". Тази фраза е като удар в главата. Тъкмо си представях, че нова визия означава плакати на Илиян Василев и Емил Джасим по боксерки, либерално горди, че оцеляват в епохата на путиниста Тръмп, но после видях, че имали предвид друго. "Вече няма да сме толкова тихи. Време е да говорим високо и гордо", изкрякала президентката на "Америка за България" Нанси Шилър.

Името на редовния медиен всезнайко и хибриден лапач Илиян Василев се появи в ума ми неслучайно. Наскоро редовният разобличител на конспирациите на Кремъл и на цената на водката написа мелодраматичен текст в който се ожали буквално, че "битката срещу "лошите западни фондации" е схема на Москва". Разбираемо е, че стипендиант на "Америка за България" си пази хляба, но в статията му имаше нещо потресаващо, а именно жалостивия тон. Написан от позицията на някаква върховна жертва на несправедливите исторически обстоятелства и неправилния свят, Василев се късаше косите как тази битка била привнесена отвън и тя била срещу инакомислието, което иначе нямало да има кой да го финансира. Вярно е, че в съзнанието на подобен тип анализатор всичко е схема на Москва - обвинението срещу Трайчо (схема на Москва), победата на Радев (схема на Москма), мис "Януари" на "Плейбой" с малък бюст (схема на Москва), но все пак подобни грантови стонове са интересни за наблюдаване.
Грантовата позиция на жертвата обаче веднага може да бъде разобличена и то с данните, дадени от самата шефка на "Америка за България" - Шилър посочи, че от 2009 година досега нейната организация е инвестирала над 186 милиона у нас за "развитие на българския потенциал". Някой ден ще се занимаем подробно и с голяма част от културните проекти на "Америка за България", защото там си струва да бъде ровено, но засега ще ги оставим встрани и ще отдадем желанието за инвестиции в тази сфера на един хуманизъм по-голям от четките на Росен Плевнелиев към Барак Обама. Но дори да приемем, че само половината от тази сума е била дадена не за култура, а за "развитие на гражданското общество" веднага можем да си представим какъв финансов разврат и мощ осигурява една такава свръхголяма фондация на определени хора у нас. Защото повечето им проекти в тази сфера не могат да бъдат определени като нещо, което оставя трайна следа, с изключение на това, че те нацвъкаха из обществото хора, които се самоназначиха като носители на експертиза по всичко, без да имат реални знания и като основни господари на морала, докато се държат като джебчии в трамвай номер 22.

Неправителствените организации сами по себе си не са заплаха, особено като са посветени на мисията си. Но присъствието на свръхфинансово подплатено чудовище като "Америка за България" напълно изкривява това, което би трябвало да наричаме "публична среда", но вече е леко неприлично понеже Антоанета Цонева се е самоназначила за неин пазител и култиватор. Наливането на толкова много пари, с неясна цел и смисъл, изкривява и медийният пазар, както и политическата система, защото се оказва, че една фондация, която носи гордо името "Америка" в името си по заобиколен път налива пари и в политически партии и цели идеологически идеи.
Веднага даваме пример.
"Икономедия", перлата в короната на империята на Прокопиев, медийната му анаконда, пусната да разчиства терена пред невероятния му апетит, например, издател "Работническо дело" и "Вяра в комунизма", ох, пардон, на "Дневник" и "Капитал" има спечелен грант от "Америка за България" на стойност 3 милиона лева за период от три години. Това изобщо не са малко пари. Но коварството е в заглавието - фондацията официално ги дава по перо "Дигиталните технологии в подкрепа на качествената журналистика". И, разбира се, след това много широко си затваря очите, че тази "качествена журналистика" не се задоволява по никакъв начин само да отразява обществените процеси, а съвсем откровено се бърка в тях и дори служи като политически икубатор за поредните десни ГМО-партии. Достатъчно е несвикналият с грантовите токсини читател да отвори произволен текст на "Дневник" или на "Медиапул" (друг носител на тлъст грант на "Америка за България") на тема "създаването на "Да, България", за да види, че там "качествената журналистика" е изнасилена, кастрирана, разпорена и канибализирана. От времената на тоталитарната преса в българската медийна среда не се бе раждало такова мистично опиянение от сбирката на една шепа фондационни храненици, която си мисли, че е в състояние за още един тур да излъжи десните зомбита и да ги изпържи в котела на своите измами и интриги.
По същество медии, които са захранени с американски пари пряко влияят върху политическите процеси у нас. И това докато анализаторите, финансирани с парите на същата тази фондация, ден и нощ хвърлят къчове, че всъщност Москва коли и беси по нашите географски ширини. Ако смятате, че това е нормално, тогава сте готов да кандидаствате за грант, почти е сигурно, че ще ви одобрят.

Помислете и за друго - как става така, че "Америка за България", фондация, която твърди, че е политически необвързана, хвърля основно пари на психодясното и на десницата по принцип. Съвсем очевидно е, че нещо в поставените цели и реалните резултати зловещо се разминава. И аргументът "ама те дават парите прозрачно" изобщо не е адекватен. Защото очертанията на паразитната прослойка, която грантовете са създали вече личат със своя нечистоплътен блясък и този "грантов елит" се превръща в политическо оръжие във времена на криза, каквото очевидно е сега. Това е опит за имплантиране на вредни идеи и лифтингирани схеми в изтощената плът на българското общество, което този път трябва да повярва, че протестърите, които върнаха Борисов на власт през 2014 година сега вече искрено ще се борят с него, въпреки, че му целуваха коленете за съветнически заплати. 
Четейки за събието обаче аз се замислих  каква ли е причината, ни в клин, ни в ръкав, няколко дни пред смяната по върховете в САЩ, демоничната организация да събере всичките си стипендианти, за да им помпи оптимизъм и позитивно мислене, плюс капка порочно самочувствие. И отговорът е много прост.
Очевидно всички храненици в последните няколко месеца са преживели сериозен стрес, че ще трябва да си търсят истинска работа и е било време за фанатичен кризисен пиар. Вече си създадоха партия, сега е време да уверят и гражданите си, че няма да ги пуснат на трудовата борса, а ще продължи да капе за тях в трудните времена и няма никой да ги унижава с обикновена работа.
 Сега вече съм спокоен и за новото лого на фондацията - " "Американският оптимизъм среща българския потенциал". 
Преведено ще рече - тия за нищо не стават, но нали са наши кучи синове...


No comments:

Post a Comment