На старта на предизборната кампания няма как да не ни направи впечатление нещо много демонично. Още отсега две трети от анализаторите са убедени, че този вот не е светлината в края на тунела на политическата криза, а просто пореден епизод от киселинния сериал в който всички се пържим от 2021 година досега. Достатъчно е човек да се излъже да стане рано и да направи космическата грешка да си пусне телевизора и съзнанието му веднага ще бъде пуснато в пералнята от интриги, предположения, социологически измами и политологическа убеденост, че страданието и изборния водовъртеж ще продължи със страшна сила чак до местните избори, а защо не и след това. Или поне докато стигнем до момента в който пред урните ще се явят само 15 на сто от избирателите, но до този момент в България едва ли ще е останала икономика и дори остатъци от държава. Да, на други държави им трябват атомни бомби, на нас ни е достатъчна само една политическа криза. Гаден късмет.
Така или иначе из социалните мрежи и политическите форуми все повече хора се питат кога и как ще свърши приключението в което се вкарахме сами и какво ли е необходимо да разтърси планетата, за да може нашата родина да излезе от тази конвулсия, която продължава отново и отново. Заради това нека да разгледаме няколко варианта за край и няколко варианта за продължаване на агонията. Това е перверзно мисловно упражение на фона на скачащите цени, безумната инфлация, несигурността и липсата на бюджет, но какво ли друго ни е останало.
Вариант за край на кризата винаги е "добрите" да победят. С малко, но завинаги. Ох, още отсега е ясно, че това е утопия. Не че не могат да бъдат първи, но всеки път като се заканят да управляват дълго се сриват я на първата година като камикадзето Филип Димитров, я изкарват един мандат и после 20 години не могат да доближат управлението като Иван Костов. Коалицията ПП-ДБ изглежда в добра социологическа кондиция, различни агенции се надпреварват да им правят топъл вятър, а някои евроатлантически анализатори (не би трябвало да се ходи с махмурлук в сутрешните блокове) започнаха да си фантазират как отборът на добрите минава 30 процента и като ураган увлича всяка прогресивна душа по пътя си.
Ако първият мандат отиде в ПП-ДБ, то има всички шансове ГЕРБ уплашено да ги подкрепят, а ДПС да се присъединят в това парламентарно управление. Да не се объркате, ако ГЕРБ и ДПС подкрепят ПП и ДБ това означава, че те осъзнават своята отговорност, поели са по пътя на изкуплението и вътрешно са започнали да се самобичуват за голямата корупция и феодални схеми. Но санкциите "Магнитски", совалките на американски дипломати и екзотичните телевизионни участия на Борисов ясно показват, че има външен натиск точно за такова управление. Евроатлантическата коалиция на войната в нейния пълен блясък. А пък знае ли човек може и други кандидати за участие да могат да се намерят. България може да остане без избиратели, но без желащи да бъдат потупани от американския посланик - не, ако перефразираме Ст. Л. Костов.
Проблемът е, че подобно управление пак няма да е изход от кризата, защото всяко управление на градското дясно досега е било прокризисно, хаотично, смотано, разрушително и се срива, когато човек види бездънната пропаст между политически претенции за морал и хищния характер на евроатлантическите паразити, които още отсега точат ножове за властта. Това погреба Филип Димитров, това детронира Иван Костов, това е капана към който десницата още отсега ще е затичала с еротичен ентусиазъм. Дори и осигуряването на стабилно парламентарно мнозинство няма да е достатъчно, за да може такава една външно сглобена коалиция да се удържи на власт. Защото освен борбата с корупцията хората имат реални, спешни, неотложни проблеми с бедността, изоставащите доходи и инфлацията, но аз не съм чул някой от супергероите да е предложил каквото й да е по тези проблеми. Техните основни послания са да оставят Бойко Борисов втори. Това е добре, но в името на каквоѝ? Какво ще е по-различното в тяхното управление? Все пак България не се състои само от съдебна система и главен прокурор, нали? Външната намеса не може да даде отговор на вътрешните проблеми, но дори и геополитическата усмирителна риза няма да е в състояние да удържи подобно управление дълго на власт. Тоест цялата сглобка между ПП и ДБ, послушанието на Борисов и ДПС е просто елемент от кризата, а не хапче за решението й.
Друг вариант, разбира се, е управление на всички останали - например БСП, ДПС, ГЕРБ и който още се присъедини. Такова управление ще бъде сатанизирано в момента в който дори се намекне за него. Цялата медийна мощ и киселина на градското дясно ще се стовари като цунами върху подобно образувание. Те са майстори на политическите етикети и заклеймявания - коалиция "Магнитски", коалиция "Хартиена бюлетина", статуквото се зъвръща. В такава комбинация ГЕРБ и ДПС ще бъдат атакувани по всички фронтове, а много градски десни с блясъка на улични проповедници в очите ще плашат със самозапалване, ако видят подобно нечистиво правителство. И понеже казахме, че ДПС и ГЕРБ могат да бъдат много, ама много удобни в една комбинация и страшно ужасяващи в друга, значи проблемът не е в тях. Проблемът е в БСП. БСП, която от първия ден на войната в Украйна упорито, инатливо и последователно настоява, че конфликтът не може да бъде решен с военни действия, а само по пътя на мира. БСП, която попаднала в управлението, беше категоричната спирачка за решение за военна помощ за Украйна и това не й беше простено. Върху нея и до днес продължава да се сипе цунамите от обвинения, че по някъкъв мистичен начин България е изкарвала оръжия за Киев, макар че няма нито един документ, който да го доказва. Тоест факторът на неприемане в коалицията е точно БСП, защото тя е последната останала автентична партия в една политическа система, която отдавна прилича на разграден двор. Всъщност това е добра атестация за левицата - олигархията (външна и вътрешна) упорито не иска да я види на власт или да има участие във властта. Това е много показателно за процесите, които ни заливат като пороен дъжд, който няма надежда да спре.
Досега описвахме вариантите за "стабилно" управление. Истината обаче е, че вариантите за нови и нови парламентарни избори изглеждат далеч по-сигурни и обемни. Мнозина си мислят, че следващия вот може да е насен заедно с гласуването за кметове, но това са някакви случайно останали оптимисти. Всъщност след втори април президентът може максимално бързо да пусне рулетката с мандатите да се върти на пълни обороти. Опитът (след изборите на 4 април 2021 година) показва, че процедурата може да бъде приключена в рамките на три седмици. И чисто тактически има логика Румен Радев този път да не дава никакво парламентарно време на партиите. Защото бързата мандатна рулетка ще докаже неговата основна теза - политическите формации са безпомощни да намерят изход от кризата, тоест време е да търсим нова форма на държавно управление. ГЕРБ и ДПС този път също биха имали интерес от ново издание на изборни процес някъде в края на юни или началото на юли. Защото нови избори до лятото ще демобилизират ПП и ДБ. Те дори и сега преживяват кризисни процеси в себе си, а ако трябва още един път да редят листи и да влизат в конфликти напълно е възможно резултатът им да бъде ерозиран. При това нов вот ще означава още по-драстично падане на активността, а да не забряваме и това, че партиите са оголени откъм средства. ДПС и ГЕРБ имат ресурсите да издържат на новата въртележка, но останалите биха глътнали вода. Дори и "Нексо" е само пирамида, а не печатница на пари.
Тоест ние сме изправени пред реалната възможност изчегъртването да продължи докато накрая на терена не останат само онези партии срещу които иронично почна уличната революция от 2020 година. Това са само хипотези, варианти и зле прикрити интриги, но българският политически опит отдавна е показал, че ако нещо може да се обърка, то задължително се прецаква докрай. Така че нещата да станат непоправими. На мен честно казано пред идването на коалиция на войната въртележката от избори ми изглежда по-поносим вариант. Защото всъщност май това е основното разграничие на този вот - тези, които искат война и тези последни романтици, които не желаят да се откажат от мира. Четени през този ключ нещата не изглеждат добре, но битката поне си заслужава.
No comments:
Post a Comment