Шоуменът с опашатите лъжи – възход и падение на Слави Трифонов

"Влиза ли в политиката Слави Трифонов?", "Какви са политическите намерения на дългия шоумен?"...Това са само част от тревогите на българската преса и сайтове от месеците май и юни тази година, когато водещият от бТВ в инвалидна количка се бе паркирал пред парламента, за да вдига шум, че депутатите са отхвърлили мажоритарния избор и то по начина по който го иска негово комедийно величество, тоест самия Слави.

В крайна сметка обаче Дългия и сценаристите му отрекоха всяка идея за намеса в политиката. Те били говорители на 2,5 милиона българи и само това ги интересувало - интересът на хората да бъде защитен. Всъщност, ако си направите труда да преровите Гугъл две години назад ще видите, че систематично като масов убиец по пълнолуние Трифонов е отричал всякакво участие в политиката. Това беше безкрайно удобна поза - хем се правиш на обществен проповедник, който тайно е прекалил с кокаина, хем винаги претендираш за политическа девственост и си вдигаш цената като луксозна кол-гърла. Само четири месеца по-късно, само четири месеци след заявлението за непорочност, Дългия се изметна на 180 градуса и обяви, че всъщност влиза в политиката и започва да търси млади и морални хора. 

Винаги е лош знак, да ви кажа, да обявиш внезапно нещо, което си отричал две години. Тоест политическото начало на Слави започва с опашата лъжа. И както ще видим тя е само една от многото. Не е нормално в течение на толкова много време да заблуждаваш хората, а най-накрая да се появиш в позата на супергерой и да обявиш, че имаш силата да оправиш страната. При това основната ти телевизионна поза в течение на толкова много години винаги е била, че си държиш на думата. Е, очевидно си лъгал през цялото време.

В България напоследък май има криза за спасители и инфлация на чудотворци. Защото във високоморалните призиви на Слави няма абсолютно нищо ново, даже и нищо изненадващо. В краткото му послание можем да открием всички признаци на ГМО-проектите, които като вируси се раждаха в България от Българският бизнес блок насам. Йоло Денев, Жорж Ганчев, Николай Бареков....и последното издание на този феномен е Слави Трифонов. Няма да коментираме диагнозата на обществото, която той дава, защото всеки българин знае в какво блато съществува и може да го изрази още по-живописно от комедианта. Но подхвърленото захарче за издирването на квалифицираните и моралните българи у нас и по света накараха зъбите ми да затракат. Не заради друго, ама един път вече минахме през този сценарий. При това той беше абсолютно същия. Пак се появи един човек, който много време отричаше, че ще има участие в политиката и обяви, че само за 800 дни ще оправи България. Името му беше Симеон Сакскобургготски. Той беше първият, който предложи да търси високоморалните българи по света като алтернатива на прогнилото статукво у нас. И ги намери. Докара едни костюмарчета, които бяха завършили на запад, ама първата им работа беше да направят едни сделки с дълга, за да си делнат комисионни, после изпоприватизираха всичко, което им падна пред очите, даже и електроразпределителните дружества, а когато 800-те дни дойдоха България се събуди в абсолютно същото блато. Моделът на НДСВ беше абсолютно същия и свърши с гняв и проклятия. Днес такава партия не съществува на политическата карта на България. Днес се опитват да ни продадат кавър-версия на старата измама. Лошо, Седларов, лошо...

Второ - Слави казва, че щял да открие тези високоморални българи, да ги представи на електората и да го остави той (електората) да реши дали иска те да заместят сегашната политическа класа. Тук ми се струва, че имаме някакъв познавателен проблем. Опасявам се, че политическата класа не е бъбрек, нито пък силиконова подплънка, че да се замества по начина по който Слави си представя. Или пък той си въобразява, че като се появи на изборите ще вземе 100 процента от гласовете и веднъж завинаги ще се отърве от порочните дъртаци от старата политическа класа. Наблягам на този момент, защото, когато някой ви предлага врели-некипели и ви говори политически глупости, има голяма вероятност това да е аналога на телефонните измамници в политиката. Хвърлиш му глас през балкона, а пък после чакай да се появи и да си изпълни обещанията.

И стигаме до най-голямата лъжа. Опус магнума на лъжите на Дългия - че той влизал в политиката едва сега. Това звучи като най-краткия циничен виц за прехода. Като най-подлата измама. Слави е в политиката, толкова отдавна, че ако човек се замисли върху целия преход ще установи, че фигурата на комика му е била компания от най-мрачната епоха на мутрите до възхода на Пожарникаря. И през това време Слави винаги се е изкушавал да подкрепя отделни фигури, да съучаства в политическия процес, а след това да бяга като престъпник от местопрестъпление, когато нещата се оплескат. Когато беше необходимо - кукувецът стана най-верния носител на идеите на Иван Костов и беше един от хората, които допринесоха за възхода на СДС през мътната 1997 година. Заради това днес психодясното е повече от смешно, когато тръгва да сатанизира Слави. В онези далечни години той беше изцяло техен, мнозина сигурно са се просълзявали от патетична радост на песните му и тайно са мечтаели дъщерите им да имат такъв напет жених. След това епохата се промени, но Слави - не. И до днес си спомняме потното от възхищение лице, когато слушаше изповедите на Ахмед Доган за обръчите от фирми, които са опасали всяка партия. И това отмина в мрачната канализация на историята. След това Слави се яви като обожател номер 1 на Бойко Борисов. Колко години бяха - три ли, четири ли, когато срещите на шоумена с Генерала на малкия екран бяха заредени с любовен взрив и романтична нега. То не бяха поклони, превиване на гръбнак, мазнене по класически схеми. След това дойде неизбежния развод и скандалите за имуществото. Говореше се, че Слави искал да кадрува в ГЕРБ. Признавам си, тогава тази версия ми звучеше измислено. Днес съм склонен да й вярвам. Защото последваха още любови и стенания. През 2011 година Дългия официално подкрепи Меглена Кунева за кандидат-президент. Телевизионните седянки с нея приличаха на сектантско сборище - постоянно кимане и възхищение. Но и този проект отиде по дяволите, когато Кунева остана трета, а след това се прероди като реформатор, а по-късно навлезе в терминалната си политическа фаза като стана коалиционен партньор на Борисов. И някъде там очевидно жичките на Шоуто изпушиха и сценарния екип, все по-често говорещ от телевизията като синдикат на гробарите, воглаве със Слави решиха, че вече е дошло времето те самите да блеснат, а да не разчитат на външна ракета носител. И така телевизията на прехода спечели част от най-скучните си и досадни моменти - всички безкрайни беседи на тема референдум, мажоритарно гласуване, намаляване на броя на депутатите и други замазки по статуквото. Тоест в "новия политик" Слави няма абсолютно нищо ново. Това е гримираното статукво на прехода, лифтигираната чалга, която иска собствена обществена реализация. И тя изплува на сцената с тази върховна лъжа, че сега влиза в политиката. Как ли пък не? Тези май наистина се надяват обществото да е дебилизирано до такава степен, че паметта да не означава абсолютно нищо. 

Слави Трифонов е обсебен от имиджа на лошото момче. Рокерът с черното яке, който разперва ръце и се плези пред фенките си и очаква те да го обожават доживот. Човекът, който си представя политиката като кастинг за негледаемо музикално шоу. Законодателят на пошлостта, който очевидно е раздрусан от кризата на средната възраст и иска да се види като спасител на овцете. Всъщност обидно за държавата е, че тази поза може да върви в нашето общество. Че има публика за нея, както и, че има хора, които си представят, че чудото ще сработи, а поредният кандидат-чудотворец вече ще е истинският. България живее в своето собствено усещане за постоянна трагедия и заради това май претръпнали не можем да схванем, че всеки пореден кандидат-спасител започва да изглежда все по-нелепо, все по-истерично, все по-налудничаво. 

И така новата трагикомедия дойде като инсулт - Слави вече даде заявка в политиката и няма да се учудя, ако попадна в парламента. Българите си падат по мазохистични игрички. Тези дни се рових, за да видя дали нещо в творчеството на Дългия ни е подсказвало, че един ден ще го видим със заявка за народен водач, политически трубин и кандидат за донор за нов политически елит. Намерих една песен с мнозначителното заглавие "Минах ли те?". И там някъде открих прекрасното обобщение за комедията пред очите ни. То гласи следното:

Обаче тая песен вече съм я пял...

и тоя мач съм го играл...

и тоя филм съм го гледал...

Тоя филм наистина сме го гледали. Няма щастлив край. И не се очертава някога да има...