Порнодиректорът – огледален образ на Кунева

Една шокираща и скандална новина тези дни разкри в дълбочина колко прогнили са основите на обществото в което живеем. Директорът на 51 СОУ "Елисавета Багряна" в София Асен Алексанров пусна свои голи снимки в сайта на училището си, вероятно неволно. Фотосите стояха в мрежата не повече от 20 минути, но все пак бяха видени от достатъчно ученици, родители и случайни посетители. История като тази не може да остане в тайна и вестниците вече гръмнаха с нея. И само за уточнение - това не е жълта новина. Много хора обичат да крият виновната си и мрачна съвест с такива обвинения. Това е новина-диагноза, рентгенов поглед върху дълбочини до които журналистиката рядко стига. Голият директор и неговата фотосесия е мрачен образ на моралната покруса до която е стигнала България, една страна останала без стойности, без авторитети, без ценности и заради това е израз на извратена нормалност един директор да се развява по порнофотоси и да им дава макар и случайна публичност. Заради това нека да бръкнем по-надълбоко в тази история, в нея има повече от пикантност, можем надникнем отвъд сензационното и да открием метафоричния смисъл на състоянието на българската нация.

Разходката из Гугъл за Асен Александров е като пътешествие до бонбонения и розов рай. За него са натрупани редица прилагателни - "един от най-обичаните директори", "медийно отворен", "директорът на училището в което дори първолаците влизат трудно заради големия наплив". Именно тази журналистическа популярност и "отвореност" прави Александров съветник на министъра на образованието Меглена Кунева. Сделката е изгодна - вицепремиерката трупа медийни точки, а Александров доразвива кариеристичните си амбиции, които знае ли човек е можело един ден да го доведат до идеята самия той да стане министър.

Репортажите за него, услужливо пуснати на електронната страница на училището, се отличават с такъв развихрен патос, че човек започва да губи ориентири за това кое е реално и кое не. Репортаж в "Стандарт" от 2007 година твърди, че самият факт, че Александров се е родил точно срещу училището в Годеч е някакъв знак от съдбата. Журналистът, който е писал одата описва директора като някаква удивителна смесица от технократ и бохем. Първата компонента служи, за да бъде изографисан като удивителен мениджър, а втория, за да се вкара малко арт-светлина в потискащата картина на кариеризъм, макар и описана с възторжени прилагателни.

В сайта на училището има един много любопитен раздел "Медиите за нас", където, разбира се, са показани основно телевизионни изяви на Директора, технократ и бохем, по всеки въпрос от вселената. Дори има интересно видео от 2014 година в което Александров говори за "опасностите във виртуалното пространство". Кой да подозира, че само три години по-късно самият директор ще се превърне в една от тези опасности със своето аматьорско порновдъхновение. Този клип в неговия канал в ю тюб обаче е гледан само 28 пъти, ясен знак, че учениците много-много не се интересуват от медийните похождения на директора си. Очевидно е обаче, че Александров е влюбен в своя образ, защото той обилно присъства на сайта. Така че еротичните фотографии май са били една неизбежна следваща стъпка в тази егоцентрирана кариера.

И още малко факти около личността на личния съветник на Кунева - някаква нещастна ученичка е била принудена да взима интервю от кандидата за порнослава и в него Александров откровено си признава, че от най-ранни години го е влечала кариерата на артист или певец, но после е трябвало да се задоволи с баналната математика. В светлината на новото амплоа с което е блеснал директора трябва да направим извода, че артистичните страсти очевидно никога не са го напускали докрай и са получили своята изява в подходящия момент.

Спускането в бездната на Гугъл показва, че Александров ефектно се е въртял не само около полата на Кунева. Още при Сергей Игнатов като министър на образованието кандидатът за порнослава е ръководил проект, наречен помпозно УСПЕХ, а зад абревиатурата се крие локумената фраза " Училище за Себеутвърждаване и Подготовка към Европейски Хоризонти" (убеден съм, че мозъкът на някой чиновник се е изпържил докато измисли всичко това). Още от времето на Игнатов Александров се върти като съветник из коридорите на властта и нищо в тази възходяща кариера не предполага, че нейният носител е таен кандидат за еротична слава и че занули имиджа си така ефектно само с няколко скандални фотоса. Форумите под новината за УСПЕХ (това звучи като абревиатура на потайна шпионска организация от първите филми за Джеймс Бонд) обаче са пълни с добре мотивирани съмнения, че целият този проект е просто една доячница на пари, опит да се изстържат едни допълнителни 100 милиона лева, които да се разпределят от лоялни на властта приближени. Ако приемем, че това е вярно, то е ясно защо Александров се е натиснал да става съветник и на Кунева - който един път е вкусил сладостта на европейското финансиране след това се превръща в аналог на пристрастения към хероин, винаги жадува и бленува за него.

Тази ефектна кариера нямаше да бъде толкова метафорична, ако не беше разположена в България, страна, която образователните статистики поставят все повече в дъното на класациите си. Тестовете на PISA от декември 2016 година разкриха нещо ужасяващо - 30 на сто от българските деветокласници са функционално неграмотни по предметите  - тоест изобщо не разбират какво им се преподава. 41,5 пък са функционално неграмотни в друг смисъл - те могат да четат, но не са в състояние да осмислят прочетеното или да го разберат. PISA разкри и друга ужасяваща реалност на българското образование - то не осигурява социална мобилност. Тоест ученици от бедни семейства не могат да се измъкнат от влиянието на средата си. Лошата семейна среда в България обрича на трайна бедност и вечни мъки. Образованието, един от малкото реални инструменти за измъкване от тази кал, у нас не функционира така. Което означава, че образователната система пет пари не дава за тези ученици, както и, че не е в състояние да мотивира учителите да се загрижат. Именно това разкрива, че училището е нас е инструмент за неравенство, а не за даване на шанс. Образованието оставя бедните деца без никакъв шанс за успех и това е бомба, която тепърва ще нанася щети върху обществото. Неравенството е най-очевидно в образователната система, но държавата систематично отказва да признае този проблем или го адресира с общи, мегленокуневски фрази, които карат случайния зрител да иска да се обеси.

И заради това новината за директора и порноснимките е като реактив, който ни разкрива двата свята пред очите ни. От една страна са лъскавите технократи, които бичат нефункционални европроекти и се мазнят на силните на деня, а от друга кошмарът на ежедневното образование, скъсал нервите на не едно и две семейства. От една страна са костюмарите, които си поръчват изящни медийни свирки, а от друга обикновените учители, които се чудят как да изкарат месеца и са залъгвани от време на време от някакви 10 процентови увеличения на заплатата, все едно те ще решат проблемите на системата. Ние имаме образование в което технократите-порноактьори се вписват идеално, защото знаят къде да навеждат гръбнаците си и къде да гледат влюбено като така си осигуряват блестящи кариери без реално покритие. И за този извод не ни бяха необходими един комплект от порноснимки, но те прекрасно разкриват лакираното лицемерие, скритите пластове, които обикновено не ни се показват. От една такава история и нейното дълбочинно проследяване разбираме, че именно кандидатите за порнослава за тези, които се опияняват от идеята за "реформи" и не спират да дрънкат за тях, защото зад фасадата на тези общи приказки могат най-ефектно да скрият собствените си морални дефицити. 90 процента от българският народ вече щом чуе за "реформи" започва да псува сърдито, защото по кожата на гърба си разбра, че с това му казват, че ще стоварят нов тон павета върху него, а когато започне да протестира ще го обвиняват, че не разбира големия смисъл на политиката. Заради това Асен Александров трябва да бъде изучаван - той е метафора за политическото и моралното падение. Защото трябваше да дочакаме една грешка, за да видим какво се крие зад надутите клишета и кухата словесност.

Да си учител е върховна отговорност и висш морален дълг. Това е професия за призвани. За хора с мисия и цел, за хора, които искат да видят и формират бъдещето тук и сега. Стотиците великолепни учители не заслужават да бъдат свеждани до един потенциален порноактьор. Но пък е време да почнем да си говорим за някои процеси с разяждащия език на истината, а не със тихата злост на премълчаването. Нима човек като Александров вече има място в образователната система? Нима трябва да се примиряваме с хора като него? Именно от подобни образи тръгна нашата трагедия, защото по време на прехода те изплуваха на повърхността и повярваха, че историята винаги ще бъде на тяхна страна.

Време е да им покажем, че това не е вярно.