Трета седмица ще мине вече откакто текат преговорите за
съставяне на правителство. И човек не може да си пусне телевизора вече без да
види как някой представител на бъдещата коалиция (навъсен патриот или гербаджия-технократ)
говори пред младите репортерки за "сближаване на позиции" или за
"постигането на баланс", а недай си боже и за "дискусия около
приоритетите". Въпреки, че коалицията Борисов - патриоти извади нещо като
програмен документ от 21 страници, повечето нечитивни, а други приличащи на
откровен чиклит, оказа се, това не е достатъчно, а разговорите продължавали,
продължавали, за да има защо журналистите да висят в парламента и да се чудят с
какво да убиятн времето до поредното дежурно изявление. Из въздуха се носят
като привидения коалиционни формули, имена на министри, разпределение на
ресори, ври и кипи, но колкото и да се опитва случайният зрител на този процес
не може да се отърве от усещането, че това е някаква форма на висш политически
театър. Защото, ако бъдещето управление наистина се съставя въз основа на
конкретни принципи, ярки идеи и политическа мотивация, която да издържи 4
години, то защо Борисов изобщо е губил време да предлага на Корнелия Нинова
Деница Златева да остане в кабинета на ГЕРБ като вицепремиер, който отговаря за
европейското председателство. Дори и да приемем, че това е една от темите по
които има консенсус, то опитът за привличане на човек от опозицията във властта
говори, че май не се търси формула за ярко управление, а за политическо
оцеляване. Борисов добре разбира, че историческия показалец сочи към него и не
създаде ли правителство няма да успее да излезе без големи щети от скандала.
Той се пече и на друг огън - по един или по друг начин досега ГЕРБ два пъти
падаха предсрочно от власт, а това е трайна политическа травма по нашите земи.
Заради това лидерът на ГЕРБ се опитва да намери максимално широка основа за
следващия си кабинет, но пък нейното търсене веднага издава идеологическите
дефицити. В България се оказа опасно да си победител, защото отговорностите
стават все повече, а историческите обстоятелства все по-объркани. И това е
основната причина театърът "преговори" умишлено да бъде проточван
отвъд границата на историческия абсурд. Програма има, но преговорите продължават.
За какво? В името на какво? Вече заплатите ли си договарят или парцелират
корупционното пространство? А може би това е някакъв перверзен опит за
виртуална политическа реалност. Електоралните овце трябва да бъдат убедени, че
имат като избраници хора, които не се хвърлят веднага в коалиционната спалня,
ами искат сериозни нежности преди това, защото не се леки, а си тежат на
мястото.
Всъщност имитацията при създаването на управление е
естествено продължение на имитацията на държава в която живеем. Правителство,
което възниква в лъжа и в театър, може да произвежда единствено подлост и
симулации. И това сигурно щеше да е смешно, ако не представляваше фаталната
диагноза на загниването на нашето общество. Самата България от години прилича
на имитативен продукт. Уж държава я има, тя е тук, уж се водят преговори за
това как да бъде управлявана, а в най-кризисните моменти се разбира, че тази
държава е в ръцете на откровени мошеници и те я използват за прикритие, а не за
развитие. Ето как в Хасково хората са пили вода с уран повече от половин година
докато министерствата са си налягали парцалите. Това е един от симптомите.
Остави хората да се тровят, защото иначе могат да ти търсят отговорност. Кой
знае колко дребни партийни душици, облечени в бюрократична аура са крили, за да
не им нарушат спокойството, извоювано с тежки преговори и коалиционни
споразумения. Това, казваше Велислава Дърева, вече е само спомен за държава.
Ние живеем единствено в спомена и заради това всеки сблъсък с имитацията на
държавата е болезнен, остър и прилича на махмурлук. И заради това сега ще
оставим патриотите и ГЕРБ да се правят, че преговорят, за да видим какво ни
причинява живота в спомен за държава, държава, която отдавна я няма в
реалността.
Ето преди десетина дни в имитацията на държавата стана
известен жесток случай. Случай, толкова потресаващ и разтърсващ, че в първия
момент в който чух за него си помислих, че някой е сбъркал и е съобщил за сюжет
на Стивън Кинг като новина. В хоспис в Елин Пелин възрастни хора са били
упоявани, връзвани и държани под ключ и всичко това, за да може ръководителката
на дома доктор (доктор, представете си!) Йорданка Неферова да ги кара да
приписват имотите си на нея. Покрай този случай се чуха зловещи истории, които
биха изплашили дори и Краля на ужасите. Възрастен човек по цели месеци е бил
държан упоен и надрусан с диазепам е бил закаран при нотариус да прехвърли
къщата си на докторката. Гледах по телевизията жертвата. Той откровено си
призна, че не е знаел какво прави, че психопатите, които е трябвало да се
грижат за него са умишлено са го довели до неадекватно състояние, за да
подчинят волята му напълно. Обясни, че са го държали без телефон. Без нищо.
И все пак, струва ми се, тази кошмарна част от историята
е по-лекият хап за преглъщане. Най-отвратителното се случва след разплитането
на мрежата за тормоз на възрастните хора. Кметът на Елин Пелин Ивайло Симеонов
с удивление разбра за наличието на такъв дом на територията на неговата община
след като медиите изнесоха случая. Но в случая не казваме това, за да
обвиняваме кмета или да го държим отговорен за това невежество. Той не носи
вина, защото нищо в неговите задължения не му вменява такъв контрол. Изведнъж
се оказа, че у нас зее жесток правен вакуум. Такива хосписи съществуват напълно
в нерегулирана среда. Всеки сам за себе си. Дори това, че Районните здравни
инспекции би трябвало да ги контролират нищо не означава, защото повечето от
тях трудно поддържат такъв капацитет. Оказа се, че самотните възрастни хора са
оставени на произвола на съдбата. Никой не поема реална грижа за тях и
резултатът е, че социални вампири като доктор Неферова, сина й и редица други
още са се наместили като паразити-убийци в тази празнина. Те са автентични и
класически хищници. По-късно се разбира, че в схемата има намесен и полицай,
който е проверявал в полицейските архиви кои от постъпилите в хосписа имат
преки роднини и кои не. Това упорито напомня на сатанински култ. Възрастният
човек ти се доверява, но хищниците вместо да поемат грижата за него се
интересуват единствено от имотите му, а след като жертвата им припише всичко,
знае ли какво става човек. В една от агенциите излезе информация - за по-малко
от година в хосписа в Елин Пелин са починали 9 души. Не формулираме обвинение в
убийство, но знае ли човек как са се грижили за хората, които вече са им дали
всичко и съответно са били непотребни и ненужни. После се разбира, че зловещата
докторка има още един хоспис - в Банкя, а пък косата на читателя може да
настръхне само като се опита да си представи колко ли още такави зловещи
заведения има из страната.
Ценностите на едно общество си личат най-вече в грижата
към най-уязвимите, към пострадалите, към ударените от живота. И виждаме, че
точно в това отношение в България има черна дупка. Изоставени хора, алчни
търговци на смърт, корумпирани ченгета, а и нотариуси, които са в състояние да
приемат подписи от очевидно дрогирани и замаяни хора. Някъде по веригата е
можело да се появи грам човешко съчувствие, някаква съпричастност, някакъв
вопъл, но не. Схемата се разплита, защото един от обитателите сам отказва
повече да пие хапчета, намира си телефона и подава сигнал. Всички останали са
мълчали. А имитацията на държавата изобщо не се е интересувала от този процес.
Там, където е трябвало да има постоянни проверки,
непрекъсната регулация, е зреело единствено бездушие. В България държавата се
сеща да реагира единствено в миговета на пълна катастрофа. Като онова, което
стана в Хитрино. След това обаче темата се погребва, имитацията пак изпълзява
от мрачната си бърлога и красивите приказки остават единствено по страниците на
вестниците. А самотните възрастни хора пак са изправени пред жестокия избор как
да завършат живота си - изолирани отвсякъде или в капана на упоителите и
алчните за имоти директори на хосписи.
Едните, по върховете предлагат единствено имитация,
другите, ударените, имат взимане-даване с най-първосигналната реалност, онази в
която те са жертви и могат да бъдат единствено такива, защото няма кой да
помисли за тях.
Понякога се чудя как тези две Българии съществуват
съвместно. Истинската паралелна държава е държавата на изоставените, на
измамените, на огорчените, на всекидневно ограбваните, на хората, останали без
глас, отчаяни и пуснати в студа да се оправят сами. Кой както намери. Ето защо
ми е трудно да гледам имитация на политически преговори и коалиционни театри,
разигравани по медиите. Те нямат нищо общо с реалния живот, с озъбения студ.
Имитацията произвежда лъжи. А лъжите са най-коварната отрова. Защото те не
спасяват хората от проблемите им. А са допълнителната упойка, която всички
поемат. И си мислят, че нещо може да се оправи преди имитацията да бъде разбита
на малки части.
No comments:
Post a Comment