По следите на Народния съд

Едно изречение, само едно изречение, беляза всички политически спорове през миналата седмица, придаде исторически привкус на баналните ежедневни интриги и отново превърна парламента и медиите в бойно поле, където се жонглира безобразно с факти, моралистични клетви и патетика, грозни обиди, истерии и емоционални шантажи. Изречението гласи: "Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие". Атомна бомба да се беше стоварила над София сигурно нямаше да извлече толкова ужас и ярост от страна на сайтовете на "Америка за България" и от либералните съвести на епохата в миговете в които не са запотени от алкохол. Настана медиен апокалипсис. Тлъсти заглавия, които изваждаха това изречение загърмяха като гранати из общественото пространство. След това като насекоми от фентъзи-кошмар дойдоха и тролските коментари из социалните мрежи, които представяха това твърдение като експлозия на нагъл болшевизъм, рестраврация на динозавърски кости от миналото, политически хорър от мащаба на Лъвкрафт, изобщо, когато заговори за миналото България застива в свое собствено безвремие, изключва се от реалността и от света и започва да вика безкрайно и да търси на кого да налети на бой. Изречението всъщност беше част от декларация на БСП против "Луков марш", адресирана до премиера. И вероятно медийния апокалипсис нямаше да е толкова мащабен, ако левицата вярна на своя отдавнашен маниер да се спъва на равен терен и да се прострелва в крака всеки път щом се почувства в кондиция, не беше редактирала своя текст и не бе свалила изречението от него. Не мина много време и авторът на текста бе намерен и изправен пред телевизионния взвод за медийна екзекуция - заместник-председателят на Народното събрание Валери Жаблянов. В специална декларация ГЕРБ заклеймиха неговото твърдение и обявиха, че ще съберат подписка за неговото отстраняване от ръководството на НС. Остриетата на Борисов плъзнаха из студиата да обясняват колко са нагли комунягите и как нямат никакво чувство за историческа отговорност, както и, че не са се покаяли и никога няма да се покаят. Изобщо обичаният бъркоч, който публиката всеки път трябва да пие, когато разговорът допре до история. Точно тук може би трябва да спрем описанията на политическата мелодрама с елементи на повсеместна истерия, за да уточним нещо. Трябва да се заемем с неприятната задача да поразровим историята, която уви е точно като в стихотворението на Вапцаров "разровиш ли я ще мирише и ще горчи като отрова". Оказва се, че това обаче е необходимо, защото много хора са си наложили амнезия по някои ключови точки от виновното минало на страната.

И така - на комунистите в България могат да бъдат приписани много злини. Доста хора натрупаха грантове докато обслужваха тази свръхзадача. Комунистите са източник на универсалното зло. Обяснението на всички проблеми на страната. Достатъчно е човек да прочете произволна реч на Спас Гърневски, за да види за какво говоря. Комунистите окрали, комунистите завлекли, комунистите приватизирали, комунистите вземали заеми, а десницата винаги е чиста като млада девственица на зазоряване. Но стига толкова с иронията. Време е да се върнем малко назад в историята, за да видим, че Народният съд не е комунистическа измишльотина и можем да им я припишем само, когато приберем пари от "Америка за България". Нека в началото да припомним простичкия факт, че до септември месец 1944 година България е съюзник на Хитлер. Българските политически елити участват в геополитическия покер отново на грешната страна, а някои от тях и по убеждения. Именно, защото е съюзник на Хитлер България обявява война на САЩ и Великобритания и плаща за това безумие с цената на ожесточени бомбардировки над София през 1943 година, а всъщност бомби падат още от 1941 година, макар и не над столицата. Оказала се на страната на Хитлер България прави отчаян опит да се спаси и правителството на Константин Муравиев обявява война на Германия на 8 септември. Безнадеждно късно. На 9 септември властта е сменена. На 28 октомври 1944 година в Москва е подписано примирие между България и съюзниците СССР, Великобритания и САЩ. Именно в това примирие се поставя условието всички обвинени във военни престъпления да бъдат предадени на съд. Съдът е изискване на съюзниците и ако някой днес има проблеми с него трябва да ходи да вика не по медиите, а пред посолствата на САЩ и Великобритания. Ето как и защо през декември 1944 година започва Народния съд. Мога да приема критики, обвинения, дори и крясъци дали мащаба на съдебните действия не е свръхраздут, но няма как да приема твърдението, че този съд е комунистическа измишльотина. След тези факти може би оправдаваме прилагателното "неизбежно". Народният съд е бил неизбежен. Не напразно такъв се провежда във всички останали страни. И не е вярно, че българският народен съд е най-кървав - проверете числата за Франция и след това пак заповядайте. И още един допълнителен факт - през 1947 официално е подписан Парижкия мирен договор. В споразумението с България в член. 5 отново е поставен въпроса за съд на извършилите военни престъпления. И между другото - Великобритания и САЩ много държат на тази клауза. Също така е добре да се чуе мнението на тези две страни от онова време дали в България е имало фашизъм - днешните ревизионисти с плам в очите ще бъдат много изненадани от такъв удар в гърба. Можем да влезем в спор за прилагателното "необходим". Това вече е емоционална категория. Аз лично смятам, че в държава, която е приела позорен текст като Закона за защита на нацията, съд е бил необходим. Други могат да смятат различно. Тяхно право е. Вероятно тези, които най-убедено смятат, че съд не е бил необходим най-ентусиазирано се събират на Луков марш. 

В голямата буря на недоволство всички пропуснаха най-важното - става дума за декларация срещу Луков марш. Явление, което с бруталността на гьобелсова пропаганда отново и отново минава по улиците на София. И всички не отчитат най-важното - декларацията на БСП може би даде резултат, защото за първа година дясно правителство отчетливо се обяви срещу провеждането на фашисткия марш с факли. Но темата за маршируващите нацита остана на заден план, защото историческото поле отново даде възможност за голяма битка между управляващи и опозиция. Управление, което се задъхва от стабилност може да получи адреналин единствено, когато мине на исторически терен. Всъщност гафът на БСП вля изцяло нов живот в ГЕРБ. Той им даде възможност те за пореден път да минат в истеричен антикомунистически регистър, а това им решава проблема за дясното пространство. Истината е, че ГЕРБ отдавна искат и засега успяват да натикат всички други десни субекти в ъгъла и успешно да изсмукват техния електорален ресурс. Това преливане на гласоподаватели може да стане единствено през добре познатия стар телевизионен антикомунизъм, който продължава да работи в психодясното пространство. ГЕРБ получиха и друг стратегически шанс - да вземат реванш за оставката на Димитър Главчев в края на миналата година, рана, която нито една политическа формация не може да си позволи да забрави. Проблемът е, че този реваншизъм днес е прикрит зад една моралистична патетика, но тя може единствено да отложи, но не и да спре разбирането, че говорим за отмъщение.

Защото по правилник в един заместник-председател може да бъде отстранен, ако е уронил престижа на парламента. А Жаблянов единствено е изразил мнение. И днес ГЕРБ са в позицията да отстрелват човек за мнение. За собствено мнение. Аргументите им, че по време на ратификацията на договора с Македония единствено Жаблянов бил против, отново води в тази посока. Отмъщението е приятно нещо, сгрява кръвта и повдига духа, но трябва да го направиш качествено. А ГЕРБ се опитват да го замъглят в исторически реминисценции и парламентарни декларации. Всъщност можем да се опитаме да потърсим и проблема в БСП. Според някои бързи версии всъщност Жаблянов умишлено е хвърлен на кучетата и драмата с неговата декларация е част от безкрайните вътрешновидови войни в левицата. Историята на българския преход ни е преподала най-важния урок на земята - никога не изключвай версия. Защото най-невероятната обикновено се оказва истинската.

Лошото в описания казус обаче е друго. То ясно разкрива, че проблемът на българското общество с историята към момента е нерешим. Между двете части на обществото няма диалог, а и няма възможност скоро да има, защото, когато отричаш очевидното, то вече си опънал палатка в страната на лудостта, дори си правиш купон в нея. Историята е сложен процес и не започва през 1944 година, има обстоятелства, факти и престъпления преди това. Именно, защото се опитват да ни убедят, че зловещият свят е започнал на 9-ти септември, днес живеем като в халюцинация на пациент от психиатрична клиника. И, да, няма как да направим равносметка на сложен процес в едно изречение. Но след тези истерии вече и никой не би се опитал. И така - гражданската война, която започна през 1919 година продължава вече цял век, а краят й просто не се вижда.