Отричането на 9-ти септември постоянно ражда неонацизъм

На 9-ти септември сутринта Братската могила в Асеновград осъмна осквернена. Нощните хулиганчета си бяха свършили добре работата - паметникът посрещна утрото с хитлеристка свастика и с надпис "Умрете, боклуци" (запетайката разбира се отсъстваше, защото очевидно фашагите смятат синтаксиса за свиреп болшевизъм). Неизвестните поругатели бяха оставили и други следи за присъствието си в още един "поздрав" - "Честит празник, мърши" (запетайката пак отсъстваше) и две цифри - 14 и 88. Това е неонацистки код. 88 идва от осмата буква в латинската азбука и трябва да се чете "Хайл, Хитлер", а 14 отправя към 14-те първи думи в един неонацастки манифест, които се отнасят за това, че основната задача на последователите на германския мустакат сатрап е да подсигурят бъдещето на бялата раса.

Четири дни преди 9-ти, този път в Пловдив поругана осъмна плочата на легендарната Лиляна Димитрова. Там ръката на неонацистите бе оставила друго послание - "Хитлер беше прав". Атаката е целенасочена. Димитрова е от легендарната група на петимата от РМС, група от съвсем млади хора, загинали в съпротивителното движение. Обградена от полицията Лиляна Димитрова се самоубива. Едва на 25 години. И на нейната плоча да напишеш това за Хитлер е повече от гавра. Това е безнравствен цинизъм.

Разказваме тези две истории от 2017 година, защото има не само символична, а съвсем пряка връзка между неонацистката бесовщина и 27-годишният опит датата 9-ти септември да бъде омърсена, принизена и изличена от историческата памет на хората. Всъщност свастиките са са естественото продължение на рестутските стонове пред Паметника на съветската армия, духовното продължение на делото на Асен Генов-Пикасото и на цялото психодясно, което счита битката с паметници за оргазмичен смисъл на своето политическо битие. Проблемът обаче е, че след обикновените хулигани винаги идват нацистите, които изразяват това, което умните и красивите си мислят, но не смеят да си признаят. Реабилитацията на фашизма във всичките му форми може да ражда само чудовища. И днес чудовищата са нападнали Братската могила на Асеновград, утре ще се появят на други места, защото никой не се опитва да ги спре, напротив - толерират ги, глезят ги, флиртуват с тях и ги карат да се чувстват значими. Че нали след 1944 година всичко било кошмар, гадост и ужас. Това означава, че жандармеристките зверства преди тази дата трябва да са били нещо символно, демократично, смислено и направо европейско. И днес точно това настроение дава своите отровни плодове. Нека бащите на неонацизма у нас да му се насладят хубаво - техните наследници вървят смело по стъпките им. Сигурно останалите живи легионери в момента се хващат за сърцата от радост, че таквизи юнаци продължават делото им...

Поради тази причина много харесвам обясненията на лицемерното дясно за 9-ти. Тази година то звучеше така: "Девети е дата, която дели хората". Ама, разбира се, че ще ги дели. Нали от 27 години обединените усилия на грантови анализатори, десни шамани и публицисти водят към това разделение и то с патологична страст. Никой не е насочил пистолет към слепоочията на адептите на прехода да приемат управлението след 9-ти септември или да го венцехвалят с патоса на пролетарския поет Спас Гърневски. Но когато откажеш да признаеш, дори и само пред себе си, че преди 9-ти България е една немодерна държава, затънала в геополитическо блато, станала съюзник на Хитлер, обявила война на САЩ и Великобритания, преследваща хората с леви идеи и плащаща за отразяните им глави, тогава трябва да поемеш отговорност и за възраждането на ненацизма или поне да си купиш тениска с надпис "Хитлер беше прав", за да ни автентичен пред света. И като казахме Гърневски нека да припомним, че само ден преди 9-ти септември той и негови колеги се изтъпаниха в парламента, за да пръснат поредната порция отровни слюнки за историческата дата. Очевидно Гърневски и сие са били чути и разбрани. Осквернената братска могила в Асеновград е доказателство за това. А отровата продължава да се лее - в началото се твърдеше, че комунистите са избили хиляди след 9-ти, после десетки хиляди, а днес вече се говори за стотици хиляди. Знайни и незнайни стари седесари от канавката на историята в която са попаднали твърдят, че 45 години комунизъм били по-страшни от турското робство, че Вапцаров правилно бил разстрелян като терорист и какво ли още не. Вече живеем в свят на подменени стойности и ценности. И да 9-ти дели България, но причината е в този злостен хор на оплювателството, който реабилитира фашизма напълно и даде свидетелства за невинност на не едно и две чудовища от нашата история. А истинското отношения не се формира с хорър-поезия, а с ясна сметка за това какво се е случило и каква е промяната тогава. Някои я наричат революция и аз съм склонен да се съглася с тях. Революциите винаги са полярни, но обществата помъдряват, когато се научат да ги разбират. Всичко останало ражда неонацизъм.

Датата 9-ти е добър повод да сетим и за 7-ми септември. Тогава е рожденният ден на Тодор Живков. Историята тепърва ще го оценява истински. Тодор Живков обаче се оказа най-големият късметлия в българската политическа история. Не стига, че беше най-дълго управлявалият лидер в през 20-ти век, ами в края на живота си видя как много хорат които проклинаха неговото управление, горчиво съжаляват, че той не управлява България. За мен датата 7-ми е добър повод за преоценка на всичко край нас. Както и за формулирането на най-големия парадокс, на най-големия кошмар на десния ум в България - защо много хора до днес си спомнят с носталгия за Живков. Отговорът е катастрофично прост.

Ако новият елит не бе така крадлив, арогантен, маниакален и бесен, никой нямаше да се сети за Живков. Хората обаче го извадиха от мрака на историята. Не е ли иронично – авторитарният лидер да бъде по-голям морален авторитет от демократичните управленци? Какъв е размерът на това падение? Кой ли може да го опише наистина?

Ето защо човек не трябва да се заиграва с историята по маниакален и злобен начин. Тя винаги намира начин да му избухне в лицето и да се повтори като много черен виц. Ако днес направим социологическо проучване за най-известния български лидер като едното нищо Живков ще бие цялото съвременно котило. 

Това трябва да е най-категоричната присъда на прехода, нали?