Лицето Спас Гърневски, известен като Спас Джендъра понеже
сменя партии както някои други си сменят пола, днес е решил да се занимава със
стария репортер пред Нова телевизия. И, разбира се, лъже като депутат от ГЕРБ.
Ето какво казва той:
"Сашо
Симов от БСП, включително и в една телевизия - Славчо Велков каза че"Спас,
дето е лапкал и е писал стихотворение за Георги Димитров". Всъщност има
нареждане ядрото на социалистическата партия всичко, което се намери в живота
на Спас Гърневски, да изкарано на показ. Извадиха на показ изрезка от вестник,
без да личи от кога е вестникът и кой е той. Оказа се, че това е вестник
"Дума" от преди 20 години. Какви роднински връзки съм имал...".
Нареждане ли?
Ооо, ако имаше нареждане Джендъра щеше да е късметлия.
Всъщност се занимавам с него, защото аз така искам, защото съм живял в Пловдив,
когато той беше кмет и помня. Помня много добре, а това се оказа дисидентство в
безпаметни времена като днешните. Изрезката от ДУМА не показва роднинските
връзки на Гърневски. Тя ясно описва роднинските назначения. Тя показва, че
Джендъра е назначил на работа дъщеря, племенниците си, сватовете си и една
сюрия съпартийци. Всъщност Гърневски е родоначалник на модела "Суджук",
тогава оцветен в отровносиньо - тотален корпоративно-властови натиск върху
бизнес, държавни структури и обикновени граждани. Този модел така бързо стана
толкова порочен, че собствената партия на Джендъра тогава, СДС, отказа да го
издигне за нов мандат като кмет на Пловдив и тръгна да търси друг човек да й
спасява реномето. А колкото до одите за Димитров - ами никой не може да избяга
от миналото си, пък бил той и човек, който си е сменял пола, пардон партията,
повече пъти отколкото Азис роклите по време на концерт.
Ето днес, съвсем прясно-прясно, се натъкнах на
стихотворение "Септемврийци", което Джендъра е писал като млада
пролетарска поетична надежда . Двата последни куплета разкриват вдъхновение,
страст, пламък и революционен устрем:
Каква
е, боже, твоята присъда -
та
те умряха без божия ти кръст,
но
ти приемаше ги вчера, за да бъдем
на
стража днес пред святата им пръст.
Един
обесен поп да ни е знаме,
един
изстрелян стих да закърви
да
шепне болката от неговите рани:
"Не
спирай - срещу изстрела върви"!
Авторът е същия човек, който преди няколко дни в
парламента гъргореше, че от комунистическата зараза нямало отърване. Къде
остана преклонението пред раните на поп Андрей, др. Гърневски? Къде остана
биенето на чело в земята пред Димитър Благоев, депутате от ГЕРБ? В коя миша
дупка се скри певецът на социализма, Джендър? Същият този се събуди заплюнчен
антикомунист след 10 ноември и веднага се втурна да урежда семейството си със
сладки постове и много облаги. И заради това разбирам омразата му комунизма. В онова
прокълнато време Гърневски е бил просто една мишка, а сега е върховен бард на
Бойко Борисов.
Как да не мразиш комунягите?
Как да не ги презираш в червата?
No comments:
Post a Comment