Monday, May 01, 2017

Александър Симов, БСП: Очаква ни антисоциално управление




Народният представител от ПГ на „БСП за България“, член на Изпълнителното бюро на партията и журналист Александър Симов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 1 май Ден на труда и международната работническа солидарност и празник на левия печат в България.

- Г-н Симов, на 1 май отбелязваме Денят на труда и международната работническа солидарност, смятате ли, че е защитен трудът на хората в България днес?

- За съжаление трудът на хората по никакъв начин не е защитен. Работниците са оставени да се оправят сами в една изключително трудна и много зловеща обстановка. Самият факт, че в България, в 21 век, имаме проблем с неизплатени заплати в продължение на шест месеца, година, даже две - означава, че работникът не е приоритет на нито една политика. Фактът, че самият работодател може да не дава заплати и от това да не следва нищо за него, също означава, че трудът не е защитен по никакъв начин. Той не е приоритетен, хората нямат елементарна социална защита. Единственият случай, когато се сблъскваме с този проблем е, когато четем поредната новина за затрупани в някоя мина работници , защото собственикът е спестил от средства за безопасност. Опасявам се, че от ден на ден все повече стихотворенията, които са писали Смирненски и поети от неговия ранг за черния робски труд, се оказват на практика в нашето съвременно ежедневие. Считам това за абсолютно ненормално.

- Тази година първомайското-митинг шествие на БСП е под мотото „За справедливо заплащане на труда! За българско производство!“, какви законопроекти подготвяте от ПГ на „БСП за България“ в полза на трудещите се?

- Българското производство е сърцевината на нашата платформа. Основната идея, която трябваше да зададе малко икономическа мощ на България, да припали двигателите на икономиката - беше за защита на българското производство. Да бъдат накарани големите например търговски вериги да продават основно български продукти. Да бъдат накарани големите например търговски вериги да продават основно български продукти. Не е нормално да влезеш в магазина, в който се предлагат полски ябълки, македонски домати, гръцки лук, да не намериш български картофи, тъй като производителите им се отчайват от ниските цени на прекупвачите и предпочитат да ги изхвърлят в реките или на бунището, тъй като нямат изгода от тяхното продаване. Ще депозираме законопроект за допълнение към Закона за храните за защита на българското производство. Това ще бъде знак, че от БСП не се отказваме от предизборните си обещания и ще работим в полза на това, което сме заявявали. Колкото до другите инициативи в полза на работещите, по предложение на БСП, парламентът прие да има Анкетна комисия, която да разследва, да проучва всички случаи на неизплатени заплати на работници и да се вземат спешни законодателни мерки в това отношение. Не стига, че доходите са малки, не стига, че България е най-бедната страна в ЕС и продължава да бъде такава с години, ами и хората не си получават парите. За каква социална сигурност можем да говорим, за каква сигурност изобщо? Тази Анкетна комисия бе приета, което показва, че БСП започва още от първите дни и седмици на парламента да изпълнява своите обещания и да се бори за тях.

- Ще бъде ли социално чувствително следващото управление на страната, какъв е вашият коментар за политиките на бъдещото правителство по отношение на работещите хора?

- Опасявам се, че следващото управление ще бъде антисоциално във всеки един аспект на тази дума. Нека да ви припомня какво каза само преди няколко седмици Владислав Горанов. Той каза, че справедливостта е класово понятие, т.е. не е необходимо тя да бъде постигната на всяка цена. Класово понятие ще рече, че Владислав Горанов и други такива като него, ясно се изживяват като част от някакъв икономически елит, от класата на богатите и считат, че справедливостта е някакво мрънкане на бедните и то трябва да бъде пренебрегнато. Не мисля, че огрубявам това, което ни каза той с едно изречение. В този смисъл каква социална политика и насоченост да очакваш от хора с подобно мислене и отношение? Свидетели сме на едно управление, което ще потъпче всичките си обещания и няма да предложи нищо на работещите хора и на уязвимите социални групи. Само като пример ще дам, че Патриотите, които година и половина развиваха своя социален профил с хубавата си идея минималната пенсия да стане 300 лв., когато „помирисаха“ властта, когато предусетиха пред себе си хоризонта на министерските кресла, се съгласиха тя да бъде само 200 лв. и потъпкаха обещанията си. Оттук нататък от подобно управление не може да очакваш нищо смислено.

- 1 май е празник на левия печат в България, какъв е интересът на българите към него и каква е тенденцията в последните години?

- Лявата журналистика извоюва своето място и започна да става все по-интересна и да дава една друга, различна гледна точка от това, което се случва в България. В първите години на Прехода имаше поле за партиен печат, за политическа журналистика. Получиха се остри сблъсъци. После по-комерсиалната журналистика измести тази тенденция и известно време живеехме с илюзията, че политическата едва ли не трябва да бъде поставена на второ място. Сега, когато геополитическата буря разтърсва света, се вижда, че лявата журналистика има своето изключително място в българското общество. През левите журналисти, през левия печат, хората могат да се запознаят с алтернативни гледни точки за това, което става не само в България, но и това, което става в света.
Пикът на това, че има нужда от друго критично мислене беше през 2013 г., когато започна онзи пърформанс, наречен „Революция на умните и красивите“ и когато стана ясно, че една част от българското общество се опитва да узурпира моралното говорене. Едва ли не, че има една единствена гледна точка и само тя е актуалната и съвременната. Именно тогава се оформи една критична група от журналисти, имената, на които знаят повечето българи. Те дадоха съпротива на подобно нещо и оттогава имаме един нов възход на лявата журналистика и на новия печат. Той намира нови читатели, успява да стигне до нови аудитории, до млади хора и това е процес, който ще наблюдавам с интерес в близките години.

- Мотото на празника на левия печат е „За свободата на словото!“, застрашена ли е тя според Вас?

- Изключително застрашена е. Тук свободата на словото е притисната от две посоки. Задаващото се управление се опитва да потъпче медиите и да накара българите да не се интересуват от това, което се случва. Пресен пример за това е, че новите управляващи и бъдещето мнозинство изместиха по БНТ 2 парламентарният контрол, който 27 години беше даван по Канал 1. БНТ 2 е телевизия, известна с това, че не се гледа почти от никого. Тук вече говорим за отношение, за опит да се скрие информацията, политическият процес да бъде изместен някъде в ъгъла, да могат да се вършат безобразия далече от очите на публиката. Премиер ще стане човек, който навремето още в първия си мандат реши да пише писмо на главните редактори на медиите, за да ги пита дали някога ги е цензурирал. Това си е висша форма на политически натиск и на извиване на ръце. В сегашната ситуация имаме и една друга линия на атака срещу свободното слово. Само преди няколко седмици някаква фондацийка, щедро финансирана от друга отвъд Океана, изведнъж извади някакво проучване за антидемократичната пропаганда у нас, в която бяха изследвани основно и само леви издания. Тези хора извадиха един фашистки доклад, пълен с цензурни елементи. Те изкараха правото на друго мнение антидемократична пропаганда. Това е много перфиден, циничен начин да се опиташ да задушиш свободното мислене и мнение у нас. Свободата на словото днес е ценност, която трябва да бъде отстоявана от много страни и това е другият голям смисъл на лявата преса.

- Какво ще пожелаете на всички трудещи се хора в България по повод 1 май?

- Искам да им пожелая да не губят своята надежда, че една друга България е възможна. Сега ще ни се наложи да живеем сигурно една година в управление, което ще потъне в лъжи, интриги и в измами, но съм убеден, че тази друга България от ден на ден става все по-възможна. Когато хората се обединят, открият своето съвместно недоволство, могат да извършат чудеса. Пожелавам на всички трудещи се у нас, да не униват. Възможно е да има социална България и тя ще бъде осъществена.

No comments:

Post a Comment