Св. Христо
Иванов, този, чието име трябва да се изговоря с молитвено придихание, либерален
блясък в зениците и антикорупционно кресчендо, тези дни получи съдебна
регистрация на своята партия "Да, България". Този юридически акт си
заслужава да бъде отбелязан. Партията, която настоява за яростна борба с
корупцията, за това да има законност и правилата да важат за всички, минава
през съда за 17 дни. Това е космическа, направо свръхсветлинна скорост. Толкова
бърза партийна регистрация историята на прехода просто не познава. Останалите
формации чакат по два, три, четири месеца. Тук обаче случаят е различен.
Св. Иванов
подава документи на 13 януари, а на 30 партията му е готова, сега й остава само
бързичко да подаде регистрация в ЦИК и да се яви на избори. Тази бързина мирише
съмнително. Навява лошо усещане за схемаджийство при това осъществено пред
очите на широката публика. Ако приемем, че днес основем свръхконсенсусната
анти-статукво партия "Да на бирата", то регистрацията трудно ще ни
излезе по-рано от два месеца. Оказва се, че в България има правосъдие за наши и
за ваши. А "Да, България" очевидно са от нашите. Защо да не дадем на
антикорупционните ангели и либералните светии едно рамо, та белким добутат поне
до държавна субсидия, за да се кротне малко грантаджийската мисъл и да се
поуспокои, че все пак отнякъде ще падат пари и няма да има нужда да се
регистрират в бюрата по труда.
Но няма как да
не ни направи впечатление тази ефикасна подлост. "Да, България" от
първите си стъпки приема да й дадат едно рамо тук и там. Което сигурно нямаше
да прави впечатление, ако не бяха кресливите декларации за морал и патетичните
клетви, че в тях е ключът към промяната. Приемането на преференциално отношение
вече е началото на тумора на корупцията. И е интересно, че първи на неговото
тъмно очарование се подаде именно "антикорупционната" партия.
А след
това си ги представете в управлението...
No comments:
Post a Comment