Вето срещу бездушието и цинизма

В събота, 9 декември, в София температурата на въздуха към 11 часа беше минус 3 градуса. Въпреки това обаче близо 100 души, част от които гневни майки и жени, борещи се с коварни онкологични заболявания, излязоха на дивия студ, за да покажат, че не приемат и никога няма да приемат решението да се наложи мораториум за 1 година за новите лекарства, което залегна в бюджета на Здравната каса за 2018 година. Точно заради това централният символ на протеста беше черен ковчег с надпис НЗОК. За да бъде ясно какво всъщност означава решението. И сигурно много хора ще си кажат - какво значат там някакви си 100 души, нима не сме виждали и по-големи протести, защо трябва да се занимаваме с тях, но всъщност истината е точно обратната. Тези сто души бяха разчели в решението политика, която се води пряко срещу тях, срещу техния собствен живот, срещу живота на своите близки. Много малко са миговете в политиката, когато я усещаш наистина по личен начин, но този беше един от тях. И всички тези хора (сред тях имаше и протестъри, които носят пряка вина за точно това управление, но в миговете на гняв ще гледаме да избягваме равносметките) можеха да се обърнат към една-единствена институция, за да потърсят разбиране, за да знаят, че гласът им ще бъде чут - президенството. Ден преди протеста Румен Радев наложи вето върху прокълнатият мораториум и показа, че политическата картинка в отечеството вече няма да носи белезите на абсолютно безвремие и, че политическият комфорт на ГЕРБ в техните опити да унищожат нацията вече безвъзратно е свършил.

Преди да кажем малко повече за действията на президента е наложително да припомним малко важни факти за идеята, какво ще спести тя и как беше прокарана. ГЕРБ и патриотите гласуваха този мораторуим след доста ожесточен дебат в пленарна зала. По време на дискусията обаче стана ясно, че аргументите на мнозинството за абсолютно глупави. Мораториумът се налагал, за да има време Касата да промени начина за плащане на терапиите и да давала пари не за отделни лекарства, а за терапевтичен резултат. Само че, когато това бъде преведено в цифри веднага става ясно колко несъстоятелно е това. От мораториума ще се спестят единствено 25 милиона лева при близо милиард и отгоре, които се отпускат за лекарства. Очевидно е, че с такова ниво на "спестовност" никакви проблеми няма да бъдат решени, но цената за тази имитация на дейност ще бъдат реално застрашени човешки животи. Тази мярка удря поне 1000 души, които на практика биват лишени от нормален достъп до медицински услуги.

Всъщност налагането на мораториум не само не е качествена мярка, а е самопризнание. Самопризнание на властта, че не може да контролира разходите за лекарства и не е в състояние да изработи качествени механизми за това. Политиката за налагане на мораториум е като опитът да щраус да скрие главата си в пясъка - това няма да нали броя на пациентите, които се нуждаят от иновативни терапии, а дори напротив - ще ги увеличи. В такава ситуацията най-глупавото възможно решение е да не правиш нищо, но си видя, че в главата на ГЕРБ, както и на новия здравен министър Кирил Ананиев това минава за върховна политика. Пациентите не са хора без позиция и глава и вероятно Касата ще бъде залята от дела, защото тук говорим за битка за живот. Въпреки ожесточените спорове обаче от ГЕРБ наложиха мораториума, без да се съобразят с недоволството, без да чуят аргументите на опозицията, без да им направят впечатление заканите на омбудсмана Мая Манолова, че ще даде това решение на Конституционния съд. В такава ситуация последната възможна преграда срещу безумието и геноцида можеше да бъде единствено Румен Радев. И той направи онова, което се очакваше от него. И, разбира се, моментално беше обвинен в популизъм. Очевидно да чуваш хората е популизъм, очевидно да мислиш за пациентите е популизъм, очевидно да контролираш разпасано мнозинство е популизъм. Защото зад идеята за мораториум има някои сенчести предположения, които се изказват между хората, но тепърва предстои да видим дали са истински. Спирането на пари за нови лекарства прекрасно устройва търговци на илачи, които имат позалежала стока, която се нуждае от реализиране. Дали пък властта не е решила да им направи такава услуга? И на каква цена? Българската действителност е доказала, че всяка конспирация рано или късно се доказва като пълна истина, така че е въпрос на време да установим има ли достоверност в това подозрение.

Президентът Радев обаче насочва своите мотиви в друга посока - че спирането на парите за нови лекарства по същество е дискриминация в нейния най-чист вид. Според държавния глава забраната нарушава не само Конституцията, но и редица международни актове по които България е страна. Не мисля, че тези мотиви могат да бъдат оспорени. Обаче вместо да се опитат да обмислят възраженията от Здравното министерство почти веднага излязоха с протестна позиция. Което означава само едно - тя е била готова и те са чакали президентът да наложи ветото, тоест били са наясно, че подобен мораториум е отвъд границите на конституцията. В аргументите на Здравно министерство можем да прочетем, че ветото нарушавало интересите на пациентите. Интересно как? Новият министър Кирил Ананиев обяви, че мотивите на президента били "несериозни". Бившият министър на здравеопазването Илко Семерджиев обяви позицията на Ананиев за "нечувана наглост". С подобна аргументация и действия Ананиев всъщност опозорява себе си, става лице на една кошмарна политика и показва, че експериментът да сложим финансист да отговаря за здравето е действие, което противоречи на здравия разум. Самият мораториум е базиран само на финансови аргументи, без да се направи внимателен и детайлен медицински анализ. Точно заради това в големия студ в събота на площада се бяха събрали хора във всякакви политически цветове. Това е един от начите България да стане нормална държава, когато каузите надделяват над партийните различия, когато битката срешу безумието стане обща политическа отговорност. И в този случай трябва да сме благодарни, че в края на 2016 година избирателите не гласуваха за Цецка Цачева, и избраха друг за държавен глава. Така получават някакъв шанс за справедливост. 

Ветото го доказа.