Saturday, March 18, 2023

Извънпарламентарният цирк на предизборната кампания

 

„Панорама“ напоследък май става за гледане единствено по време на предизборна кампания и то, когато законът я задължава да даде трибуна на извънпарламентарните политически сили. Това винаги гарантира политически цирк от най-високо качество. Защото е една от малкото ни възможности да надникнем във фауната на политическите процеси извън Народното събрание и да видим какво кипи буреносно в българското колективно политическо несъзнавано. Увлечени в мейнстрийм скандалите ние пропускаме да видим как ва ожесточена конкуренция кипи между партиите без никакъв шанс за депутатско представителство.

Точно това се случи с поканата към председателят на Българското национално движение Боян Расате (със значка на неонацисткия украински батальон „Азов“ на ревера) да изкаже своите размисли и страсти върху политиката в страната. Той сервира на зрителите такъв коктейл от истерия, омраза, закани и съскания, че вероятно ще се запише със златни букви в историята на телевизионните скандали у нас по време на прехода.

Расате започна с това, че ще разстрелва или беси отрочетата на комунистическата номенклатура, които задушавали страната. След това насочи отровните струи към всички комунисти и изсъска,  че Пиночет ще им се види като детска приказка, което си е прикрита закана за масови разстрели и екзекуции. Най-накрая се развилня и срещу останалите в студиото. Единият си събеседник заплаши с раздаване на шамари, а другият нарече „руски чехъл“. След това той саботира всеки опит за подновяване на каквато й да е дискусия в студиото, за да се чуе основното му послание. А то беше, че всички патриоти извън него са на руска хранилка, а само той има исторически правилни позиции – подкрепя Украйна, фен е на „Азов“ и желае разгром на Москва на бойното поле.

Водещият Бойко Василев напълно изтърва разговора, но това не е критика към него. Нямаше как да е по друг начин при условие, че законът задължава БНТ да дава трибуната на всякакви екземпляри в името на политическия плурализъм. В случая проблемът обаче е много по-дълбок и по-всеобхватен от това дали по време на всяка кампания трябва да гледаме този политически карнавал отново и отново.

Истината е, че Боян Расате е непробиваем, защото той е всичко онова, което градското дясно иска да бъде, но го е страх да си признае. В десните интелектуални и полуинтелектуални среди отдавна има еротичен фетиш към Пиночет и постоянно се изказва съжаление, че историята не го е оставали да убие достатъчно на брой комунисти и да се гаври с тях. Няма градски десен у нас, който в един или друг период да не е давал психопатичните икономически реформи на Пиночет като светъл пример, а масовите екзекуции да се описват с възхищение като дело на човек със здрава и силна ръка, който е знаел какво прави и как да се саморазправя с нездравите елементи.

А какво да кажем за украинския патриотизъм на Расате? Че това не е антисистемна позиция. Това е официализираната идеология на умните и красивите. Вярно е към момента те я поливат с идеята за състрадание към жертвите, но е достатъчно човек да направи екскурзия из техните стени и размисли, за да види как „Азов“ е определен като свободни граждани, които са се вдигнали да защитават своята родина. Не напразно на всеки официален пърформанс за Украйна винаги има някоя възвишена интелектуална съвест, която носи знамето на психопатичния легион или най-малкото тениска със Степан Бандера и сие.

Тук дори няма да споменаваме това, че Расате не даде на никого да говори и посрещна всяко различно мнение с обида, цинизъм или някакво определение. Че официалното психодясно у нас отдавна се държи по същия начин. Те не говорят за „руски чехъл“, но вече дори и в най-изящните есета на техните мислители можете да срещнете цяла върволица от „агенти на Кремъл“, „руски подлоги“, „хибридчици“. Това е психологията на заклеймителя, който няма аргументи и иска със сила да наложи една-единствена гледна точка, защото всичко останало му се струва опасно и политически некоректно.

Трябва ли да ви припомням какво каза наскоро проф. Георги Лозанов пред БНР: „За съжаление победи гледната точка, че има две гледни точки за войната в Украйна“. В този смисъл Расате е георгилозановец, продължител на интелектуалното дело на професора. Той не даде да се чуе нито една друга гледна точка освен неговата, което го прави абсолютен продължител на психодясната мечта за медиен свят.

Ето защо Василев не успя да озапти Расате и му даде терен и трубуна да се развихри. Защото националистът не просто не е встрани от системата, а е просто нейният говорител-хулиган.  33 година в България тече процес по възкресяването на фашизма и по даването на ореол на някои от най-големите психопати и кръволоци в историята. В този смисъл каква аргументация да приложи един тв-водещ към Расате. Каквото и да му беше казал Василев щеше да разруши себе си в очите на буйстващата либерална общественост.

Ако днес медиите пишат лошо за националиста, то това не е, защото не приемат неговите крайни възгледи, а защото със своите медийни експлозии Расате добре ни показва какъв ще е прекрасния нов свят на бъдещето. Това е антиполитически свят в който се работи със заклеймявания и викове и всички рационални аргументи биват заплюти и осквернени. В подходящи условия и с леко смекчена реторика обаче лидерът на БНД буквално може да стане част от коалицията ПП и ДБ, защото той говори като тях, просто е агресивен и скандален, което го проваля.

В същото предаване обаче имаше и друг екземпляр, който си струва да бъде поставен под микроскопа – Венцислав Ангелов, известен още като Венци Чикагото, председател на екзотичното формирование „Истината и само истината“. Той не се скара с никого, защото беше потънал в собствения си свят в който целият политически елит е сатанистки и има коварен план да занули човечеството с кемтрейлс и други отровни химикали, които се пръскат от въздуха. Смятам, че е въпрос на време и Чикагото да се превърне в мейнстрийм, защото универсалните му конспиративни обвинения също с вписват в духа на времето за градските десни. Дали ще обясняват всичко със сатанистите или с вечно непроведената съдебна реформа е едно и също. Даже обясненията с поклонниците на дявола са по-яки, защото съдебната реформа един вече победи в в началото на 90-те годи, извършена точно от сините талибани, а сега вече се оказа, че май не е победила и трябвало да се прави наново.

От години слушаме как ще направим само още едно усилие, ще разделим ВСС на две колегии и всичко в страната ще се оправи, а се оказва, че всеки пореден закон е издънка, а от толкова приказки за справедливост в съдебната система съвсем изтървахме справедливостта в обществото и битката с бедността. В този смисъл Чикагото е по-почтен, той съществува в своя собствен балон, говори за съд, справедливост и затвор за своите глобални политически противници, но поне е убеден в своите думи, точно както някой пациент в психиатрията е абсолютно сигурен, че е Наполеон.

А тези, които не спират да дрънкат за съдебна реформа, която никога не се провежда и все остава някъде за бъдещето, отдавна са се изчистили откъм съдържание и смисъл и дори отказват да повярват на собствените си обещания.

С други думи извънпарламентарния цирк е отражение в криво огледало на официозната политика. Това са едни и същи образи, но едните са разкривени, сюрреалистично пречупени, което не означава, че не отразяват истината за трагичното състояние на политическия процес. Попаднал в епицентъра на такъв трус няма нормален човек, който да може да извлече полза за себе си от такъв дебат, но поне може да е сигурен, че е посетил някакъв странен галактически зоопарк, където тепърва ще се плодят безумия и ще се раждат политически чудеса.

 

No comments:

Post a Comment