Който не харесва фолкзвездата Плевнелиев, е агент на Путин

На друг континент, в друга държава и в друг свят, вероятно всеки, който си е причинил гледането на любовното интервю на Гала с Росен Плевнелиев и Деси Банова щеше да получи безплатен престой в санаториум и право на студени бани доживот, за да е сигурно правителството, че процентът на самоубийствата няма драстично да скочи. Съжалявам всички случайни жертви на този телевизионен терор. Животът е свръхценност, а задръстването му с романтичните приключения на Росен Плевнелиев трябва да бъде записано като престъпление срещу човечеството. Но уви от няколко седмици насам точно това се случва. Плевнелиев упорито отказва да си повярва, че вече е пенсионер и историята му е предвидила единствено да напише едни мемоари, които да прашасват по обществените библиотеки и толкова. Съжалявам за жестокостта, но нито президенстването му, нито любовните му афери могат да му осигурят място в историята. Струва ми се дори, че ако трябва да избера кой Плевнелиев предпочитам - този, който плямпа, че руснаците се страхуват от него и, че те тренирали първо върху България преди да насочат електронните си тролове срещу Западния свят или този, който е потънал в розова нега и обяснява колко е влюбен в красива телевизионна синоптичка, то си мисля, че ще избера първия. Първият Росен е клоун, но поне не се опитва да принизи до възможното обществено дъно президентската институция, която очевидно е обитавал по случайност. Вторият вече просто мина всички граници. Плевнелиев от сутрин до вечер. Някъде дори споделих с ужас и тревога, а не с гняв, че очаквам следващата поява на влюбените гълъбчета да е в предаването на Наталия Кобилкина, където преливащи от евроатлантизъм и достойнство да опишат с подробности как осъществяват позата "младият гербер укротява палавата синоптичка" и да обяснят, че всеки, който не я изперфекционизира ще бъде считан за агент на Путин и диверсант от хибридната война. Интервюто на Плевнелиев и Банова при Гала обаче трябва да влезе в историята. Сложих си главата в торбата, мислено се простих със света, ако с мен стане нещо и реших да изгледам поне една част от него. Едва ли някога ще възстановя загубените мозъчни клетки. Влюбените влязоха и веднага обявиха, че не искат медийно внимание. Ами що щете при Гала тогава бе, мамини сладки? Искали да разобличат спекулациите, а и вече не издържали - върховното желание на Плевнелиев било да се разхожда из моловете с Деси Банова, която е хванал за ръка. Мястото е ключово. Няма да тръгнат из плебейските паркове или по кварталните кафенета. Моловете ги влекат. И понеже не искали да има клюки, напълниха ефира с такива палави подробности за връзката си, отношенията си и така нататък, че сценарист с добра памет може да изсмуче материал поне за половин сезон на "София - Ден и Нощ". След това сапунката придоби космически измерения и геополитически морфичен резонанс. В хода на разговора се оказа, че Гала е едва ли не в центъра на любовта на светската двойка. Синоптичката се обадила на експрезидента да го поздравява след участие в "На кафе" - изобщо любовта изглежда като следствие на съучастие във върховната телевизионна лиготия. Романсът получи и световни измерения - влюбените птички пили кафе в Гърция, далече от погледите на местните злобари и чувствата разцъфтели като погледа на Гала, когато й предложат да направи ново предаване за уринотерапия. Също така много световни лидери вече познавали Деси. Идилия.

Няма как обаче да избягаме и от факта, че красивата синоптичка през цялото време наричаше любимия си "този човек", с което не искаме да намекваме за нищо, но все пак подобен израз на лексикални средства е доста странен и звучи като участие в български модерен филм. Двойката се раздаде. Тя го нарече позитивен, той каза, че е добра, тя го обяви за интелигентен, той допълни, че тя е отдадена, тя съобщи, че избраникът й е отдаден на каузи, той промълви, че двамата обичат България, тя изхлипа, че той е страхотен, той въздъхна, че иска да правят добри дела...

Някъде тук прекратих гледането, защото реших, че животът е твърде кратък, за да го губя гледайки как един президент-пенсионер си гради имидж на застаряващ плейбой, с благородно сърце, лирични пориви на душата и отдаденост в размери на розово романче, което е забравено в купе на влак. "Душите ни се намериха", беше последната реплика на Деси Банова, която чух и тя ме убеди, че не само спасявам своята собствена душа, но и май пощадявам живота си като отказвам да гледам този телевизионен буламач с елементи на хълцане.

Проблемът е, че цялата тази жълтения има и обратна страна, а цената, която плащаме за нея винаги е висока. Българският народ често с радост е подлаган на подобни медийни мъчения и свръхексплоатации, за да може той да обърне поглед от важните теми и да не ги забележи. Ето ви полата на Деси Банова и влюбения поглед на Росен Плевнелиев, пък вие се правете, че не забелязвате как държавата за една бройка щеше да подари всички имоти на Симеон Сакскобургготски за едно посещение в Саудитска Арабия. Добре, че звездния прах не успя да замаже погледа на хората, които заръмжаха недоволно из социалните мрежи, та Цецка Цачева и Николай Нанков да свикват спешен брифинг, за да уверяват, че няма да има споразумение с бившия цар. Само че докато Деси Банова ви се усмихва по телевизора и папараци я следят вдъхновено из София, парламентът по късни доби, когато само пирати и разбойници разпределят плячка, гласува бюджета на България. Интересно. Толкова месеци слушахме как образованието ще е приоритет, ама мнозинството реши, че най-подходящото време за дебат по тази тема е между 1 и 2.30 през нощта, когато будуват само неразбраните поети и хората, оставени без антидепресанти. И на всичкото отгоре мнозинството реши да мълчи, че нали образованието им е такъв приоритет, че дума не могат да обелят за него. Дебатите на тема култура станаха между 2.30 и 3.30 през нощта, когато дори и хората без хапчета вече придремват, а неразбраните поети решават да си горят написаните творби. И пак мълчание. Но пък за сметка но това народът знае къде Деси и Росен са пили кафе и какви величави каузи ще защитават в битието си. Дали някой изобщо разбра, че в бюджета пак е заложена възможност за отдаването на концесия на летище "София", прикрита зад счетоводен език и юридическа еквалибристика? Въпросът е дали някой вече изобщо се интересува. Друго си е да си пуснеш мозъкомелачката на Гала, където ще те наблъскат с розови романчета до повръщане и щастливи президентски романси.

Напоследък гледам да отказвам своето виновно удоволствие да чета блога на Иво Инджев, защото той почна да се повтаря и да заприличва по графомания на Йоло Денев, но приятел ми прати негов текст в който той брани Плевнелиев от всички хейтъри, които дори и насън нямало да докоснат мацка като Деси Банова. Опасявам се, че трубадурът на евроатлантизма не е схванал основното - едва ли някой пет пари дава за това кое е увлечението на Плевнелиев. Проблемът изобщо не е в любовната история. Проблемът е, че тези любовни истории винаги са хвърляни като стръв за наивници, защото тогава дори и позабравените истерици на синята идея се хващат и почват да подскачат според сценария. А междувременно важните неща остават някъде назад, незабелязани, неусетени, скрити и механизмите на похитената държава работят с пълна пара.

Разбира се, има и възможност за смислен коментар дори и по романтичната страна на историята на Плевнелиев. Той се постави в разко различие от всички останали президенти. Независимо какво мислите за тях, нито един, ама наистина нито един не си позволи да се държи като светска звезда в дните на своето оттегляне от политиката и да пърха като фолкпевица от екран на екран. Те бяха и са хора, които имат усещане за пазене на достойнството на институцията. Плевнелиев обаче е абсолютна емоционална аномалия. Той или не разбра каква е новата му роля или някой се опитва да го преопакова за различна роля в близките години. Изпълнението обаче е абсурдно и преминава границите на абсолютната пошлост. Какъвто й да е планът той е съшит с бели конци. Защото, когато един път влезеш при Гала, ти си обречен винаги да си стоиш при Гала, да кръжиш край нейните теми докато не ти опада косата от ужас и не разбереш каква ужасна грешка си направил. Това е край достоен за роман от Стивън Кинг. 

И Плевнелиев сам си го избра.